Август ще дойде -
горещ и свободен... Ах...
Дрехи на плажа.
* * *
Земята бяга
по небесния си път...
Есен на прага.
сряда, 21 юли 2010 г.
вторник, 20 юли 2010 г.
ТИШИНА
Тишина като
камък. Компютърът спи.
Вятър в стъклата.
* * *
Писък на комар
разбуди тишината.
Росата капе.
камък. Компютърът спи.
Вятър в стъклата.
* * *
Писък на комар
разбуди тишината.
Росата капе.
четвъртък, 15 юли 2010 г.
сряда, 14 юли 2010 г.
вторник, 13 юли 2010 г.
неделя, 11 юли 2010 г.
ПРАХ И ЗНОЙ
водата тихо
ромони в коритото
на каменна чешма, а
вятърът шуми
в тревата, в листенцата
на цъфнал храст... прах и зной...
ромони в коритото
на каменна чешма, а
вятърът шуми
в тревата, в листенцата
на цъфнал храст... прах и зной...
сряда, 7 юли 2010 г.
ВОДОПАД ОТ СВЕТУЛКИ
гърбицата на
планината изяде
половината небе
луната свети -
пастир пасе звездите
водопад от светулки
планината изяде
половината небе
луната свети -
пастир пасе звездите
водопад от светулки
вторник, 6 юли 2010 г.
ЛЮБОВ
(бряг и море)
вълна облиза
брега... той й отвърна
с целувките на всички
песъчинки и
парещата ласка на
нощния си бриз... дали?
* * *
(улично куче и дете)
Вятър разроши
ушите на улично
куче... дете му
шепти приспивни песни
за топъл дом, за игри...
вълна облиза
брега... той й отвърна
с целувките на всички
песъчинки и
парещата ласка на
нощния си бриз... дали?
* * *
(улично куче и дете)
Вятър разроши
ушите на улично
куче... дете му
шепти приспивни песни
за топъл дом, за игри...
понеделник, 5 юли 2010 г.
ЖЪТВА
прах сухи треви
мараня над асфалта
сън гургулица гука
пладне пек гори
земята тежки зърна
падат жътвата дойде
мараня над асфалта
сън гургулица гука
пладне пек гори
земята тежки зърна
падат жътвата дойде
събота, 3 юли 2010 г.
ВЕЧЕРНА РОСА
Хруска пясъкът
под уморени стъпки,
зората преглъщам със
сол напоена…
С напукани устни се
смея – вечерна роса…
под уморени стъпки,
зората преглъщам със
сол напоена…
С напукани устни се
смея – вечерна роса…
петък, 2 юли 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Архив на блога
Търсене в този блог
Популярни публикации
-
Пиршеството на цветята свърши – сънни падат в листи и треви... Сънни падат... и уморени ще сплетем венци от главите им. Сън...
-
Гневна съм . И причините за гнева ми са много, и не са от вчера. Вчера, когато баща ми получи покана на електронната си поща от председ... -
ПРЕДИСЛОВИЕ През 2016 г. исках да подготвя и издам „Сборник 35”, в който да събера разпилените листи от това, което съм писала през пос... -
раковината плаче в тревата вой на буря затворен
-
Разцъфнаха изсъхналите сетива. Усещане за свобода ме дави. Бушува в мен; души ме. Очи в очи – с живота ме остави. Усещане за...
-
Луната се е впила в разперените нокти на дърво. *** А то – като смок е усукало стъбло... Все смуче сок от пръстта. ... -
Трудно ми е да кажа кога и къде за първи път прочетох името Кирил Назъров – дали в страничките на списание „Славейче”, в онова, избе... -
Звън... птича песен в летния ден. Полъх на мечти и полет... *** Стиховете падат като дъжд. Душите, жадни ги ловят, на лок...
-
Светът е цирк... но – ние сме актьорите – и клоуни, и зверове... Дресьорите размахват кожи и кожите се късат – от наште гърбове.....
-
Стари рибари мрежи разстилат. Буря. Гларуси риба ловят. Рибарска песен в нощта. Морски вълни се разбиват в брега. Пуст е.
