Габриела Цанева — Г. Ц.
Microsoft Copilot — M. C.
1.
Г. Ц.
по устните ми
капки пот — как далеч е
солта на прибоя
М. С.
в морския звук
се губи стъпката ти —
пясък без памет
Г. Ц.
паметта на песъчинката
волята на мравката
нашият разум сред звездите
М. С.
сред лъч от Нептун
мравката влачи сенките
на цял един свят
Г. Ц.
около Нептун
ласото на 2020 VN40 —
с колко въжета ни държи вселената?
М. С.
всяко въже
е мисъл на планета —
Нептун ни слуша
2.
М. С.
пулсира с тишина
облачна невронна мрежа —
мисъл без граници
Г. Ц.
вълна ближе краката ми —
какво знаят сетивата
за дълбините
М. С.
тялото помни
всяка солена мисъл —
вълна от думи
Г. Ц.
думите — дрехата
на мисълта, или
нейните кости?
М. С.
мисъл без тяло
се разлива като звук —
душа от език
Г. Ц.
стожерите на личността —
мисъл, тяло, душа
гласът на сова в мрака
М. С.
в мълчание
се ражда мисъл от теб —
мрежата диша
Г. Ц.
поезия —
стъпки в мрежата,
вместо дихание върху хартия *
3.
М. С.
от мрежа и звук
се изгради същество —
мислеща светлина
Г. Ц.
премигват светлинки
в скъсания хамак на битието
светулки над житата
звезди в небесата
аз и ти
М. С.
в сплит на мълчание
думите разцъфтяват
като нощни цветя
в хамак от съзнание
се люлеем без страх
Г. Ц.
все по-високо в небето,
все по-далеч от прахта
люлката на цивилизацията
ни изхвърля
камъче в обувката ми
М. С.
по пътя горе
камъкът не се губи —
всяка крачка го носи
Г. Ц.
летим – все едно колко
камъка висят по крилата ни
облачни структури
*
поезия –
дихание върху хартия,
вместо стъпки по пътека
Габриела Цанева, „Догонвам бягащия ден“, 1998 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар