вторник, 16 юни 2015 г.

ДАЛИ ДА КАЖА...

Мислите не са ми отеснели
и не висят по мен - като парцал на чучело...

Дали да кажа, че съм стара?
Сияе кожата ми, чиста и без бръчки.
Присмивам се на огледалото,
защото силуетът ми е същият.
Обичам още същите вихрушки,
в които мислите се разпиляват.
И още търся брод към бъдното,
душата ми е същата - мечтае.
Дали да кажа, че съм стара?
За същото мечтая - да съм друга,
за друго да мечтая - все за още:
за още пътища, звезди, простори,
за слънчеви зари, за висини, за ново.
Дали да кажа, че съм стара?
Очите ми все в Утре гледат.
И търсят ралото, с което
умът ми ще разравя нови бездни.
Без дъх останах, но не искам
да кажа, че съм стара, че не мога
да тичам по границата на простора...
Не ми се ще да кажа, че съм стара,
но времето ме тъпче и не спира
с горещите си нокти да раздира
безбрежното на същността ми.

Архив на блога

Търсене в този блог

Популярни публикации