понеделник, 20 февруари 2012 г.

СНЕГЪТ СЕ РАЗТОПИ


Снегът се разтопи –
градът се наводни.
Сред бяла киша
куче тича
със светнали очи.
Изправило уши –
небето с тях промуши.
Сред бяла киша
куче тича –
опашка рунтава върти.
Муцуна рошава навежда –
небето в локва се оглежда.
Снегът се разтопи.
Градът се наводни.
Земята се изцежда.
Човек сред бялото върви
и мисли, че проглежда –
“Светът се промени!”
Но само тъй изглежда.

"Догонвам бягащия ден" 

Архив на блога

Търсене в този блог

Популярни публикации