Светещите
лапи на деня
дращят
по очите ми, приспани.
Палят
дробовете и свистят...
свилени
коси, раздрани.
Рани в клетките ми тлеят –
ято разпиляно... излетя.
Ятото
на мислите ми – бели...
Бях
ли аз мечта...
Бях
ли твоята мечта?
Бях
ли полъх, светлина...
Бях
ли – ласка на дъжда...
Бях
ли – морска пяна...
Тихо тракат мокрите стъкла –
като миглите върху очите ми.
Миг... отмина пролетта.
Лятото стоварва се върху плещите ни.
