МРЪСНИТЕ ДУМИ НА ПОЕЗИЯТА

Има мръсни думи

във поезията,

които се заричах

да не пиша –

душа,

сълзи,

лъжа...

Душата ми

е болна от мълчание –

сълзите на росата

полепнаха по нея...

Пак искам синева...

Как искам пак

във тишината –

копнения...

Да, казват,

изтъркани са думите –

мечта,

звезди,

небе...

Мечтата ми

за звезден полет

е обречена –

небето се стовари

като чук

върху тезгях...

Душата ми

със думи

е облечена –

одрипавява,

когато я лиша

от тях...

И други мръсни думи

има

в съвременната ни поезия –

копнеж

страдание

и блян...

Кипеж

в главата ми –

ще се взриви...

Капчукът – как звъни!

Мъглата пак блести –

като дъга...

И бляновете

разцъфтяват –

като разкъсано

страдание...