неделя, 27 август 2017 г.

ДВОЙНИЦИ

образ в образа -
огледало в огледало;
бягаща перспектива,
подкосено стъпало,
раздвоено съзнание,
изострено осезание:

роклята ти лежи
захвърлена върху стола –
водопад
от червена свила
и мека отрова...
Котаракът забива
острието на ноктите си
в тъмните гънки –
докосва с устни
плътта ти – 
ти си красива –
бакърена кожа
и бели зъби...

четвъртък, 24 август 2017 г.

НАДЕЖДА

Заравям пръсти в косите ти,
като в козината на куче –
обичам те,
потъвам в очите ти,
чакам те –
да се завърнеш,
да ме прегърнеш,
да спориш,
да вриш –
думите ти
да смъкнат кожата ми –
до мускул,
до кост,
да цвърчи душата ми –
да кипи
до голо,
да боли,
да съм будна –
от думите ти…
няма ги,
няма си…
И пак –
заравям пръсти в косите ти,
обичам те,
потъвам в погледа ти –
като в очите
на куче –
обичаш ме,
галиш ме,
душиш ме,
вплиташ пръсти
в ръцете ми,
давиш се –
в очите ми,
които те
чакат –
да се завърнеш…
Тук си,
мокра,
удавена,
задавена,
до голо отворена
рана,
раздрана,
разпъната,
просната,
съхнеща,
тръпнеща,
блудна,
будна,
душаща,
дишаща,
жадна,
пожар…
Пожар си –
обичам те –
няма,
скована,
заключена –
ти си стихия –
по-жива
и истинска
от скотска
тълпа.

неделя, 20 август 2017 г.

ЗАЛЕЗЪТ РАЗПЛИТА КОСИТЕ МИ

залезът разплита косите ми,
потичат по мен – водопади,
нощта ме разтваря в очите ти –
идол съм, с дъха си ме галиш...

свещи разтапят телата ни,
светулки догарят, като цигари,
гола улавям вятъра –
къде те отвя в съня ми...

петък, 18 август 2017 г.

РАВНОВЕСИЕ

равновесие –
паяк тъче мрежата
си; ти си в нея

***
бъдещето е
пресечната точка на
миналото и
настоящето –
сънищата са
убежища за срещи
на разминалите се
мигове

сряда, 16 август 2017 г.

ПЕПЕЛ ОТ РОЗИ

пепел от рози –
кожата ти има цвета
и аромата на мъртви цветя,
сладостта на зрели праскови
и гладкостта на вода;
пепел от рози –
пръстите ми
миришат на изгоряло,
кожата стърже,
ще скъсам нишката
на паяжината,
с която ме държиш...
пепел от рози –
вятърът измете
огнището –
опустошение?
освобождение...

неделя, 6 август 2017 г.

НИРВАНА

през прозореца –
сребърни струни –
дъжд, или пълна луна?
вън звъни хор
от щурци;
стаята лепне от тишина...
нирвана
за сетивата:
тетивата на слуха
хлипа изхлузена,
виси,
обесила лъка,
до утре...
копието на окото
спи забодено
някъде високо,
до утре...
паяжината на обонянието,
напудрена със цветен прах,
киха
върху езика,
който ближе влагата на нощта,
до утре...
кожата пие тъма –
увила тялото като скафандър
души го, изолира го, суши го
с прегръдката на смок...
до утре...
нирвана
лотос съм
от всяка чакра
излизат пипала,
вкореняват ме
във въздуха,
държат ме –
до утре...
писък на чапла –
слънцето,
като въглен,
се търкулна в реката –
съска животът –
утре е

вторник, 1 август 2017 г.

КУТИЯ ЗА СПОМЕНИ

шосе,
нажежено и жадно –
като пустиня;
мараня,
като паяжина
дими;
някъде в края му
спи
старата къща –
скърцащо
стълбище,
прах
и буркани
със сладко
от бели смокини –

кутия за спомени

Архив на блога

Търсене в този блог

Популярни публикации