Цял ден слънцето
спори с обаците, но
пак в тях се зави.
Зави буря, град, хлад...гръм...
Ето - слънце грее вън.
сряда, 28 април 2010 г.
вторник, 27 април 2010 г.
ЛУНА
Луна в синьото
небе. Бял балон било.
Слънцето гледа
в лицето му. В облак пак
се скри. Спи. Дъждът ръми...
небе. Бял балон било.
Слънцето гледа
в лицето му. В облак пак
се скри. Спи. Дъждът ръми...
събота, 24 април 2010 г.
петък, 23 април 2010 г.
ДОКОСВАНЕ
Протягам ръце
към себе си. Докосвам
се. Звън на стъкло.
* * *
Всяко парче е
лицето ми. Пак търся.
Кръв по пръстите.
* * *
Пръските капят –
пролет е. Разцъфтяват
червени цветя.
към себе си. Докосвам
се. Звън на стъкло.
* * *
Всяко парче е
лицето ми. Пак търся.
Кръв по пръстите.
* * *
Пръските капят –
пролет е. Разцъфтяват
червени цветя.
понеделник, 19 април 2010 г.
събота, 17 април 2010 г.
ТЪРСЯ ПЪТЕКА
търся пътека
към другите стръмно е
пак към мен вървя
* * *
в огледалото
виждам лице – друго е
моите устни
* * *
протягам ръце
под цъфнали клони те
търся пролет е
* * *
клокочи река
мъгла над полето ето
слънчев цвят пада
* * *
дланта ти милва
дъха ми пътека съм
трева ме покри
към другите стръмно е
пак към мен вървя
* * *
в огледалото
виждам лице – друго е
моите устни
* * *
протягам ръце
под цъфнали клони те
търся пролет е
* * *
клокочи река
мъгла над полето ето
слънчев цвят пада
* * *
дланта ти милва
дъха ми пътека съм
трева ме покри
петък, 16 април 2010 г.
ЗАВАЛЯ ОКОСЕНА ТРЕВА
Мирис на пролет -
заваля окосена
трева. Птици пируват
в цветни стебла и
лудуват в локви роса.
заваля окосена
трева. Птици пируват
в цветни стебла и
лудуват в локви роса.
сряда, 14 април 2010 г.
ПТИЦАТА
писък на птица
в нощта пак се завърна
песента на реката
мирис на цвят и
треви шуми вятъра
пак изтри тишината
в нощта пак се завърна
песента на реката
мирис на цвят и
треви шуми вятъра
пак изтри тишината
вторник, 13 април 2010 г.
четвъртък, 1 април 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Архив на блога
Популярни публикации
-
Пиршеството на цветята свърши – сънни падат в листи и треви... Сънни падат... и уморени ще сплетем венци от главите им. Сън...
-
Гневна съм . И причините за гнева ми са много, и не са от вчера. Вчера, когато баща ми получи покана на електронната си поща от председ...
-
ПРЕДИСЛОВИЕ През 2016 г. исках да подготвя и издам „Сборник 35”, в който да събера разпилените листи от това, което съм писала през пос...
-
раковината плаче в тревата вой на буря затворен
-
Разцъфнаха изсъхналите сетива. Усещане за свобода ме дави. Бушува в мен; души ме. Очи в очи – с живота ме остави. Усещане за...
-
Луната се е впила в разперените нокти на дърво. *** А то – като смок е усукало стъбло... Все смуче сок от пръстта. ...
-
Трудно ми е да кажа кога и къде за първи път прочетох името Кирил Назъров – дали в страничките на списание „Славейче”, в онова, избе...
-
Звън... птича песен в летния ден. Полъх на мечти и полет... *** Стиховете падат като дъжд. Душите, жадни ги ловят, на лок...
-
Светът е цирк... но – ние сме актьорите – и клоуни, и зверове... Дресьорите размахват кожи и кожите се късат – от наште гърбове.....
-
Стари рибари мрежи разстилат. Буря. Гларуси риба ловят. Рибарска песен в нощта. Морски вълни се разбиват в брега. Пуст е.
