четвъртък, 17 май 2012 г.

НЕ ИЗЖИВЕНИ

Страхувам се
да спра.
И да погледна
в себе си.

Зад себе си;
зад всички
изживени дни…
Не изживени.

Неизживени дни
зад мен
лежат.

Лежи
животът,
несъбудил се.
Ще се събудя ли?
Да бъда Буда ли?
Страхувам се
да спра.
И да погледна
в себе си.
Пред себе си;
през всички
неживени дни,
в които
очите ми се
взират.
Будя се.
Но по-пробудена
не ставам.

И не намирам
брод към себе си.

Бродя –
до края на
Вселената
и стигам –
крайното
спасение.
Спасявам –
не себе си.

Архив на блога

Търсене в този блог

Популярни публикации