понеделник, 21 януари 2019 г.

ВАРАК В ОЧИТЕ


Скърца
старото стълбище
на старата къща,
дървото стърже,
като щурче.
Въздухът лепне
в гърдите, замръзнал,
устните пръхнат
от прах и безмълвие.
Ръцете горят
от студа
и болят
от липса на допир.

Очите тъкат
от лъчите
на слънцето
мрежа за спомени –
тайно завръщане.

Зимната къща
отвръща
с мълчание
на моя летен въпрос –
къде остана
детството –
скрито в скрина
на баба ли?
Детство,
поднесено
на ленен поднос.

Бавно изкачвам
старото стълбище,
дърпам завесата
от светлина.
Там, на тавана,
почти под слънцето,
виждам сандъка,
пълен с мечти.
Вдигам капака му –
варак в комина...
Въздухът – пълен
със сажди,

Очите ми –
с пеперудни крила.
И неоткрила
духа на детството,
дъха ми
става сива мъгла...

Тръгвам унила,
преглъщам ножове,
впили се в гърлото –
строшени стъкла...
Прегръщам ръце
и загръщам яката си –
денят е син от лед и слана.

Вървя в следата си –
хруска пътеката...

И не разбирам
кога разбрах –
зимната приказка
не е средството
да се завърна
в света...

петък, 18 януари 2019 г.

ЧАЙКИТЕ ПАДАТ В НЕБЕТО

чайките падат в небето
облаците избърсаха
калта от локвите
пак синева търся,
пак очите ти –
светулки от слънце
в зениците

Архив на блога

Търсене в този блог

Популярни публикации