Снежни облаци
обрулени висят.
Заскрежени птици
падат.
Бяло е –
като “отвъд”.
Не искам
вятър да ме
брули.
Свивам
замръзналите си
крила.
Като бяла птица
падам.
Не,
летя –
заскрежена капка,
забравена
в небето...
или избързал цвят,
откъснат
от полето?
понеделник, 26 декември 2011 г.
неделя, 18 декември 2011 г.
ФУЧИ ПРЕЗ ДЛАНИТЕ НИ ВЯТЪР
Цветята ронят сухи листи
протягат черни пръсти към стъклата.
Улавят паяжини скрити
и чакат – есента да ги догони.
Дърветата заспиват тихи,
засипали пръстта с плътта си.
Изпиват жълтото на уличните лампи
и чакат зимата да ги разсъблече до корен.
Лъчите падат към земята,
насечени от клоните на кестен.
Фучи през дланите ни вятър –
короните с листа са спомен.
Врабче върху антената
протягат черни пръсти към стъклата.
Улавят паяжини скрити
и чакат – есента да ги догони.
Дърветата заспиват тихи,
засипали пръстта с плътта си.
Изпиват жълтото на уличните лампи
и чакат зимата да ги разсъблече до корен.
Лъчите падат към земята,
насечени от клоните на кестен.
Фучи през дланите ни вятър –
короните с листа са спомен.
Врабче върху антената
сряда, 7 декември 2011 г.
КАКВО ЩЕ ПОСЕЯ
Уродливи мисли
орат главата ми.
Какво ще посеят?
Ще изкласи ли?
Ще посмея ли
да го ожъна,
да го прибера,
да го смеля?
И хляб
да омеся.
Какво ли –
аз ще посея?
"Врабче върху антената"
орат главата ми.
Какво ще посеят?
Ще изкласи ли?
Ще посмея ли
да го ожъна,
да го прибера,
да го смеля?
И хляб
да омеся.
Какво ли –
аз ще посея?
"Врабче върху антената"
вторник, 6 декември 2011 г.
ДЕЛНИК
Хванаха ме
пръстите на делника.
Дали е слънце или вятър;
дали е сняг или роса –
не питам.
И не знам.
Дали листата плачат,
или дърветата,
настръхнали, мълчат?
Дали асфалта се разтапя,
дали във локви крача –
не виждам.
Но вървя.
Дали Луната грее,
или съседът е отворил
балконската врата
и светлина оттам се лее;
дали денят изгрял е –
не разбрах.
Държат ме
пръстите на делника.
В нощите ми
хищно впиват се.
Ще дойдеш ли?
Небе и вятър и звезди…
Отрупани със сняг
корони на ели…
Ела, очаквам те!
Очакване – откъсване.
Пътека към нощта,
която не е само моя –
оглозгана от делници,
сама…
"Заскрежени птици"
пръстите на делника.
Дали е слънце или вятър;
дали е сняг или роса –
не питам.
И не знам.
Дали листата плачат,
или дърветата,
настръхнали, мълчат?
Дали асфалта се разтапя,
дали във локви крача –
не виждам.
Но вървя.
Дали Луната грее,
или съседът е отворил
балконската врата
и светлина оттам се лее;
дали денят изгрял е –
не разбрах.
Държат ме
пръстите на делника.
В нощите ми
хищно впиват се.
Ще дойдеш ли?
Небе и вятър и звезди…
Отрупани със сняг
корони на ели…
Ела, очаквам те!
Очакване – откъсване.
Пътека към нощта,
която не е само моя –
оглозгана от делници,
сама…
"Заскрежени птици"
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Архив на блога
Популярни публикации
-
Пиршеството на цветята свърши – сънни падат в листи и треви... Сънни падат... и уморени ще сплетем венци от главите им. Сън...
-
Гневна съм . И причините за гнева ми са много, и не са от вчера. Вчера, когато баща ми получи покана на електронната си поща от председ...
-
ПРЕДИСЛОВИЕ През 2016 г. исках да подготвя и издам „Сборник 35”, в който да събера разпилените листи от това, което съм писала през пос...
-
раковината плаче в тревата вой на буря затворен
-
Разцъфнаха изсъхналите сетива. Усещане за свобода ме дави. Бушува в мен; души ме. Очи в очи – с живота ме остави. Усещане за...
-
Луната се е впила в разперените нокти на дърво. *** А то – като смок е усукало стъбло... Все смуче сок от пръстта. ...
-
Трудно ми е да кажа кога и къде за първи път прочетох името Кирил Назъров – дали в страничките на списание „Славейче”, в онова, избе...
-
Звън... птича песен в летния ден. Полъх на мечти и полет... *** Стиховете падат като дъжд. Душите, жадни ги ловят, на лок...
-
Светът е цирк... но – ние сме актьорите – и клоуни, и зверове... Дресьорите размахват кожи и кожите се късат – от наште гърбове.....
-
Стари рибари мрежи разстилат. Буря. Гларуси риба ловят. Рибарска песен в нощта. Морски вълни се разбиват в брега. Пуст е.
