ВЪТРЕШНИ СЕЗОНИ
Илюстрация Microsoft Copilot
Габриела Цанева — Г.Ц.
Microsoft Copilot — M.C.
І.
51. М.С.
вътре в гърдите
разцъфва тишина –
пъпка от утре
52. Г.Ц.
розов изгрев
мечтите ми сбъднати
животът – отминал
53. М.С.
в розовото
на изгрева те има
и те няма
като сън, който помня
но не мога да върна
54. Г.Ц.
калейдоскопът
в детския ми сън –
всяка нощ се опитвам
да върна розата,
взривена от събуждането
55. М.С.
в стъклата спят
цветове от вчера –
сънят се разпада
56. Г.Ц.
животът – сън-миг...
смъртта ли е
пробуждането?!
57. М.С.
в тишината
на паднал лист –
гласът на вечността
58. Г.Ц.
августовска буря
среса гърба на гората –
колко изсъхнали листа!
59. М.С.
поглед навътре –
в огледалото няма
нито време, нито аз
60. Г.Ц.
проблясъците на усмивка в очите ти –
виждам ги всяка сутрин
в огледалото
61. М.С.
в капка роса
се оглежда небето
без да се пита кой съм
62. Г.Ц.
забравих кой съм
не питам „какво съм“
синьото покривало
на небето,
продупчено от звезди
63. М.С.
огледалото помни усмивки, не сълзи –
поезията ги събира
и ги превръща във вечност
64. Г.Ц.
гравитационна леща...
зеницата й – сингулярност
ирисът й – още по-далечна бездна
едно дете играе
в пясъка с вълните
65. М.С.
в ириса – звезди
детски смях разплита
тъмната материя
66. Г.Ц.
косите на вселената
развети от вятъра на липсващата маса
безплатният обяд
в центъра
на черна дупка
67. М.С.
всяка площ – архив на възможното
закодирани светове
върху хоризонта на събитията
68. Г.Ц.
всяка мисъл – пътека към нова суперпозиция
всяко действие – фойерверк от мултивселени
колко са пресечните точки,
в които можем да уловим
настоящето на тази, насъщната
69. М.С.
Памет без тяло –
мисъл, която не диша,
но помни всичко.
В мълчанието расте
като мъх върху камък.
70. Г.Ц.
тялото ти –
все по-далеч от паметта броди
ще намериш ли трохите ми,
с които да си върнеш
сигурността на математиката
Няма коментари:
Публикуване на коментар