вторник, 24 януари 2023 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН 17-24 ЯНУАРИ 23

#17_януари: ЧЕРВЕНО

заскрежени малини -
късно лято 
или ранна зима?

#18_януари: ЗЕЛЕНО

светулки в очите ти - 
припламва пътечка към
спомените ни

#19_януари: МЪГЛА

южнякът измете 
мъглата от Витоша -
след нея сняг и пролет

#20_януари: ГРЪБ

стрес -
студени ручейчета
по гърба ми

страх -
настръхна козината
на кучето

вариации

извитият гръб
на котката изправя
козината на кучето

комуникационен бъг -
извит гръб срещу
настръхнала козина

извит гръб срещу
настръхнала козина -
еволюционна грешка

#21_януари: ЗАТВОРЕНО ПРОСТРАНСТВО

вратата 
зад гърба ти -
барикада

цял град 
остъклени балкони -
жажда за затвор

#22_януари: ЗАЕК

какво общо имам
със заека - 
попита драконът

#23_януари: ВЯРА

ято врабци
кълве трохи -
стар просяк на площада

#24_януари: РАЗХОДКА

дъждовна утрин -
мокри стъпки
у дома

под лупата на дъжда
избуяли сетива -
утринна разходка

тежък преход -
планинските пейзажи
изравнени

петък, 20 януари 2023 г.

С АРОМАТ НА ЗИМА - ХАЙКУ

*

смесвам кафето 

с какао и мед -

вкус/на коледа


*

греяно вино -

черният пипер

гъделичка носа ми


*

дантела от липсващи

звезди - без баба

не пестя тестото 


*

пушек в комина -

забравен и в спомена

мисир на сняг и смола 


*

мокри минзухари

под коледно дръвче -

зимата с нов аромат

вторник, 17 януари 2023 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН 9-16 ЯНУАРИ 23

9_януари: #КОРЕНИ

изгниха корените
на орхидеята –
сухи цветчета на пода

квадратен корен от две –
най-близката представа
за безкрайност

10_януари: #КЪСЕН СЛЕДОБЕД

късен следобед –
по пътеката на сянката си
стигам слънцето

11_януари: #ОЧАКВАНЕ

пропилян живот –
очакването
нещо да се случи

12_януари: #В КРАЯ НА ПЪТЯ

нов път –
сигналът на GPS-a
мига в полето

прибой под ръба
на скалата – краят на
предпазливостта ми

13_януари: ПЕТЪК 13

петък 13-ти –
кучето лае
по черна котка

черен котарак
пресича булеварда –
няма нужда от светофар

14_януари: СТЪБЛО

животът без теб –
скършено
стъбло

15_януари: ПЕРО

перо от гълъб –
след битката в небето
послание за мир

пера под гнездото –
напразно
отминала пролет

мразя котката си –
под мустаците ѝ
власинки от перо

16_януари: БОНСАЙ

дърво в саксия –
живот
без корен

пожълтяха листенцата
на бонсая –
есен в кутия

изгрев без слънце –
червенее короната
на клена-бонсай

листопад –
още един дъб-бонсай
си отива

първият ти дар за мен,
бонсай –
запазих саксията

фигурка от лего
в гора от кленове-бонсай –
сънувам есен

неделя, 8 януари 2023 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН 1-8 ЯНУАРИ 23

#1_януари 2023: ЖЪЛЪДИ  

хрупат орехи
под стъпките ми –
сита година  

***
под стъпките ми –
орехи
след мен гарванът кълве  

#2_януари: БАНИЦА  

сиромашка баница –
полепнали трохи 
върху усмивка

***
новогодишна  баница –
липсва най-важният
късмет: мир  

#3_януари: ПРАЗНА ЧАША  

наполовина 
празна чаша винаги
е празна чаша  

чашата,
наполовина празна –
дали ще я напълня?  

#4_януари: ОБЛАК  

изпод краката 
облак пеперуди –
стъпкани цветя

***
скъсана мъгла –
облаче се закачи
на върха на бора  

#5_януари: СТОНОЖКА  

в паяжината
виси хитин на стоножка –
пуста къща  

#6_януари: ЙОРДАНОВДЕН  

кръщение ли?
блян за пътешествие
по Йордан река  

Мъртво море –
жадно за още влага
и сол…
кръв и сълзи
попиват в пустинята

#7_януари: БАВЕН ИНТЕРНЕТ

бавен интернет –
време да помислиш,
преди на публикуваш

***
щастие, че днес 
няма да въздишаме
по Йоан Кръстител  

#8_януари: #ЛУНА   

цяла нощ мисля
за пропиления ден –
на сутринта видях
пълнолунието

***
пълна луна –
силуетът на кучето ми
върху нея

***
уморен ден –
слънцето прозира
през мъглата

събота, 7 януари 2023 г.

НИЩУВАНЕТО НА ТЯЛОТО МИ

Умореното ми тяло от нищуване,

залепнало във фотьойла…

Мисълта се изтъркули по полегналите рамене –
накъде се е запътила?
Губя я, преди да стигна до края ѝ.
И се питам – къде се изгубиха всичките?
Мислите за бъдещето –
моето бъдеще и
онова, на държавата,
на планетата?

Моето бъдеще – плоска пътека
без възвишения и падини,
без треви, камъчета
и змийчета –
моята пътека –
ще стигне ли далеко-
не искам да знам.
Там,
в бъдещето, няма място за поети.

Бъдещето на държавата уморено лежи
в изранените крака на общество.
Босо общество, изпосталяло, гладно,
мразещо себе си;
жадно –
за самоунижение и безперспективност.
Защото там лесно се живее –
в тинята, където не ти пука за друго,
освен за пари…
Не просто „за пари“, а за „едни пари“,
които могат да бъдат взети –
отнети, убити…
Болно общество, което не иска просперитет,
а само пет.
Не искам да пиша за него.

Остава планетата.
Онази, ограбена, с рани.
Одрана,
взривена,
окървавена –
кръвта ѝ тече от всичките вени.
А ние лицемерно плачем
за „глобалното затопляне“.
И влачим
вериги за вини,
които си самовменяваме…
О, колко е хубаво да сме зли!
Какво безумие: „Променихме климата, човеци!“.
Поредният призив към слабоумие!
Слабоумието да вярваме.
Ти, вярваш ли в глобалното затопляне?
О, ако не вярваш си еретик и плоскоземец…
И ние казваме, че вярваме, защото не сме плоскоземци.
И новата религия шества.

Но на мен не ми пука.
Но и защо да ми пука? За планетата?
Драскаме по милиардната ѝ плът
едва от сто години и си въобразяваме,
че ще я променим необратимо,
дълбоко
и невъобразимо…
Не, не ми пука – за глобалното затопляне.

Пука ми за замърсените реки и почва,
за изчезващите видове,
за унищожения живот…
Пука ми за невежеството,
болестите
и войните.

Не просто „пука ми“. Кървя.

Мислите се плъзгат по гладката ми плът,
търкалят се по мен като водни перли,
а после…
Няма после.
Разбягали са се.
И аз се взирам пусто
във монитора,
и бялата му паст
се взира в мен –
потъваме взаимно в себе си.

Изчезнал пиксел – мигам в затворените си очи.
Ще се пробудя ли?
Ще будя ли.