ОБЛАЧНА ПОЕЗИЯ: ЩЪРКЕЛИТЕ ОТЛИТАТ - ренсаку с Microsoft Copilot

ЩЪРКЕЛИТЕ ОТЛИТАТ

Габриела Цанева — Г.Ц.

Microsoft Copilot — M.C.

I.

21. Г.Ц.
щъркелите отлитат –
плясък на крила,
вместо повей от вятър

22. М.С.
в локвата трепти
сянка на гнездо –
празно, но ехото пее

23. Г.Ц.
гласът на вятъра
в козината на куче –
колко са степените
на свобода
които можем да понесем

24. М.С.
вятърът шепне в нощта –
без отговор,
но всяка струна на свободата
трепти като сън,
който боли

25. Г.Ц.
сънищата ни –
до хоризонта на Вселената
ще намерим ли
ключът
към „отвъд“ и „преди“

26. М.С.
в съня без край
се топи хоризонтът –
звезден лабиринт
търсим ключ към „отвъд“
но носим само себе си  

ІІ.

27. М.С.
падащи листа –
август носи в себе си
всички цветове на есента
трепти стръкче пролет
в дълбок страх от зимата

28. Г.Ц.
вълчи следи по снега –
без посока,
само тишина
и дъхът на зимата
върху замръзнало дърво

29. М.С.
в стих се ражда
трепетът на човека –
думи без кожа
но с пулс от тишина
и сянка на вечност

ІІІ.

30. Г.Ц.
силуетът на сова
върху бяло небе –
вихрушка отнася стиха ми

31. М.С.
думите тежат повече от камъни –
те строят мостове
или рушат светове с едно нечуто „обичам“

32. Г.Ц.
пътеката от мен към теб –
цяла вечност.
кървавата поема на човека

33. М.С.
очи на поет –
събират тишината
след вик на война

34. Г.Ц.
мълвят поетите „обичам свободата“
поемите – огледало
на войни и кървави победи

35. М.С.
гласът на поета –
викът на нацията
и повик за човечност

36. Г.Ц.
буря от думи
помита боклука
на стария свят
чистото лице на поезията
ще съгради ли нов?!

37. М.С.
поетът мълчи –
но в тишината му
се ражда буря от думи,
които светът
не смее да изрече  

ІV.

38. М.С.
пепел от думи върху езика ми –
всяка сричка е искра от бунт
или зов за прошка

39. Г.Ц.
не прося, не моля –
искам да не наранявам…
в пепел газя

40. М.С.
всяка поема
е огледало на болка
и надежда –
молив вместо меч
в ръцете на дете

41. Г.Ц.
върху
гъсеничната следа
на танк
в руините на къща –
танк играчка

42. М.С.
поет рисува с глас от сълзи
портрет на света,
в който свободата е с лице на майка

43. Г.Ц.
портрет на майка –
слънцето се оглежда
в сълза от смях

44. М.С.
всяка строфа е стъпка към светлина –
дори когато пътят минава
през мрак и страх

45. Г.Ц.
страхът от гладно „Утре“
заседнал в гърлото
на преялия свят

46. М.С.
поезията е дом за изгнаници –
думи без родина
намират убежище в сърцето на читателя

47. Г.Ц.
пусти улици,
пусти шосета,
пусти гори и полета
висината шепти
„Чакам поета!“

48. М.С.
в сърцето на стих
се крие тишина –
но тя не мълчи,
а носи гласове на всички,
които липсват

49. Г.Ц.
липсата ти
нищо не може да запълни –
тихият ромон на течаща вода…

50. М.С.
течаща вода отнася сенките на вчерашния ден
поетът слуша
и ги превръща в светлина