неделя, 24 януари 2016 г.

НЕДЕЛЯ

Неделя...
Крепост,
пост и бягство;
капсула
със тишина,
шина за счупена
душа
и самоличност...
отдалеченост,
безвремие,
без личност...
Затворени очи –
без памет и лъчи...
Зареян остров,
остър връх,
от който светът се
вижда отдалече –
вече
чезнещ и чужд.

Неделя...
Крепост.
Вплетени сме,
двете –
очи и пръсти и ръце...
Целебни мигове,
сърце,
което чупи капаните на телата...
Слети сме.
И пак сме същите –
слепи.
Слепени.

Неделя.
Крепост.
Крепи
се още вън оня свят,
от който бягам.
Посягам
към лицето ти...
Кожата ни
се влива,
попива миговете
на битието. 
Животът се раздвои,
потече по различни пътеки;
тъче различни съдби.
Бих ги изтръгнала –
и двете...
Вплетени сме,
двете.

И всички дни са Неделя...

събота, 16 януари 2016 г.

СВЕТЪТ Е ЦИРК

Светът е цирк... но –
ние сме актьорите –
и клоуни, и зверове...
Дресьорите размахват
кожи и кожите се късат –
от наште гърбове...
И зрителите ръкопляскат –
плесници лепнат по лицата ни.
Пестници свиваме
и се оглеждаме –
огради и стени
притискат ни отвсякъде
и стискат
оголелите ни вратове.
Не са стени, огледала –
във тях се блъскаме –
и клоуни, и зрители,
и зверове –
развяваме
разкъсаните си тела –
от тях не стават знамена,
а само мачти
с дрипави платна.
И зрители и клоуни сме –
в цирка,
който сами
си построихме
с руините на нашите мечти.

Архив на блога

Търсене в този блог

Популярни публикации