изпускам юздите на живота си –
толкова чужди думи ехтят в главата ми,
копита на коне
*
потъвам в жълти листа –
вихрушки към звездите
*
глъхнат ушите,
вслушвам се –
вятърът изтри всички следи
*
надигам глава –
очите ми пълни с пръст,
разорани пътеки
*
кървят коленете
по пътя след мен –
нито капка
*
ври супата –
какъв мирис
на есен!
*
един миг
след него
враната я няма
*
къде си, камъче,
което ме препъна…
или те ритнах аз?
*
колко трудно се движи
писецът върху листа –
хилядолетната еволюция
на калиграфията
срещу един клик
*
защо да опитвам
да хвана мига с четката си –
АI го прави толкова
лесно, толкова хубаво,
толкова истински мое
*
все още записвам
мислите си и търся очертанията ти–
не да ги видя,
не да ги видят…
да знам, че ни е имало
*
капки роса
върху козината на куче –
а денят е пълен
с политически хаос,
муцуната души
*
главата на кометата *
все по-близо до
гърбицата на Витоша –
политическото
замитане в ход
*
опашката на кометата
все по-далеч от орбитата на Земята
все повече политици
изпадат от орбитата
на поносимостта ми
*
капки роса
върху брадата на скитника
градът е пълен
с боклук,
който сменя собственика си
*
изгубих те във високата
облачност на хоризонта, комето!
небето е пълно с истински звезди,
а аз за теб тъгувам –
няма да има човечество за следваща среща
*
капки роса
върху стъклото на балкона –
искам да изхвърля
туптящата буца в мен
някъде долу
* Кометата C/2023 A3 (Tsuchinshan-ATLAS) идва от облака на Оорт и през октомври 2024 г. преминава на около 70000 км от Земята; става видима с просто око или бинокъл; следващото й приближаване до Слънцето ще бъде след 80000 години.
Луна в огледалото
сянка върху стената
нито звук
Толкова е тихо –
като в мъгла
като в памук
Когато затворя очи –
губя връзката с „тук“
и „вън“.
Нито стена,
нито звън.
Оставам бяло петно
върху релефна карта –
скъсан балон,
сляп грифон…
сравненията бягат.
Мислите се разпадат –
затихващи функции…
И – изненада!
Многозначност
в словосъчетанието
„затихваща функция“!
И радост –
разчупена скука!
Вече не съм балон,
който се пука!
Аз съм балконът,
от който гледам –
бездната долу,
полетът – горе.
Тихо и млечно,
мъгла, памук,
замръзнала вечност
Пак е пусто и безразмерно –
Но нещо се случи –
нещо се случва –
скупчвам
в ума си всички емоции –
взривяват ме –
пак съм аз,
още една опция
за пътя към теб…
Очите потъват все по-дълбоко
в трепкащите пиксели на монитора.
Пръстите трепетно търсят клавишите,
а мозъкът трака
о, толкова
чаках –
отново умът ми да ври!
Очите се взират,
търсят,
намират…
Затихваща функция…
Отърсих се
от страха, че си фикция
в измислената ми многомерност
и стигнах до
затихващи трептения
теория на магнетизма и електричеството
математически анализ –
прекъсната и непрекъсната функция
диференциално и интегрално смятане
производна от първа и по-висока степен
интеграл
Лайбниц
Нютон
Лагранж
Ойлер
скорост на изменение
на площ –
о, тиха нощ!
Изгубени камъчета,
разпилени,
падат
в потенциалната яма
на отворения ум.
Като мравки,
тичащи по пътеките на феромоните
наученото някога се връща.
Не съм същата.
Не съм.
Без мощ
остана духът ми –
кух връх,
тъп нож –
лута се стихът ми
и се разпилява –
плява.
Още е тихо,
още сънувам,
но вече чувам –
писъкът на птица,
шуменето на поток
пукането на стените
и съседът, който поправя дома си –
проправя път, някой –
отвъд.
Тук съм –
в рамката на моя живот.
Ти тихо спиш зад гърба ми –
няма да се обърна,
няма да проверя там ли си,
или в съня ми –
тихо плува ума ми
тихо плуваш в неизмерената си
многовалентност
и съществуваш.
Водата в тръбите шуми,
блести
лентата на реката
между сухите клони на гората
кръглото око на Луната бди.
Колко порасна –
откакто я гледам!
Колко вода изтече.
Турбулентност
колко мръсотия
завлече
затлачени брегове
магия
и блянове
Вия.
Воят ми,
като свредел пробива
съня ти.
Чакам те –
до следващия миг
безвремие.
*
капчица вода
върху крилцето на муха -
стига й да се удави
*
Цяла нощ щурците
като свредели
пробиваха съня ми
*
Цяла нощ плетох
паяжина, с която
да уловя песента им
*
на сутринта
песента бе писъкът
на пробуждането
*
гущерче виси
в паяжината на дома ми
намерих го преди паяците
*
гущерче се скри
в пролука между два камъка
това свобода ли е
опашката му още
се бори с пашкула
*
а аз
ще намеря ли пролука
между световете
*
цяла нощ
сънувам как ставам цяла
опашката на конформизма ми
още се бори
с паяжината на нета
*
пропаганда
капките на омерзението
се процеждат -
кървят камъните
на душата ми
*
капките
на омерзението
блестят върху крилцата
на самоизолацията ми
стигат ми да се удавя
Какво трябва
да направи будистът,
когато види
как котка
хваща мишка?
„Не вреди!“
Как да запазя мишката,
без да вредя на котката…
Нека кръговратът
реши.
Кръговратът
е в полза на котката –
крещи съвестта
а прагматизмът шепти –
по-добре мишката
в стомаха на котката,
пред това
да бъде отровена.
Котката
изяде мишката.
Медитация.
Какво трябва
да направи будистът,
когато види
как котка
напада гущер?
Поривът ми е
да спася гущера.
А котката
кой ще спаси?
Медитация.
*
Видях как
гущер напада муха.
Спасих мухата.
Горкият гущер –
не успя да утоли глада си
преди котката…
После
мухата снесе яйца
в трупа на котката,
отровена
от мишката.
Какво направи
будистът? Медитира.
Светът се върти.
Какво трябва
да направи будистът,
когато види
как една страна
напада друга?
Поривът ми е да крещя:
„Спрете войната!
Спрете войната!“
Но агресорът
не спира войната.
Окървавеното
лице на жертвата
гледа в съня ми.
И будна крещя
„Спрете агресора!
Спрете агресора“
Какво трябва
да направи миролюбецът,
когато
една страна
е нападнала друга?
Поривът ми е
да подам ръка
на жертвата.
Сънувам.
Жертвата поема
голата ми длан…
Прах в зъбите ме буди –
газим в пепелища.
Какво трябва
да направи миротворецът,
когато една страна
е опустошена от
нападението на друга.
Стена. Поривът
ми е да стана стена
пред агресора.
Рухнали стени…
котка и мишка край тях
играят в съня ми.
Сънувам – как се събуждам
и двете са живи.
Какво трябва да направя,
ако видя как котка
напада мишка?
По-добре котката да я изяде,
отколкото човек да я отрови.
Какво трябва да направя,
когато видя как котка
напада гущер?
По-добре сита котка,
пред стъпкан гущер.
Видях как гущер напада муха.
Спасих мухата.
Горкият гущер –
не успя да утоли
глада си –
преди мухата
да снесе яйцата си
в трупа на котката,
изяла мишката,
която вчера яде с мен.
Трийсет месеца
войната не спира.
Трийсет месеца…
В Украйна вместо цветя
цъфтят шрапнели.
Трийсет месеца…
Светът медитира в пъпа на
„глобалното затопляне“,
Ивицата Газа
извезана с взривове.
Трийсет месеца
вихрим война на „фили“
и „фоби“. Трийсет месеца –
ксенофобия.
Забравихме да сме хора.
Моят Архангел
донесе благата вест на Мария
и продиктува сурите на Мохамед -
защо ли не му вярвам?
Децата изядоха родителя си.
Пророк Исса, наричан и Исус
е духовен брат на пророка Мохамед
в пантеона на исляма.
Тогава -
откъде идва омразата?
Все се чудя защо
християните преследват евреите
нали на техния Бог се кланят...
и на сина му,
роден от еврейка.
Хан Борис I, наречен Михаил
и изкла половината българи
и стана светец...
Днес люто мразим
в името на Баташкото клане.
Бог е любов
и в негово име кръв не се лее -
от кладите до домашното насилие;
кръстоносните походи
не се броят
Свети кесар Тервел
спря арабите при Босфора.
Карл Мартел - при Поатие...
И спряха развитието
на човечеството с 1000 години.
Арабският халифат -
мостът на Античността
към Ренесанса.
Дали Просвещението
щеше само да преоткрие демокрацията?
Най-голямата пречка
пред прогреса е "етиката", която казва
"Не се прави на Бог!
Само Той може да създава."
Добре, че е само на 3000 години.
Габриела Цанева
зелени храсти
под оголели клони
скъсани гирлянди
*
мъгливо утро
шосето зад хълма пълзи
край реката
*
дали е гинко
разходката по пътя,
ако е с кола?
*
ах-х-х, януари –
в зелените върбови листи
шушне вятърът
*
пленени
от бурени дървета -
искам да летя
*
бяла и гола
под дрипи от облаци
бреза на билото
*
дори върбите
вече спят – гарвани
над разорана пръст
*
снежни върхове
над стръкче жито –
равнината между тях
*
златни капчици
в тревата –
плачеща бреза
*
бор край пътя
под него храстите цъфтят
с хартиени цветчета
*
трактор в нивата –
димът от двигателя
се смесва с дъжда
*
жив плет сред сухи храсти
една капка все не пада
от чистачката
*
поредните 20 м.
преасфалтиран път –
кой ще среже лентата
*
червен пискюл на челото –
в канавката стар селянин
пълни каручка с дърва
*
смълчано село спи
под покриви с комини –
над долината смог
*
червеният чадър
на проститутка – пепел
след горски пожар
*
пусто село
бръшлянът прегръща
порутена къща
*
избеляла табела
for rent
кухи прозорци
*
бяла и гола…
дните, падайки върху мен
ме изгладиха
*
нещо, което търся
нещо, което казвам –
танка и хайку
уча се
от ученичка
*
глутница кучета
по крайселския път –
животът отвъд магистралата
*
разцъфнал розов храст
в покрайнините на града
циганско лято
*
между облаците –
слънчев меч – пликът с писмо
от господ се отвори
*
мисля за глобалното
затопляне – дали не е
тераформиране?!
*
зеленото храстче
пред дома ми –
още зелено
