Показват се публикациите с етикет коментар. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет коментар. Показване на всички публикации

понеделник, 24 март 2025 г.

ИЗЛОЖБА „СЪТВОРЕНИЯ“ НА ЕЛЕНА ТЕМЕЛКОВА В ГАЛЕРИЯ "КРАКРА"

 

Галерия „Кракра“ Перник представя изложбата „Сътворение“ на Елена Темелкова от 6 март до 8 април 2025 г.

Чрез Първолета Маджарска, която насочи погледа ни към събитието и професионалните фотографии на картините, направени от Андон Тацев, които дават ясен образ и точно усещане не само за изображението, но и за текстурата на медията и мазките върху нея можем да надникнем в творчески свят на художника.



Изложбата е открита от председателя на пернишката секция на Съюза на българските художници Валентин Топалов. В експозето си той подчертава, че представените творби дават точна характеристика на комплексността на авторката.

„От една страна тя е приложник, текстилът има други плавила – това е друг материал. Живописта е съвсем различна от друга страна. Нейната емоционалност обединява всичко това, любовта ѝ към цвета, също е много изявен“.

Но – нека сами се убедим.

Тук показваме осем платна и композиции, които са добър ориентир за цялостната изложба „Сътворения“.

Но нека преди това представим автора.

Елена Темелкова завършва Националната художествена академия в София, в класа на професор Марин Върбанов – специалност „Текстил и мода“.

Работи в областта на живописта, монументалната текстилна пластика, живопис върху коприна, интериорен текстил, иконопис, рисувани облекла и аксесоари.

Нейни произведения са притежание на галерии и частни сбирки както у нас, така и във Франция, Германия, Гърция, Сърбия, Македония, Турция, Румъния, Италия, Испания, Кипър и др.

Член е на Съюза на българските художници.

Преподавала е рисуване и художествен текстил в Училището с разширено изучаване на изобразително изкуство „Христо Ботев“ – с. Дрен (1992-2009), а сега ръководи школа по рисуване в Обединения детски комплекс в гр. Радомир.

 

Нейни творби присъстват в общи национални и международни експозиции и е осъществила над 30 самостоятелни изложби – текстилна пластика, акрилна живопис и живопис върху коприна. Като дизайнер е представила уникални облекла (нейно авторско изпълнение) в няколко авторски ревюта, както и по време на много други модни спектакли. Участва в редица международни пленери по изобразително изкуство в Гърция, Сърбия, Македония, Турция, Румъния, България.

Организатор е на Международен живописен пленер „Рударци“, с първо издание през 1998 г. Член е на жури в Международния фестивал на маскарадните игри в Перник – „Сурва“.

Елена Темелкова е отличена с I и II награда за приложно изкуство „Струма“, награда за декоративно изкуство от СБХ, както и Диплом за високи постижения в обучението по изобразително изкуство. Получава и Почетна грамота от кмета на гр. Перник, като признание за нейния принос в изграждането на съвременния духовен облик на града. От 2011 г. тя е директор на Художествена галерия – Перник.

В представените маслено-акрилни платна виждаме динамиката на мазката, която определя структурната цялост на творбата, но дава и онази специфичност, която очертава както неуловимата ефирност на облака, пречупването на свет-лината при залез и диханието на вятъра, така и изящните очертания на тревите. Тук виждаме и дълговечната цялост на хълмовете и низините и необичайното преливане  и превръщане на дъгата в река, на реката в поле. Движение и покой. Равновесие на стихиите.

 

 


Следващото изображение е различно – то дава представа за едно съвсем различно изкуство – рисуването върху текстил с характерните му особености – а именно, доминацията на декоративния елемент, на своеобразния стремеж към симетрия и повторяемост, на отделяне на онова единично, което трябва да предаде своята уникалност на общото в една бъдеща щампа, като елемент на десена.



Съвсем произволно, тук е загатнат флорален елемент, но цветовата гама на художника не е променена – тя следва земно-въздушната палитра на пейзажа.

Представяме две характерни за експозицията структури – триделни пана, в които отделните платна изграждат обща структура.



В първия случай, макар всяка от трите картини да представлява отделен пейзаж, те имат свой задължителен общ живот – те са незаменими части от едно цяло, което не би съществувало без своите елементи, подредени в един определен ред. Заедно, те изграждат ново изображение – цялостен образ.

 

 


Втората композиция е различна – тя не е органично зависима от своите части. Тук всеки елемент е напълно самостоятелен и не е нужен за възприемането на цялото.

Подреждането им в ансамбъл дава ново естетическо усещане на зрителя, едно подсещане и препращане към единния стил и модел, който изгражда отделните образи.

 


Впечатлиха ме тези платна – с динамика на обективираното, с вътрешния строеж на изразяваното от субекта и с образа, който кореспондира с възприемащия.

В тези картини границата между абстрактното и детайлът е почти невидима.



Зад произволната форма на мазката, зад техниката на поантизма, можем да видим както съвършената форма на житен клас или облак, така и фантазията на художника.

 

 

Без съмнение, декоративното начало е водещо при изграждането на композицията. Но Елена Темелкова използва това внимателно и пестеливо.

 


Различни художествени техники създават богати художествени ефекти.

Авторът търси своята естетика в тях.

Прави впечатление размахът и широтата на визуализациите на въображението, както и тяхното осъществяване с всички изразни средства, овладени от артиста.

 

 


 

Едно красиво пътешествие в нейния необятен свят!

Габриела Цанева

снимки на картините: Андон Тацев

информация за изложбата и автора: Първолета Маджарска

сп. "Картини с думи и багри", бр. 1/2025


сряда, 12 март 2025 г.

"ШАПКА ВИ СВАЛЯМ" НА ДИАНА ГЕОРГИЕВА-Di-Light

Не се изненадах, но бях щастлива, когато получих 15-те картини на Диана Георгиева Di-Light, подготвени за деветата й самостоятелна изложба в писмо, с молба да ги представя в галерия gabriell-e-lit и сп. „Картини с думи и багри“!

Темата на изложбата ме заинтригува със своята необичайност и непосредствен изказ – „Шапка ви свалям“. Кой, на кого, за какво? Първите въпроси, които възникват, когато видите/израз този израз в ежедневието…

Но когато ги видите/чуете в изкуството? В този контекст въпросите стават повече, а отговорите – още повече.

Не бих се ангажирала с отговори, макар художничката да подсказва някои от тях в своето есе-покана, което публикувахме в рубриката „Анонси“, а и в текста към картините, който получих.

*

Подредени в пет групи по три, картините носят своите послания, като парчета от пъзел, който трябва да представи една по-пространна карнина.

„Наивни, сладки, романтични, бонбонено розови…“

Така нарича тази първа група художничката, но аз не виждам това „бонбонено розово“, нито сладката наивност на романтичното въображение…

Паяжинни нишки, хвърчила – ефирната конструкция на апарат за полети…

худ. Диана Георгиева Di-Light

Една развързаност, простор и свобода – свободата на главата без шапка… Главата, над която има само небе!

худ. Диана Георгиева Di-Light

 „Ако сме цял живот деца, би било прекрасно, но някои хора така и не порастват и носят и детското, и детинското в себе си цял живот.“ – продължава Диана Георгиева своето Pro domo sua.

И тук, в третия такт на нейния валс виждаме най-после хрупкавия розов воал на спомена за детство и изгубеното всичко на детския свят.

худ. Диана Георгиева Di-Light

Четката на художника плътно е навлязла в плътта на платното – няма място за въздух, няма място за друго, освен за очертанията на очевидното. Шапката е като хълм, който трябва да пребродим – препятствие, което трябва да преминем, за да продължим трансформацията си.

*

Към следващата триада:

худ. Диана Георгиева Di-Light

Едно всевиждащо око фиксира погледа ни към центъра на картината. Потъваме в него – център на спирала и вход към пропадане. Тук цветовата гама е различна – „земните цветове“ – зелено, кафяво и охра доминират, а допълнителния цвят на зеленото – лилаво, само подчертава тази „земна“ тенденция.

худ. Диана Георгиева Di-Light

„Тържеството на Земята“ – бих нарекла това платно! Да търся очертанията на шапка тук е ненужно, макар въображението да може да намери силует на цилиндър. Не.

Тук аз виждам уважението на художника към природата и хармонията на живия свят! Тук виждам хълмове и върхове, ливади и цветя и пътят ни през тях – онова духовно пътешествие на пречистване, от което всеки има нужда в някой момент на живота си.

„Порастваме и ставаме по-зрели и уверени, но понякога бързото израстване води до високомерие и въздухарство (небостъргача и обърнатото дърво)“ – това са бележките на твореца!

Вървя по нейната пътека и се опитвам да осмисля жалоните, които са я водили.

худ. Диана Георгиева Di-Light

Без никакво съмнение, темата за връзката и взаимодействието между човека и природата е водеща за автора! Заключени в загатнатите очертания на две обърнати шапки дишат златистите клони на обърнато с корените си към небето дърво и стоманените конструкции на човешкия път към безкрайното.

Високомерие и „въздухарство“? Това ли показваме чрез своя порив „нагоре“?

Трябва ли ни отрезвяване, трябва ли ни нов поглед – ракурсът на природата, на природното в нас?!

Въпросите остават висящи, като клоните, превърнати в корени, които не достигат до пръстта, а остават в своята човешка клетка – безпомощни пръсти, про-тегнати за помощ.

*

Пристъпвам към поредната група и чета анонса на художничката:

„Нереалните самооценки, маниите за величие, забравата кой си и откъде си…

Картината с маската е централната в изложбата – те са 15 общо, така че може да има един център.“

Може би не трябваше да го чета… А просто да се насладя на тези изящни платна…

худ. Диана Георгиева Di-Light

Искам да тръгна на пътешествие в нощта с тази кралска лодка – нещо в нея напомня на древноегипетска гробница, пътят към отвъдното на фараона… Крехката връзка с онова, което не разбираме, но към разбирането на което се стремим… И някъде напред остава искрящият знак на цвета на познанието – толкова крехък, толкова мамещ.

Стигам до централната картина, „Маската“. Загадката зад очите, издължените им линии подтикващи към нещо омайващо… Подносът, понесен от обърнатата перспектива на лицето… Тайнството, което остава непознато.

худ. Диана Георгиева Di-Light

Следващото изображение, изградено върху подобен силует дава зеленото спокойствие на градина, очакваща своите посетители. Една завладяващо-закачлива идея, която приема нарушената симетрия за своя основа и именно в тази липса на равновесие можем да търсим нашата вътрешна устойчивост.

худ. Диана Георгиева Di-Light

*

Следващите три платна са други – поне за моите сетива:

худ. Диана Георгиева Di-Light

Тук отново силуетът „шапка“ е изоставен! Виждам пеперуда, която се опитва да кацне върху пенливия ръб на разбита вълна.

Апотеоз на разбитата мечта!

Или – утвърждаване на способността ни да мечтаем. Да, тук можем да видим и един игрив щрих, който може да бъде нашата шапка-мечта!

Ефирна и лека, закачлива и дръзка…

Тя е красива, изящна и може би – изплъзваща се, някак елегантна, като отлитаща зад хоризонта платноходка върху пеперудени крила.

худ. Диана Георгиева Di-Light

Петолиние, клавиатура на пиано. Излишен е вплетения в златисто текст „Jazz“ – импровизацията тупти от отворената композиция – раздуващ се балон, който чертае космическите струни на Вселената!

худ. Диана Георгиева Di-Light

Под тях чета и посланието на художничсата: „Започва промяната – път, свобода, интерпретации, нови възможности…“

Да, свобода!

За да продължим отвъд…

Какво е онова, отвъд свободата?!

*

На моя незададен въпрос авторът отговаря – „Вече промененият човек отново може да е романтичен, креативен, стилен и да се развива в желаната посока“

Да, отвъд свободата е нейното осъзнаване и възможностите, които ни предоставя. Отвъд свободата е изборът.

худ. Диана Георгиева Di-Light

Октоподи, които търсят своето преселение сред цветята на сушата. Вълните на интелигентния живот и стремежът му към завладяване на нови пространства… Завладяване – като инвазия… Завладяване – като откритие… Колко много значенията на думите и символите ни дават; и колко ни ограничават в тълкуването на еволюцията и регулаторите на обществените взаимодействия…

худ. Диана Георгиева Di-Light

Лотосът – препратка към пробуждане и медитация, към търсене на път и съвършенство. Спиралата отново се завърта пред очите ни – като едно неспирно колело на прераждане и сътворение…

Но тук спиралата не стига до своя черен край… А само ни напомня за началото.

худ. Диана Георгиева Di-Light

„Шапка ви свалям“!

Една истинска шапка – изящна, волна, лекокрила… Купол, под който да скрием ума. Къщата, която пази личността ни от груб досег със света.

Толкова много са пътищата на осъзнатата свобода! Толкова много възможности!

В това земно-златисто на земно-сив фон усещам устойчивост и равновесие.

Това ли е краят на пътя, по който ни поведе Диана Георгиева? Светлина свети в буйния акцент на шапката – Di-Light?!

Отпечатъкът на твореца.

Габриела Цанева

Експозицията може да разгледате и в сайта на галерия gabriell-e-lit ТУК.

Други изложби на Диана Георгиева-Di-Light в е-галерия gabriell-e-lit вижте ТУК.

неделя, 25 август 2024 г.

ЗА ИЗЛОЖБАТА „ИЗКУСТВО ПРЕЗ ДУНАВ“

Приятно е в августовската жега да преминеш през входа на Екомузея с аквариум в Русе.

Зад масивната врата на сградата, построена в модерния за края на 19-ти век стил на русенския център – смесица от неокласицизъм и ар нуво, попадаме в друг свят. Света на древни и съвременни животни, експонирани във вид и среда, близки до естествените за тях.

Но не този вълшебен кът сме дошли да видим.

Преминаваме през прохладното фоайе и влизаме в изложбената зала.

Където попадаме отново в друг свят – света на картините, създадени от трима художници от Букурещ – Моисе Буланчя, Виктория Динка и Елисавета Мелинте.

Изложбата бе открита на 2 август от Надежда Радева, секретар на Съюза на свободните писатели – филиал Русе – поетеса и преводач от румънски език, добре позната на нашите читатели като автор и гост редактор на списанието.

След откриването на изложбата, в продължение на няколко дни Мойс Буланчя остана в града, за да рисува пред публика –

една популярна практика в световните музеи и галерии като добър начин за комуникация между автора и зрителите, възприемащи изкуството, както и да по-доброто разбиране на изкуството от посетителите, които стават свидетели на раж-дането на едно произведение – картина, скулптура, колаж, инсталация и др.

И едно наистина вълнуващо преживяване.

Изложба "Изкуство през Дунав"

След което, картините изглеждат различно.

Изложба "Изкуство през Дунав"

Те изпълват стените и пода на галерията, почиват върху стативите с мокра боя и чакат оня, който ще пожелае да ги има, за да общува с цвета и формата, с посланията и красотата!


Виктория Динча

Виктория Динча


А основното послание струи от всяко платно, съчетало духа на Румъния и съвременния глобален свят.

Виктория Динча

Виктория Динча


Абстрактните форми съжителстват с тези толкова познати и близки до родния ни фолклор мотиви…  И до цветята, природния пейзаж, нечий портрет, жадуван профил, до полето на мечтите, вплетени в изящното изразяване на светоусещането на художника.

Виктория Динча

Виктория Динча


Тази картина напомня едновременно далекоизточната естетика и приказния свят. Нарисуваното цъфнало клонче с две пойни птички върху черен фон провокира въображението на зрителя – към една история за любов, изтъкана в старовремски стенен ковьор, или нарисувана с едно движение на калиграфска четка.

Продължавам да търся картините на Виктория Динча, за усетя трепета на ръката й, повел мислите и емоциите й, довел ги до лицето на платното.

И изненадата ми расте, защото тя отново ме тласка към нещо напълно раз-лично, неочаквано – като техника, цветова гама и форма. Зелените хълмове на Африка… Не знам защо асоциирах картината със заглавието на Хемингуей… Дали заради яркото зелено на хълмовете, които прозират зад колажа, или заради скритото въздействие на препарираните животни от музея, в който се намирам… макар те да нямат общо с Африка и, надявам се, със сафари и лов…

Виктория Динча

Виктория Динча


Бягам от темата за мъртвите животни, която нахлува неканена в ума ми и търся знаците на Луната и Слънцето… Толкова ярко присъстващи със своята варакова плътност… Едно пясъчно небе, със заседнало в пладнето си слънце, търсещо отражението си в зелените води на река… Една нощна луна, потънала в своята част на небето – наситеносиньо, полумесец, видял своята кръглост в същата тази зелена река… Една завършеност на денонощието, на ежемесецието, на кръговрата…

Ще завърша с още една нейна картина – може би точно тя е разковничето за разбиране на авторовите метафори. Може би точно тази картина – един кръстопът, или едно многопътие, което чертае пълнотата на Виктория Динча, автор, който не може да бъде сложен в рамка с етикет, защото нейните търсения имат много посоки и стойности.

Виктория Динча

Виктория Динча


Моисе Буланчя


Може би тези две абстрактни платна на Моисе Буланчя са добър преход към творческите търсения на този авангарден и разнолик художник. Синьо взривяване – странно като израз – обикновено свързваме експлозията с жълточервения спектър, но в тази творба именно синьото е натоварено с идеята за внезапна промяна.

Или – може би – промяна, лишена от идеята за катастрофичност.

Или – хаос, сблъсък – нещо, което може да породи контурите на новото, различното, стихийното, което ще проправя пътя си с пороища…

Или сънят, мечтата – онези трепети в душата, които сутрин се рушат от сблъсъка с пътища на деня…

И – ако в първата картина разчитам сблъсък на вълни в брега, но във втората мога да открия очертанията на ваза с цветя, които улавят играта на сенките и залеза – някъде там, на границата на реалността, нощта и съня…

Съвсем различни са другите две негови платна, които искам да представя… Или – може би не са чак толкова различни!

Моисе Буланча

Моисе Буланчя


Много красиво вложена в рамка, тази картина носи усещане едновременно за уют и приключение. Топлината на жълтото цвете кореспондира с охрения цвят на светлината в предния ляв квадрант и светлосиния нюанс на дясната половина, като подсилва мрака на тайнството, което се крие над него – в далечното горе, отвъд.

Тук цветята изглеждат захвърлени – без ваза, от която да пият ограничения си, скършен живот, без почва, в която да хвърлят семето на продължението си. Жълтите лъчи на венчелистчетата са се разтворили – като уста за ласка, чувствено, отдадено, а тичинките – като жаден език търсят своето начало.

Моисе Буланча

Моисе Буланчя


Още едно платно с флорален акцент ме впечатли – бели цветове, разцъфтели на тъмен фон в незнайна среда – родени от хаоса на нищото… Едно синьо безбрежие, в което погледът потъва, ако се опита да го проследи. Едно пътешествие, което свършва, преди да е започнало.

И след тези бели цветове, обсебили центъра на картината и вниманието на зрителя, ще представя картините и на третия художник в експозицията – Елисавета Мелинте.

Елисавета Мелинте

Елисавета Мелинте


Отново бели цветя – като някакъв неосъзнат, подсъзнателен порив към чисто, към необременено с минало ново начало.

И отново този син цвят – като потъване в необята на тъмно море, в дълбината на безкрайно небе, което прелива в тайнството на непознатото. Дори топлият земен елемент на фона остава студен, някак излишен и чужд на стремежа към чисто.

И нека представим още две картини, в които цветята са във фокуса на изображението. Червени макове…

Изящни, крехки цветове, които избуяват през май и обсебват зелените поляни, сетивата и въображението ни. Макове – толкова крехки и жилави, устойчиви, опияняващи и властно завладяващи. Не можем да си ги представим откъснати от природата, подредени, укротени във ваза.

Но ето – те са аранжирани с маргаритки и метличини и спят в пръстено гърне. Сенките върху стената на заден план обогатяват изображението и вдъхновяват.

Елисавета Мелинте

Елисавета Мелинте


Но не заради открадната свобода на маковете избрах тази картина, а заради другите макове.

Единственият акварел в изложбата! Именно той ме провокира да погледна в дълбочина горната картина.

Искам да съпоставя двете живописни техники; резултатите, които целят и постигат. Фиксираният свят; света на макросъстоянията – оня, в който живеем и който градим с усещане за предвидимост, за причина и следствие. В маслената и акрилна живопис това е възможно, това е правилото. Художникът знае какво иска да нарисува и го прави с точността, на която е способен. Понякога, преливане на цветовете се случва и е допустимо; понякога се прави – аз го правя. Но не това цели този живописен метод.

За игрите на случайността най-под-ходяща е акварелната техника „мокро в мокро“.  Не може да не усетите движението, онова неуловимо преливане на нюанси и тонове, което се постига при акварела – онова бягство на слоевете, които никога не се подчиняват напълно на волята на художника.

Винаги мисля за квантовата неопределеност и случайността, когато гледам акварел.

Елисавета Мелинте

Елисавета Мелинте


Светът на багрите – всеки път необятен, интригуващ, вълнуващ и красив! Той говори универсалният език на разума и чувствата, който е без граници!