Денят се изхлузи –
сух,
като змийска кожа.
Лющи се опечената пръст,
спътник на ветровете.
Пулсира вената в ухото,
отмерва липсите ми –
метроном на времето.
Разпредените пътеки на битието –
едно търкулнато око.
Плува лодката на луната
покрай брега на хоризонта –
заплашително едра е.
Колко хищно я следват –
бледа котва в небето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар