вторник, 14 май 2019 г.

ПЕЙЗАЖЪТ ОТ ТАБЛАТА НА СТАРО ЛЕГЛО


Обрасъл с паяжини пейзаж –
олющен, върху таблата
на старо легло...
леглото отдавна го няма –
само табла,
захвърлена
на тавана –
лежи, подпряна
на дървен сандък, а във него –
не искам да знам какво има във него...
Не искам да знам кой е спал във леглото
и е гледал пейзажа...

Обрасъл с лиани стар парк –
дървета-великани
протягат пипала над смешно езерце
с цвят на метличина...
Не, очите ти бяха с цвят
на метличина;
езерото е избеляло,
а боята в края му
е отчупена...

Водата се плиска в бреговете му –
ближе краката ми,
седя на пейката, обрасла в лиани,
там, скрита е, под дърво-великан
там съм, в пейзажа, на скрито съм;
чакам –
слънцето да ме опари,
да ме ожари...
Полъх на вятър –
оня, който бразди и гъделичка
метличеното езеро,
който плиска
вълните му,
които ме галят,
който ближе лицето ми...
Горещо е...
Облачета-пухчета
скриха слънцето –
викаш ме,
искаш ме –
пак там, вън;
вън от картината...
вън от мечтите ми,
вън от тавана
на спомена,
вън от тъгата ми,
вън!

Гледах някъде
бръмбар-рогач
как търкаля
торено топче...
нагоре...
Като Сизиф –
пак и пак...
Уморих се
от торени топчета,
от пътя нагоре
и от камъни,
които
все се търкалят,
за да постигнат
устойчивост...
Не ме викай
навън –
пейзажът от таблата
на леглото
е постигнал
устойчивост...

петък, 12 април 2019 г.

ОГРАДАТА Е ОГЛЕДАЛО


Оградата е огледало,
в което нарцисът се гледа.
съблича цветовете си
свенливо,
сено от ланшна шума
го покрива...

Оградата е огледало,
като в отвъден свят
поглеждам,
жадувам
за небитието,
но капки падат
от небето,
живителни,
като поминък
в едно забравено
столетие.

Дъждът измива
с хладните си пръсти
онези образи,
които сплъстих,
които ме накараха
да мисля,
че мога да си тръгна
чиста...

Оглеждам се 
във локва, скрито,
очите си изхвърлям
надалеко –
усмивката
си не намирам...

Дъждът процежда се
между листата
и пада върху
бялата ми буза –
една целувка
е отвята,
една целувка
на кокиче...

Оградата е огледало...

неделя, 31 март 2019 г.

МРЪСНИТЕ ДУМИ НА ПОЕЗИЯТА


Има мръсни думи
във поезията,
които се заричах
да не пиша –
душа,
сълзи,
лъжа...

Душата ми
е болна от мълчание –
сълзите на росата
полепнаха по нея...
Пак искам синева...
Как искам пак
във тишината –
копнения...

Да, казват,
изтъркани са думите –
мечта,
звезди,
небе...

Мечтата ми
за звезден полет
е обречена –
небето се стовари
като чук
върху тезгях...
Душата ми
със думи
е облечена –
одрипавява,
когато я лиша
от тях...

И други мръсни думи
има
в съвременната ни поезия –
копнеж
страдание
и блян...

Кипеж
в главата ми –
ще се взриви...
Капчукът – как звъни!
Мъглата пак блести –
като дъга...
И бляновете
разцъфтяват –
като разкъсано
страдание...

събота, 16 март 2019 г.

КАТО ИЗСЪХНАЛ ЛИСТ


Като изсъхнал лист
играя с вятъра
и бавно падам
към земята.

По пътя си те срещнах –
докоснах се
в ръката ти –
изсъхнал лист
в шушулка куха...

Мъглата
ме обвива –
като булка.
Ще плувам
в мляко и очакване.
Снежинките
ще се превръщат
във светулки –
в очите ти
ще търся
цветовете ни...
Ще стопля
тишината ти,
ще бъда бяла –
като зима...
Ще те обичам –
като песен,
ще те наричам
мое щастие
и ще чертая
върху тялото ти
стъпки -
като по празното
поле на Антарктида.

Ще дойде пролет
и тогава –
листата ми
ще цъфнат във зелено
и птиците ще пеят
във косите ми
и пръстите ти
ще ни светят...

понеделник, 4 март 2019 г.

НОЩТА Е ПЪЛНА СЪС КОПИТА


нощта избликва
от желание,
разкъсано
от бяла
пищност

нощта пулсира
във ръката ми,
съсирва се
в дланта ми
и умира

нощта е пълна
със копита,
които чаткат
по стъклата,
като захвърлени
от вятър кестени

ранени
пръсти диплят
гънките
на тъканта,
с която
утре ще
ушият
дрехи
за утеха
на вдовиците

с конци,
разплетени
от скъсания
плащ на просяк
обесиха
девиците

нощта изригва
от мълчание,
разкъсано
от чаткащи
копита...

не питам
откога сънувам
сечища...

не искам
да битувам
сред пълчища –
без дни
за спомени;
без дни
за мислене –
потънали
във бездни
от безличие,
от ежедневие,
от безпаричие
и липси

обувам
лудата си
същност,
разцъфнала
от зимните
лъчи –
разпрашени,
пречупени
от бяло,
ликуващи,
разкъсващи
слани...

срамувам
се от дневната
си цялост –
безлична,
като липсваща
душа

мъдрувам
как да оцелявам
в нощите –
разкъсвани
от разорани
друмища
и чаткащи
копита

пирувам
с лудите
си сънища,
гладувам
в дните си,
будуваща...

четвъртък, 7 февруари 2019 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН ПРЕЗ ФЕВРУАРИ - 07.02.19


Тема: ПУСТИНЯ

07.02.19
жълт сняг –
пустинята на гости
в двора

ПО ХАЙКУ НА ДЕН ПРЕЗ ФЕВРУАРИ - 06.02.19

Тема на деня: ЧУВАМ
Пропуснах деня, не писах в групата, заспах, докато редактирах списание "Картини с думи и багри". Два дни спах... Всъщност, бих искала да можех... Два дни вършех всичко като сомнамбул... А може би съм? А може би сън?
Просветление...

06.02.19-1
просветление –
да чуеш скърцането на снега
под птичи стъпки

Образът е ярък - като локва кръв във пресен сняг. Но е твърде дълго за хайку.

06.02.19-2
просветление -
да чуеш звука
на тишината

Кратко, ясно, тривиално... хайку

06.02.19-3
просветление -
да чуеш звука
от птичи стъпки по снега

вторник, 5 февруари 2019 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН ПРЕЗ ФЕВРУАРИ - 05.02.19



Тема: ИГУМЕН
Ето една тема, която е повече от предизвикателство за писане на хайку.  Не искам да пиша за игумени, игуменки и гуменки... стана ми весело от играта на думи, но това е твърде елементарно, за да го превърна в хайку. Не ми се пише за манастири, попове и вяра, за лицемерие и религия...
И, ето, май ще си дойдем на думата... Религия равно на лицемерие. Не харесвам тази дума, нито начините, нито поводите, по които се употребява... Изразът "лъжата и лицемерието" е станал почти паразитен (за мен - без "почти")...
А това е моето предизвикателство на предизвикателството:


05.02


расото
в изповедалнята -
мирис на пролет

понеделник, 4 февруари 2019 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН ПРЕЗ ФЕВРУАРИ - 04.02.19

#похайкунаден

Тема: ПОСОКА
Не можах да намеря темата на деня като съобщение, открих я като дума, която се повтаря в публикуваните хайку на другите участници в предизвикателството.
Посоката на миграцията на птиците, посоката на часовниковата стрелка... посоката на кръстопътя...
Безпосочна се чувствам, празна, като строшена бутилка, течността на духа ми изтича.

04.02.19

звън на строшено стъкло -
животът ми
без посока

неделя, 3 февруари 2019 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН ПРЕЗ ФЕВРУАРИ - 03.02.19

‪#‎похайкунаден‬

ТЕМА на деня: КРИСТАЛЕН
Кристален глобус и гадаене - вече писах за това; кристалният полилей на семейство Роуз - крахът на една любов... не ми се пише за това. Кристален сняг, кристален прах - това са темите на зимата, само дето навън е пролет, кокичетата цъфнали, храстите напъпили, слънцето пече и само липсата на пчели и пеперуди напомня за февруари... и зимните бури.

03.02.19

кристален прах
в очите -
виелица

събота, 2 февруари 2019 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН ПРЕЗ ФЕВРУАРИ - 02.02.19

Темата за днес е ГЛЕДАМ.
Гледам майка си. Гледам лицето й, ръцете й - красива е,изящна е, въпреки болестта и годините. Гледам я, отглеждам я... Откакто се грижа за оцеляването й, не мога да не сравнявам гледането на старец с гледането на дете. Гледането на дете е несигурно - не знаеш какво ще излезе от него... все едно, редиш пасианс... 
Да гледаш възрастен, е все едно да съхраняваш времето, да задържаш мига... 
И така, улових хайку-мига

02.02.19 гледам дете -
по-лесно е да гледам
бъдещето на кафе

петък, 1 февруари 2019 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН ПРЕЗ ФЕВРУАРИ - 01.02.19

Днес е началото на международното предизвикателство "По хайку на ден през февруари".
Чакам го цяла година
Дали ще стигна до края -
не зная...
Темата на 01.02.19 е:
ПЛАНИНСКИ СКЛОН
В главата ми, не знам защо, са върхове на борове, подредени като люспи на шишарка - катерят се нагоре, по склона на планината... аз съм в колата, пътувам нагоре по магистралата..., а всъщност, моят път минава през широколистни гори, които цъфтят под лъчите на залеза във всички нюанси на есента...
Не става за хайку тази моя представа-спомен за склон...
Не знам защо, в главата ми сега е пирамидата, Великата пирамида на Хофу в Гиза... Камъните, от които е изградена се катерят нагоре, към върха... като по планински склон... Не съм виждала пирамидите, само мечтая да ги видя... Не мечтая, не искам още да ги виждам, искам да оздравееш, искам само това... ти дишаш накъсано и се давиш, аз гледам нагоре, нагоре - погледът ми пълзи по тапета на стената нагоре и броя ударите на сърцето ти... и се свличам...

01.02-19
нагоре
по ронлив планински склон -
оздравяване

Това е моето хайку предизвикателство за днес. И не ми пука дали е хайку, и не ми пука дали е добро. Искам само да се изкатерим до върха... или поне склонът да спре да се рони...

понеделник, 21 януари 2019 г.

ВАРАК В ОЧИТЕ


Скърца
старото стълбище
на старата къща,
дървото стърже,
като щурче.
Въздухът лепне
в гърдите, замръзнал,
устните пръхнат
от прах и безмълвие.
Ръцете горят
от студа
и болят
от липса на допир.

Очите тъкат
от лъчите
на слънцето
мрежа за спомени –
тайно завръщане.

Зимната къща
отвръща
с мълчание
на моя летен въпрос –
къде остана
детството –
скрито в скрина
на баба ли?
Детство,
поднесено
на ленен поднос.

Бавно изкачвам
старото стълбище,
дърпам завесата
от светлина.
Там, на тавана,
почти под слънцето,
виждам сандъка,
пълен с мечти.
Вдигам капака му –
варак в комина...
Въздухът – пълен
със сажди,

Очите ми –
с пеперудни крила.
И неоткрила
духа на детството,
дъха ми
става сива мъгла...

Тръгвам унила,
преглъщам ножове,
впили се в гърлото –
строшени стъкла...
Прегръщам ръце
и загръщам яката си –
денят е син от лед и слана.

Вървя в следата си –
хруска пътеката...

И не разбирам
кога разбрах –
зимната приказка
не е средството
да се завърна
в света...

петък, 18 януари 2019 г.

ЧАЙКИТЕ ПАДАТ В НЕБЕТО

чайките падат в небето
облаците избърсаха
калта от локвите
пак синева търся,
пак очите ти –
светулки от слънце
в зениците

Архив на блога

Търсене в този блог

Популярни публикации