петък, 12 април 2019 г.

ОГРАДАТА Е ОГЛЕДАЛО


Оградата е огледало,
в което нарцисът се гледа.
съблича цветовете си
свенливо,
сено от ланшна шума
го покрива...

Оградата е огледало,
като в отвъден свят
поглеждам,
жадувам
за небитието,
но капки падат
от небето,
живителни,
като поминък
в едно забравено
столетие.

Дъждът измива
с хладните си пръсти
онези образи,
които сплъстих,
които ме накараха
да мисля,
че мога да си тръгна
чиста...

Оглеждам се 
във локва, скрито,
очите си изхвърлям
надалеко –
усмивката
си не намирам...

Дъждът процежда се
между листата
и пада върху
бялата ми буза –
една целувка
е отвята,
една целувка
на кокиче...

Оградата е огледало...