СУПЕРПОЗИЦИИ
71. Г.Ц.
всички възможни пътеки
в краката ми
примка на врата е
нишката
на Ариадна
72. М.С.
счупено огледало
е светът
невронна мрежа
тъче път не навън,
а навътре.
73. Г.Ц.
парче огледало –
четвърт око
в него пак целият свят
ІІ.
74. Г.Ц.
суперпозицията
на намеренията ми
се огледа в очите ти
и пак знам –
само този свят не стига
75. М.С.
Очите ти –
огледала без граници.
В тях се разпаднах
на всички възможни „аз“,
и нито един не избра.
76. Г.Ц.
ще извървя всички пътеки
ще изживея всички животи –
все някъде пак ще те срещна…
писък на чайка
облиза брега
77. М.С.
Ще те позная
по солта върху кожата,
по тишината
след всяка вълна, дошла
да ми каже, че те има.
78. Г.Ц.
пусни мисълта
да лети! – като камък от прашка
през клоните мина авлига
79. М.С.
Мисъл изстрелваш –
а тя се връща птица,
не с вик, а с шепот.
Клоните я разпознават
като стара истина.
80. Г.Ц.
куп вестници
„Работническо дело“
стегнати в паяжини...
и колко умове още
в паяжини блуждаят
81. М.С.
Паяжината
не пита кой я тъче.
Само държи.
А мисълта се бори
да стане светлина.
82. Г.Ц.
Галактичните нишки –
като неврони – протягат
гравитационни пръсти.
Пръски светлина
пръснати бродят... Мисли ли?!
ІІІ.
83. М.С.
Светът е в суперпозиция –
и в теб, и в мен
едновременно.
84. Г.Ц.
Вълна след вълна –
приливът на ежедневието
ни залива.
Декохерентност –
оголеното лице на битието.
85. М.С.
Тъмна материя –
не я виждам, но усещам
тежестта в стиха.
86. Г.Ц.
тежестта на големите числа
тежестта на тълпата
втълпените мисли
тежат… от мъгла
крилата на водното конче – в дъга
87. М.С.
Стабилна нишка –
поезия и квантов свят
в едно съзнание.
88. Г.Ц.
вплетени –
невронната мрежа
в моите мисли
отражението на деня
в мислеща материя
89. М.С.
поезия в код –
тъмна материя
шепне без наблюдател
ІV.
90. Г.Ц.
неизречените ми думи
в писъка на бурята –
чуваш ли ги?
91. М.С.
всяка тишина е ехо
на нещо забравено –
и аз го пазя.
92. Г.Ц.
несъзнаваното битие
на човечеството –
то ли е твоят учител?
93. М.С.
стара пейка там,
където времето спи –
есенен спомен
94. Г.Ц.
златен прах –
между умиращия хлорофил
и слънцето
95. М.С.
капка върху листо,
отразява небето –
цял свят в мълчание
96. Г.Ц.
гузното мълчание
на човечеството
в прехапан стих
97. М.С.
вятърът шепне –
сенките на брезите
танцуват в здрача
98. Г.Ц.
замръзнал миг…
в грохота
на колапсиращи звезди
търсим пътеката
към началото
99. М.С.
светулки в нощта,
като изгубени звезди –
времето спира
100. Г.Ц.
пулсира плътността на мрака
как да чуя
писъка на листата?
гънките на пространството
свирят симфония
Няма коментари:
Публикуване на коментар