Страхувам се
да спра.
И да погледна
в себе си.
Зад себе си;
зад всички
изживени дни…
Не изживени.
Неизживени дни
зад мен
лежат.
Лежи
животът,
несъбудил се.
Ще се събудя ли?
Да бъда Буда ли?
Страхувам се
да спра.
И да погледна
в себе си.
Пред себе си;
през всички
неживени дни,
в които
очите ми се
взират.
Будя се.
Но по-пробудена
не ставам.
И не намирам
брод към себе си.
Бродя –
до края на
Вселената
и стигам –
крайното
спасение.
Спасявам –
не себе си.
четвъртък, 17 май 2012 г.
събота, 5 май 2012 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Търсене в този блог
Популярни публикации
-
Пиршеството на цветята свърши – сънни падат в листи и треви... Сънни падат... и уморени ще сплетем венци от главите им. Сън...
-
Гневна съм . И причините за гнева ми са много, и не са от вчера. Вчера, когато баща ми получи покана на електронната си поща от председ... -
ПРЕДИСЛОВИЕ През 2016 г. исках да подготвя и издам „Сборник 35”, в който да събера разпилените листи от това, което съм писала през пос... -
раковината плаче в тревата вой на буря затворен
-
Разцъфнаха изсъхналите сетива. Усещане за свобода ме дави. Бушува в мен; души ме. Очи в очи – с живота ме остави. Усещане за...
-
Луната се е впила в разперените нокти на дърво. *** А то – като смок е усукало стъбло... Все смуче сок от пръстта. ... -
Трудно ми е да кажа кога и къде за първи път прочетох името Кирил Назъров – дали в страничките на списание „Славейче”, в онова, избе... -
Звън... птича песен в летния ден. Полъх на мечти и полет... *** Стиховете падат като дъжд. Душите, жадни ги ловят, на лок...
-
Светът е цирк... но – ние сме актьорите – и клоуни, и зверове... Дресьорите размахват кожи и кожите се късат – от наште гърбове.....
-
Стари рибари мрежи разстилат. Буря. Гларуси риба ловят. Рибарска песен в нощта. Морски вълни се разбиват в брега. Пуст е.
