Разпридат мислите, изплитат образи – бунтуват пръстите срещу пръските разпиляна печал, без смисъл и жал…
Пищят щурците – до изнемога… Тревога! Свредели в ушите, дупки дълбаят в мозъка, проправят чужди пътеки – не всеки може да ходи по тях, прах, само прах във въздуха свети…
Затварям очи – слепи са – за света вътре, за света вън – през очите на другите слети, слепени, осланени души.
Затрупани бездни без дни…
худ. Габриела Цанева
Птици чуруликат. Свраки тийнейджъри вдигат квартала на крак сутрин и вечер – трак-трак… замлъква кълвачът, отлита далече, далече от шумната млада тайфа.
По обед и през нощта – цвъртят, пищят – в клоните на дърветата, гонят совите и псетата – в синия мрак, под жаркия ад на цимент и асфалт, по склона на покриви и навеси на кафенета, под комини, над градини…
Къде ли, къде ли се крият когато заспиват – как намират заслон?
Не, не се крият, не спят, не губят време – живеят на път, без да спрат!
Гонят се, борят се, бият се, и се събират винаги заедно, винаги – те четири свраки тийнейджъри…
Намират своето развлечение – в къшей хляб, в парче плат и кълбо разпилени прежди – о, свят! за късче внимание, за признание… Как пирпилят – група квартални тийнейджъри рошат перчеми, крещят и пируват, домуват – в своето синьо небе и зелени надежди!
Пия кафе в сянката на ореха, зная, горе, на бора са – някъде горе горят им сърцата, някъде горе градят в синевата своето птичешко щастие – летят!
И съм щастлива – за щастливото детство на птиците. за погледа им – над жиците, вплели ни в себе си, отнели ни – от нас самите.
Как искам да погледна в очите на птиците – вътре, в зениците да надникна – да стигна до най-голямото приближение на извънземен интелект…
УСЕЩАНИЯТА „МЕЖДУ ДВА СВЯТА“ – коментарна статия на Габриела Цанева
ЗА КАРТИНИТЕ И ИЗЛОЖБАТА
Лятото налага своите закони – освободеност, отдалечаване, избледняване на усещането за правила и свързаност… И изостряне на сетивата, на светлината и цветовете, за звуците, аромата, вибрацията на земята… Жегата стопява и последните остатъци от задръжки и утъпкани пътеки…
„Между два свята“… в Галерия-книжарница София Прес! Закачка, намигване към изгубващия представа за съотнасяне към делника зрител… Или случайност?!
Все едно, изгубена между света на думите и багрите, аз се усмихвам и си обещавам да отида в галерията-книжарница и да се отдам на съзерцание на картини отвъд книжния щанд. Интересът ми е изгарящ, изяждащ – желанието да видя, да докосна/усетя света между двата свята.
Картината е точно това, което лятото предлага отвъд полузатвореното пространство на залата… защото светлината от улицата струи – ярка и палеща – отразява се в плътта на платното и в ретината на зрителя. Влагата по кожата се стича, точно както разсичащите жълто-червеното петно на фона жълти линии…
Следват хаотичното движение на водни капки по стъкло, обдухвано от вятър…
Цветовете са наситени, драматични – синьото, като копнеж за прохлада пресича огненото сърце на композицията, за да създаде усещане за неравновесие и търсене.
И в тази феерия от цветове, като отрезвяващ лъч – врязано острието на мрака.
Един емоционален лабиринт, който провокира, въвлича зрителя в размисъл за същност, личностна идентичност, бягство или поставяне в рамка.
Така започва диалогът между твореца и любителя/консуматор на изкуство. Но този диалог прераства в нещо повече – общо търсене, заедност, в бездната между световете. Но кои са те – двата свята?!
Очевидният отговор е – двата свята на авторите на общата изложба – Мая Мечева и Елиза Ковачева-Цокова. Изложбата, без съмнение, е визуално пътешествие, което изследва хаоса и паралелността като притегателни сили. Двете художнички създават диалог между стилове – от почти монохромната съзерцателност на Елиза до експресивния цветен взрив на Мая. Темата „два свята“, се разглежда не само като противоположности, като противопоставяне на вътрешни същности, но и като възможност за сливане, трансформация и личност-но осъзнаване.
Но „двата свята“ могат да намерят и своето друго тълкуване – светът „вътре“ и светът „вън“ и това няма общо с двузначността на стил, емоция и творчески концептуализъм, присъщ на две личности, а е съотнасяне същностно, характеризиращо осъзнаването и разпада на реал-ността.
И, преди да продължим пътуването към същностните реалии за изкуството, нека видим и се насладим на неговата естетическа природа. Защото изкуството, вън от интелектуалната си същност, е преди всичко съзидание на красота и хармония!
А дали и това не е аспект на симбиозата, родена от съприкосновението между два свята – на философската екзистенция и на продукта с чиста естетическа стойност?!
Този общ изглед на изложените платна сочи, че авторовият замисъл е осъществен. Постигнат е не само ефектът на общност; изграден е мостът, симбионтът „между“.
Но, както често се случва в света на биологичните, на отворените системи, взаи-модействието на отделностите постига синергичен ефект.
Нека разгледаме по-обстойно „Хоризонт“ на Елиза Ковачева-Цокова. Платно, което говори не чрез напрежение, а чрез вътрешен ритъм. Хоризонталните ленти приличат на слоевете на съзнанието или спомените – всяка със своя тоналност и жизненост.
Този композиционен избор внушава стабилност и времева дълбочина, но не и застой. Цветовата градация – от интензивни червено-оранжеви в горния слой към по-топли жълто-охрени в средната зона, до дълбоки земно-кафяви в долната, изгражда усещане за преход, завръщане, цикъл. Текстурата на мазките е вибрираща, сякаш енергията на платното не идва от формата, а от движението. Това подсказва не статичен хоризонт, а жив, променящ се, дишащ. Няма конкретна централна фигура или предмет, но картината не е празна – тя говори чрез вътрешната архитектура на цвета.
Тази уравновесеност и външна безструктурност на композицията остава конс-тантна за творческото решение на художника при избора на изразни средства и подбор на конкретни платна, втъкани в общата плът на експозицията.
Изграждане на единен хоризонт – като рамка, предел и безпределност, в които е разположена и развита идеята за общност и взаимодействие:
Яркият индивидуален акцент, който приковава погледа към платната на Мая Мечева е компенсиран от съзерцателната самовглъбеност, струяща от картините на Елица Ковачева-Цокова.
Това ли е разковничето, което посетителят трябва да търси между двата свята? Равновесие, компенсация…
Или е общото, свързващото, което създава единство.
И ако трябва да кажем какво е това „свързващо“, то е цветът.
Цветовата гама е онази видимо-невидима нишка, която създава цялостното внушение на експозицията, тя е, която ни държи не между две отделности съществуващи в опозиция, а в онова ново, различно, развиващо се, което се гради в граничната повърхност между тях.
Харесвам картините на Мая Мечева; вероятно, защото знам, че не мога да ги нарисувам и остават на границата на онова, което мога да съпреживея; провокират ме и ме карат отново и отново да се вглеждам в тях, да търся недоловеното, неуловимото:
„Нереални мисли“ – истинска експлозия от цветове и форми! Изхвърля зрителя в съзнание, което гради образи, едновременно сънувани и преживени. Това платно е дръзко, смело, почти игриво в хаоса си – но този хаос е структуриран, изчистен, изчислен. Цветовата палитра е искряща – оранжево, зелено, пурпурно, синьо, розово – като мозайка от мисли, които се блъскат една в друга. Това внушава ментален поток, в който няма ред, но има ритъм.
Геометричните елементи са разпръснати, но не безразборно – те изграждат организирана абстракция. Всяка форма изглежда като символ на идея, спомен или емоционален оттенък. И сред тях – овалът на човешко лице – деструктурирано, почти невидимо… Или онова, което тепърва ще бъде създадено от частиците на хаоса?
Ако разгледаме текстурата в дълбочина, ще видим, че мазките създават триизмерност, сякаш част от мислите „излизат“ от платното. Това носи усещане за жив ум – неспокоен, съзидателен.
Няма линейност, има наложени пластове на мисли, въображения, възприятия. Провокира погледа на зрителя да търси спирали, кръгове, и в зигзагообразното да направи опит да проследи логиката на нелогичното. Картината не предлага център, защото в мислите на художника няма център – само преходи.
„Нереални мисли“, бих казала, е в най-голямо съзвучие с един от аспектите на заглавието на изложбата „Между два свята“ – тук реалното и сънуваното се припокриват, границите между тях изчезват. Това платно може да бъде интерпретирано като вътрешна карта на съзнанието – не фиксирано, а флуидно. Противопоставя се на нуждата за логика – вместо това предлага емоционална и интуитивна логика.
ЗА ИЗЛОЖБАТА ОТ АВТОРИТЕ
Темата „Между два свята“ предлага едно пътуване – съзерцание с възможности за дълбок размисъл и интерпретация.
Идеята за изложбата се роди в края на 2023 г. по време на разговор за хаоса и паралелността – притегателни сили, изграждащи пространствен ритъм.
Ние, Мая Мечева и Елиза Ковачева-Цокова, приехме предизвикателството да се потопим в многообразния прочит на тази концепция, създавайки визуално хармонични, понякога и противоположни разка-зи в нашите картини, където в динамичен диалог и взаимодействие се разгръщат измерения и нюанси.
Нашата цел е сливането на тези светове като начин за изразяване; метод за проучване на видове различни съществувания; наблюдение на реципиента за възприятието му отвъд реалността, личностното му самоопознаване и духовна трансформация.
Хоризонтът като свързващо звено и същевременно „граница“ между двата паралела, който може да бъде възприет като отчетлив, разтопен в абстракция или да липсва такъв изобщо.
Стремим се да покажем с леко намигване неблагоприличието на хаоса и същевременно балансираното равновесие.
Тръгваме от монохромните платна на Елиза с характерни пастелни и преливащи нюанси и се пренасяме в композициите на Мая, които се преплитат в контраст с яркия си цветен взрив и перспектива.
Съчетанието между нашите стилове подчертава взаимодействието между двата свята, между нас двете, и разширява илюзорното понятие за реалност.
Сюрреалистичният подход с абстрактен почерк в нашите творби изгражда усещане за сънища и дълбочина, където съзнанието се движи свободно.
Опитът ни да илюстрираме темата чрез експериментиране с форма, цвят, техники и композиция, е да създадем визуални наративи на въздействие с индивидуални възприятия за света.
Провокираме публиките да се откъснат от зоната си на комфорт и да си зададат някои екзистенциални въпроси:
– за собственото си място в света;
– за ограниченията, които позволява да му се поставят или сам си поставя.
Изложбата „Между два свята“ е нашето виждане да представим това сложно и многопластово паралелно съчетание като преминаване от единия в другия свят без поставяне на лимити за ума – подход, който ние, Мая Мечева и Елиза Ковачева – Цокова, изследваме и съпреживяваме в платната си, потопени в уникален творчески процес.
ЗА АВТОРИТЕ
Мая Мечева
Родена през 1976 г. в гр. Габрово. През 1995 г. завършва училище по изящни изкуства „Владимир Димитров – Майстора“, гр. Кърджали, откогато става и член на Дружеството на кърджалийските художници. Завършва магистратура по теология в ПУ „Паисий Хилендарски“ през 2011 г., както и „Библиотекознание и библиография“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ през 2017 г. В творбите си се стреми към сакралното познание и послания, смесва различни техники и текстури, древни символи, фрагменти от човешкото тяло, лица, птици, риби и др. Работи с маслени бои, акварел, туш, създава колажи и дигитално изкуство. Има зад гърба си четири самостоятелни изложби, автор е на театрални миниатюри и е участвала в множество общи и колективни изложби в страната и чужбина. Живее и твори в гр. Кърджали.
Член е на Съюза на българските художници.
Елиза Ковачева – Цокова
Родена през 1979 г. в гр. Габрово. Завършила е училището за приложни изкуства в гр. Трявна със специалност дърворезба. През 2016 г. завършва магистратура по педагогика на обучението по изобразително изкуство със специалност живопис във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. През 2016 г. създава и оттогава ръководи детска школа по изобразително изкуство „Елиза Арт“. Школата участва в пленери, международни конкурси и се радва на множество отличия и успехи. Елиза Ковачева – Цокова има участия в общи, окръжни и национални изложби в страната и чужбина, като много от картините й са собственост на колекционери и държавни и частни галерии.
