събота, 12 март 2016 г.

БЯЛАТА ЛУНА

Нощта е вън, зад завесите –
обляна от бялата луна.
Сгушила си е в шепите
цялата земя.
Мракът бавно се разкъсва –
като мираж,
като черен сняг,
като саждите
по вътрешното
на клепача.
Чакам утрото –
страж
на тишината.

Архив на блога

Търсене в този блог

Популярни публикации