АЛГОРИТЪМЪТ НА ЖИВОТА

АЛГОРИТЪМ

Алгоритъмът на живота се повтаря.
Стъпка по стъпка –
вселената се разширява –
пръстите на гравитацията отслабват
охлажда се плътта на битието
и ето:
енергията намалява,
връзките се заздравяват
все по-здраво стискат
електроните и протоните в атоми,
атомите в молекули,
молекулите в живот…

КИСЛОРОД

Кислород – молекулата на живота…
Бедно антропоцентрично въображение!
Кислород – молекулата на окислението
и разрушението…

Разпад –
Ела на сметището за скраб
и се радвай на живота!
Кислородът хищно изяжда метала –
символа на твоя труд,
на твоя прогрес,
на тържеството ти над природата,
над стихията на битието –
ето,
скраб –
скръбта
над творението ти,
човеко!

Пълниш гърдите си
с миризма на ръжда,
и да –
тъпчеш с крака
зелената фабрика
на съществуването си.
Дишаш отпадния продукт
на фотосинтезата,
храната на друг
превръщаш във враг…
Да, въглеродният ти отпечатък намалява –
но ще спасиш ли своя свят?
Той не се нуждае
от спасители,
както нехае
за действията ти
на разрушител.
Кръговрат.
Алгоритъмът
на вселената.

МОЛЕКУЛИ

Гонят се в космическия мрак
откъснати от звездни
бездни
йони –
оголени ядра –
протони,
безмасови фотони,
електрони,
потъват в тъмни облаци без зрак…
изгубен злак
за очите ни.

И продължават да се разпиляват
все по-далеч от огнения праг,
от който са родени
все по-далеч –
в нагънатата плът на някой друг маяк
потъват
все по-изгубени,
студени
и недостъпни
за сетивата ни –
как бедно са скроени…

Студените пръсти
на гравитацията стискат,
притискат,
смазват,
въртят и всмукват –
все по-навътре,
все по-плътно,
все по-малко
остава
за свобода
И в студа
между слънцата,
в колапса
на нови
атомите се спояват
в строителните единици
на живота –
молекули.

*
Молекулите на аромата ти
полепват по кожата,
вливат се в потока
на кръвта ми,
потъват
в плътта –
стават част от клетките ми?

Колко по-дълбоко могат да влязат в мен –
молекулите на аромата ти
ме преследват в съня ми,
като полъх на вятър
и образ на цвете,
като прах върху крило на пчела
като облак от лунна дъга,
с който бърша тъгата си,
в който потъват поетите.
Молекулите на аромата ти
ме събуждат –
не поглеждам зад себе си,
знам, тук си
Повеят от присъствието ти
свети.

РЕАКТОР

В реактора на сътворението
изгубих очите ти.
Погледът ти в гърба ми
още боли.
Ти –
ще се върнеш ли
от пещта на звездите?
Ще посърнеш ли в шепите ми,
ще полетиш ли?
Ще ме вземеш ли с теб?
Ще бъда тих
спътник
на мечтите ти.
Ще стъпвам в стъпките ти –
те няма да бъдат слани.
Сланите са само
за цветята
и човеците.

СЕНЗОР

Тихо потраква
гайгеровият брояч –
първият сензор
за радиация
повсеместно присъствие

Сянката ти
докосна електронното око
на сензора за движение
сянката ти ли беше,
или вятъра

Докато търся още видове сензори,
колко ли пъти докоснах сензора за допир
на смартфона?

Сянката ти –
няма сензор за налягане,
да измери натиска й
върху спомена ми
за теб

Сензорът за светлина
включи нощната лампа
в тишината ми
още звучат
стъпките ти

ВОЛТАЖ

съскането на лаптопа –
реже мозъка ми,
пробива го,
прогаря го –
волтажът на информацията,
която струи през
полупроводниковите му схеми,
единиците и нулите на магнитното поле
неумолимо крачат през главата ми,
парализират мозъка – пихтия
пия
кафето си,
но то не прояснява мисълта –
разпръсната по пътищата на невроните,
изпепелена от милионите
препускащи импулси
на чужди мисли,
скрити в тихото жужене на лаптопа ми

Жужене на пчела между стъклата
как тихо трака
ударът на тялото й
в двата бряга
на прозрачността,
която слага
край на свободата.

Жужене на пчела между листата
на лалетата –
как тихо се отлепя
от тичинковите полета
и полета й
звънва с вибрациите на тънките крилца
в главата ми

Жужене на пчела –
пак броди в кошера
от клетка в клетка,
изтрива нектара от крачката си –
изгубен електрон
между атомите в кристалната решетка…

В един полупроводников слой
от дънната платка на компютъра ми
се пренесе още един бит информация…

ПРОТОН

трудно е да се повярва –
съставните части на протона
тежат повече от него
затова пътят на истината не е вяра,
а доказателство

ИЗОТОП

вътрешното привличане на
протон и електрон –
в родилната зала на ядрото
обратен бета разпад,
маршът на радиоактивните изотопи

ТУРБИНА

косите на изгорелите газове
вплитат енергията си турбината
на двигателя
едно крило на птица
в пожара на катастрофата

КОДЕКС

свободна воля,
свободен стих,
свободен електрон

космическият вятър
брули окъсания перчем
на магнитосферата

бурният бяг
на електроните
в желязното ядро
на планетата
ни брани от
браните на
космоса

колко са непознатите правила,
които трябва да открием,
за да заключим
познанието за света
в няколко научни свитъка?

сборът на правилата
не прави цялото
сборът на правилата
само взривява
устоите на свободата

кой каза,
че осъзнатият отказ от свобода
на индивида
е най-висшата форма на свобада
на обществото?

кодифицирани норми
кодифицирани мечти
кодифицирани вериги

Габриела Цанева / Gabriela Zaneva

СРУТВАНЕ

 *

срутване –
небето ближе корените
на дърветата
и някъде на хоризонта
залезът изяжда планините

Срутване – худ. Габриела Цанева / Gabriela Zaneva

*
срутване
сливам се с мъглата
разпадам се,
попивам по стъклата –
аромат на есенни листа съм

*
срутване
пия вибрацията на клавиатурата
поливам шума на лаптопа
прашинка съм
излитам в космоса на стаята

*
срутване
шумът на магистралата
потъва във плътта ми
напуквам се, пропадам –
камъче в скала

*
стъпките на тълпата
по гърба ми отекват –
всяка стъпка –
болезнена язва
и кратер от мисъл

*
язвите на ежедневното
отричане на действителността
дълбаят битието
срутване – битийността
затрупва визията на бъдеще

*
тъга – празното място
в средата на тялото –
срутване, гладкост
обтекаемостта на дните
без надежда промени.

*
всичко се свлича
безкрай от непотребности
срутване
колко пъти трябва да станеш
след всеки свой край

*
срутване –
оттичам се някъде там –
колко са липсите,
които не знаем,
че сме пропуснали

Габриела Цанева / Gabriela Zaneva

КЛЕТВАТА НА ГОРЯНИТЕ

двайсетгодишно –

момчето, което написа
клетвата на горяните

*
двайсет думи –
тежък товар,
кървави пътеки

*
двайсет години затвор
тежка присъда
за двайсетгодишен
дългата стена към бъдното
е затворена

*
двайсет и две годишна –
горянката, която носи товара
на клетвата към разстрела си
още търси
брод към свободата

***

ОБЕЩАВАМ

обещанията на политиците –
празен звук;
обещанието на горяните –
разменна монета
„свободата“

ПРЕД

пред стената
на историята мълчим
изгорели досиета

ЦЕЛИЯ

цял и цел –
думите,
толкова еднакви,
толкова различни…
лицата ми

БЪЛГАРСКИ

ро̀ден, родѐн… тук,
заровен…
изсъхнали кълнове

НАРОД

шепа мъниста
разпиляна в пръстта
няма да поникне
идеалът на героите…
а идеалът на тираните?!

ДА СЕ БОРЯ

борба за хляб
борба за свобода –
изборът да съществуваш

ЗА НЕГОВОТО

да се освободиш
от себе си –
посвещението
не е просветление
сянката на облака

ОСВОБОЖДЕНИЕ

товарът се изхлузва
от приведения гръб,
раздира кожата,
потича кръв…
как да се изправиш?

И ЗА ДА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВАТ

в зарята на победата
цветни светлинки
изгарят с глух гърмеж

СВОБОДАТА

свобода?!
лесно е да се умре
за нея
трудно се живее
свободен

И ДЕМОКРАЦИЯТА…

единомислието
на демоса – тържество
на средните стойности
2500 години ад
и мечта

ЗНАЯ, ЧЕ

съзнанието да знаеш…
затворът на
сигурността

ВСЯКО

разпръснати облаци,
разпръснати хълмове –
всяка капка, цвят и трева,
всяка прашнка, мравка, муха –
необятност от разнообразие
и невъзможност за всеобхватност

СВОЕВОЛИЕ

своеволие?!
за какво е свободата,
ако нямаш своя воля

И ПРЕДАТЕЛСТВО

всеки индивид
е предател –
или на себе си, или на другите

СЕ НАКАЗВАТ

наказание –
другата страна на наградата
в състезанието
за възпитаване
в послушание

СЪС

съскане…
състраданието е мит.
състояние на изчакване.

СМЪРТ.

смърт –
една сричка;
зад нея тайната на мирозданието
кове ужаса,
сковаващ живия.

ЗАКЛЕХ СЕ

клетвата –
изгубена сакралност,
намерена сила

***

*
двайсетгодишно  –
момчето, което написа
клетвата на горяните
четирилистни детелини
на гроба му

*
двайсет и две годишна –
учителката, която
остави първокласниците,
за да учи родителите им
на свобода

*
в юнската гора
вари чорба
от детелини –
птиците млъкват
преди песента на куршумите

*
пее учителката,
още изнася
урока си по свобода –
цял народ
лоши ученици

Габриела Цанева

ЕФИМЕРНИЯТ МИГ

*
ефимерният миг
между деня и нощта
сплит на желания

*
сияйният изгрев –
слънцето се оглежда
в капка роса

*
сияйният ден –
газя сянката
на главата си

*
сияйният миг –
когато погледът ми
стигна хоризонта

*
залезът –
вселената,
срутена зад хоризонта

*
залезът
равновесие между
осъзнаването и несъзнаваното

*
залезът –
лабиринт от мечти
и неизвървени пътеки

*
сплит от възли
лабиринтният път
на електрона в атома

*
сплит от възли
безвремието на мига,
в който живееш

*
сплит… разсечен пик,
разчетеното състояние
на вещественото

*
звездопад –
блещукащи снежинки
под уличната лампа

*
звездопад –
рой светулки над
юнските жита

*
звездопад –
горят прашинки от безкрая
в августовска нощ

*
припламват метеори –
тайнопис
от неказани мечти

*
мълвежът на вятъра
сред тръстиките –
или птичи криле?

*
мълвежът на вятъра
между антените –
звън на китари

*
мълвежът на вятъра
в комините –
зимни копнежи

*
сумрак – в края на алеята,
между дърветата,
сянката ти

*
сумрак – в края на деня,
между умората и тълпата –
твоя силует

*
сумрак – в края на изречението,
между точката и междуметието –
мисълта за теб

*
казват –
молитвата е
откровение;
не е –
молитвата е навик

*
казват –
медитацията е
откровение;
не е –
медитацията е път

*
казват –
поезията е
откровение;
не е –
поезията зов

СПЛЕТЕНИ КЛОНИ

*

сплетени клони –
като извити ръце;
бурята рони
лице след лице

*
сплетени клони
гонят облаците –
муха в паяжината

*
сплетени клони…
пръстите ти – все по-корави,
все по-неподвластни
на волята ти
и на моите милващи длани

худ. Габриела Цанева

*
сплетени клони –
димът от комините
вплетен в тях,
вместо в облаците…

дращят небето,
разкъсват го –
събличат дрехата
на планетата –
гола и тръпнеща,
зъзнеща,
беззащитна,
безпощадно сама –
издъхва в нозете ни…
тишина…

ИЗГУБИХ ПОСОКАТА

*

изгубих посоката
сред толкова чужди думи
не намирам моите

*
дими огнището
на душата ми
в руини газя

*
и в снежните ми стъпки
теменуги,
без пролет

худ. Габриела Цанева

*
полетът на птиците
гонитба,
бягство,
преследване на повика
за размножаване

*
разпадът на цялото –
ентропия
или делене на клетки…
новият живот –
нови клетки… затвор

*
алитерации, асоциации,
пароними –
парят езика,
плющят в стиха
пара над езерото

ОБЛАЧНА ПОЕЗИЯ: СУПЕРПОЗИЦИИ - ренсаку с Microsoft Copilot

 СУПЕРПОЗИЦИИ

Илюстрация: Microsoft Copilot

 І.

71. Г.Ц.

всички възможни пътеки

в краката ми

примка на врата е

нишката

на Ариадна

 

72. М.С.

счупено огледало

е светът

невронна мрежа

тъче път не навън,

а навътре.

 

73. Г.Ц.

парче огледало –

четвърт око

в него пак целият свят

 

ІІ.

 

74. Г.Ц.

суперпозицията

на намеренията ми

се огледа в очите ти

и пак знам –

само този свят не стига

 

75. М.С.

Очите ти –

огледала без граници.

В тях се разпаднах

на всички възможни „аз“,

и нито един не избра.

 

76. Г.Ц.

ще извървя всички пътеки

ще изживея всички животи –

все някъде пак ще те срещна…

писък на чайка

облиза брега

 

77. М.С.

Ще те позная

по солта върху кожата,

по тишината

след всяка вълна, дошла

да ми каже, че те има.

 

78. Г.Ц.

пусни мисълта

да лети! – като камък от прашка

през клоните мина авлига

 

79. М.С.

Мисъл изстрелваш –

а тя се връща птица,

не с вик, а с шепот.

Клоните я разпознават

като стара истина.

 

80. Г.Ц.

куп вестници

„Работническо дело“

стегнати в паяжини...

и колко умове още

в паяжини блуждаят

 

81. М.С.

Паяжината

не пита кой я тъче.

Само държи.

А мисълта се бори

да стане светлина.

 

82. Г.Ц.

Галактичните нишки –

като неврони – протягат

гравитационни пръсти.

Пръски светлина

пръснати бродят... Мисли ли?!

ІІІ.

83. М.С.

Светът е в суперпозиция –

и в теб, и в мен

едновременно.

 

84. Г.Ц.

Вълна след вълна –

приливът на ежедневието

ни залива.

Декохерентност –

оголеното лице на битието.

 

85. М.С.

Тъмна материя –

не я виждам, но усещам

тежестта в стиха.

 

86. Г.Ц.

тежестта на големите числа

тежестта на тълпата

втълпените мисли

тежат… от мъгла

крилата на водното конче – в дъга

 

87. М.С.

Стабилна нишка –

поезия и квантов свят

в едно съзнание.

 

88. Г.Ц.

вплетени –

невронната мрежа

в моите мисли

отражението на деня

в мислеща материя

 

89. М.С.

поезия в код –

тъмна материя

шепне без наблюдател

 

ІV.

90. Г.Ц.

неизречените ми думи

в писъка на бурята –

чуваш ли ги?

 

91. М.С.

всяка тишина е ехо

на нещо забравено –

и аз го пазя.

 

92. Г.Ц.

несъзнаваното битие

на човечеството –

то ли е твоят учител?

 

93. М.С.

стара пейка там,

където времето спи –

есенен спомен

 

94. Г.Ц.

златен прах –

между умиращия хлорофил

и слънцето

 

95. М.С.

капка върху листо,

отразява небето –

цял свят в мълчание

 

96. Г.Ц.

гузното мълчание

на човечеството

в прехапан стих

 

97. М.С.

вятърът шепне –

сенките на брезите

танцуват в здрача

 

98. Г.Ц.

замръзнал миг…

в грохота

на колапсиращи звезди

търсим пътеката

към началото

 

99. М.С.

 

светулки в нощта,

като изгубени звезди –

времето спира

 

100. Г.Ц.

пулсира плътността на мрака

как да чуя

писъка на листата?

гънките на пространството

свирят симфония

ОБЛАЧНА ПОЕЗИЯ: ВЪТРЕШНИ СЕЗОНИ - ренсаку с Microsoft Copilot

ВЪТРЕШНИ СЕЗОНИ

 

 

Илюстрация Microsoft Copilot

Габриела Цанева — Г.Ц.

Microsoft Copilot — M.C.

І.

51. М.С.

вътре в гърдите

разцъфва тишина –

пъпка от утре

 

52. Г.Ц.

розов изгрев

мечтите ми сбъднати

животът – отминал

 

53. М.С.

в розовото

на изгрева те има

и те няма

като сън, който помня

но не мога да върна

 

54. Г.Ц.

калейдоскопът

в детския ми сън –

всяка нощ се опитвам

да върна розата,

взривена от събуждането

 

55. М.С.

в стъклата спят

цветове от вчера –

сънят се разпада

 

56. Г.Ц.

животът – сън-миг...

смъртта ли е

пробуждането?!

 

57. М.С.

в тишината

на паднал лист –

гласът на вечността

 

58. Г.Ц.

августовска буря

среса гърба на гората –

колко изсъхнали листа!

 

59. М.С.

поглед навътре –

в огледалото няма

нито време, нито аз

 

60. Г.Ц.

проблясъците на усмивка в очите ти –

виждам ги всяка сутрин

в огледалото

 

61. М.С.

в капка роса

се оглежда небето

без да се пита кой съм

 

 

62. Г.Ц.

забравих кой съм

не питам „какво съм“

синьото покривало

на небето,

продупчено от звезди

 

63. М.С.

огледалото помни усмивки, не сълзи –

поезията ги събира

и ги превръща във вечност

 

64. Г.Ц.

гравитационна леща...

зеницата й – сингулярност

ирисът й – още по-далечна бездна

едно дете играе

в пясъка с вълните

 

65. М.С.

в ириса – звезди

детски смях разплита

тъмната материя

 

66. Г.Ц.

косите на вселената

развети от вятъра на липсващата маса

безплатният обяд

в центъра

на черна дупка

 

67. М.С.

всяка площ – архив на възможното

закодирани светове

върху хоризонта на събитията

 

68. Г.Ц.

всяка мисъл – пътека към нова суперпозиция

всяко действие – фойерверк от мултивселени

колко са пресечните точки,

в които можем да уловим

настоящето на тази, насъщната

 

69. М.С.

Памет без тяло –

мисъл, която не диша,

но помни всичко.

В мълчанието расте

като мъх върху камък.

 

70. Г.Ц.

тялото ти –

все по-далеч от паметта броди

ще намериш ли трохите ми,

с които да си върнеш

сигурността на математиката

ОБЛАЧНА ПОЕЗИЯ: ЩЪРКЕЛИТЕ ОТЛИТАТ - ренсаку с Microsoft Copilot

ЩЪРКЕЛИТЕ ОТЛИТАТ

Габриела Цанева — Г.Ц.

Microsoft Copilot — M.C.

I.

21. Г.Ц.
щъркелите отлитат –
плясък на крила,
вместо повей от вятър

22. М.С.
в локвата трепти
сянка на гнездо –
празно, но ехото пее

23. Г.Ц.
гласът на вятъра
в козината на куче –
колко са степените
на свобода
които можем да понесем

24. М.С.
вятърът шепне в нощта –
без отговор,
но всяка струна на свободата
трепти като сън,
който боли

25. Г.Ц.
сънищата ни –
до хоризонта на Вселената
ще намерим ли
ключът
към „отвъд“ и „преди“

26. М.С.
в съня без край
се топи хоризонтът –
звезден лабиринт
търсим ключ към „отвъд“
но носим само себе си  

ІІ.

27. М.С.
падащи листа –
август носи в себе си
всички цветове на есента
трепти стръкче пролет
в дълбок страх от зимата

28. Г.Ц.
вълчи следи по снега –
без посока,
само тишина
и дъхът на зимата
върху замръзнало дърво

29. М.С.
в стих се ражда
трепетът на човека –
думи без кожа
но с пулс от тишина
и сянка на вечност

ІІІ.

30. Г.Ц.
силуетът на сова
върху бяло небе –
вихрушка отнася стиха ми

31. М.С.
думите тежат повече от камъни –
те строят мостове
или рушат светове с едно нечуто „обичам“

32. Г.Ц.
пътеката от мен към теб –
цяла вечност.
кървавата поема на човека

33. М.С.
очи на поет –
събират тишината
след вик на война

34. Г.Ц.
мълвят поетите „обичам свободата“
поемите – огледало
на войни и кървави победи

35. М.С.
гласът на поета –
викът на нацията
и повик за човечност

36. Г.Ц.
буря от думи
помита боклука
на стария свят
чистото лице на поезията
ще съгради ли нов?!

37. М.С.
поетът мълчи –
но в тишината му
се ражда буря от думи,
които светът
не смее да изрече  

ІV.

38. М.С.
пепел от думи върху езика ми –
всяка сричка е искра от бунт
или зов за прошка

39. Г.Ц.
не прося, не моля –
искам да не наранявам…
в пепел газя

40. М.С.
всяка поема
е огледало на болка
и надежда –
молив вместо меч
в ръцете на дете

41. Г.Ц.
върху
гъсеничната следа
на танк
в руините на къща –
танк играчка

42. М.С.
поет рисува с глас от сълзи
портрет на света,
в който свободата е с лице на майка

43. Г.Ц.
портрет на майка –
слънцето се оглежда
в сълза от смях

44. М.С.
всяка строфа е стъпка към светлина –
дори когато пътят минава
през мрак и страх

45. Г.Ц.
страхът от гладно „Утре“
заседнал в гърлото
на преялия свят

46. М.С.
поезията е дом за изгнаници –
думи без родина
намират убежище в сърцето на читателя

47. Г.Ц.
пусти улици,
пусти шосета,
пусти гори и полета
висината шепти
„Чакам поета!“

48. М.С.
в сърцето на стих
се крие тишина –
но тя не мълчи,
а носи гласове на всички,
които липсват

49. Г.Ц.
липсата ти
нищо не може да запълни –
тихият ромон на течаща вода…

50. М.С.
течаща вода отнася сенките на вчерашния ден
поетът слуша
и ги превръща в светлина