Вълна след вълна… Думите-образи идват, образите-усещания се превръщат в наситени състояния, които ни пленяват със своята неочакваност и дълбочина.
Изящната естетика на хайку се усеща във всяка страница от тази книга – хайку сбирката „Вълна след вълна“ на Александра Ивойлова и Златка Тименова.
Не за първи път пиша за триезичните хайку диалози на двете поетеси
Избрали дистанционното общуване и мозаечното изграждане на повествованието, те улавят и изразяват свободно своите мигове, събрали светове.
Основният език е българският, но виждаме, че всяка от тях участва в преводите на поезията си на френски, заедно с преводачката Sylvie Zink. Английският текст е оставен за професионалните преводачи Mick Greer и Fannie Krispin. Изданието е оформено с картини на Александра Ивойлова и фотографии на двете авторки.
Защо казвам „мозаечно изграждане“?
Защото композицията следва формата на поетичния диалог, но не е ренсаку.
Тъканта е съставена от отделни късчета хайку, събрани измежду многото, писани през годините – това е двуизмерно пано, не едномерна верига.
Така, книгата е освободена от поредността и конкретиката на ренсаку – оня разговор между поети, който изисква всяко хайку да е отговор и образ на предходното; да е основание и въпрос за следващото.
Разговор, който изисква контекста и динамиката на събитията от живота и така се превръща в моментна картина на света вън, пречупен през лещата на поетичната образност и личния заряд на участниците.
Тук темата е обобщаваща.
Вълна след вълна…
И те идват – вълните на поетичното вдъхновение и експресия следват логиката на конкретността на идеята, не на мига, не на външното, а на вътрешното състояние.
Усещането на лято, за море, за свобода и безкрайност, за онази изменчивост на формата, която виждаме на хоризонта – онова, което се вижда на ръба, което се губи зад ръба, което се разпилява или се ражда от светлина! Светлина – като огледало, като граница, като път.
*
скалист бряг
чайката е облак
облакът е чайка
(Златка Тименова)
*
съмва се
чайки догонват
синия вятър
(Александра Ивойлова)
Чайката е сборна точка – но тя е кръстопът, който разделя, не ключ, който събира.
В хайку на Златка Тименова основната дума е „бряг“ – като символ на завръщане и сигурност.
Определението „скалист“ променя усещането за близост; превръща го в неговата противоположност, като навява представа за пустота и отдалеченост; прави го нащърбено-непостоянен, негостоприемен; бряг, от който и чайките бягат. И все пак – той остава точка на устойчивост.
В хайку на Александра Ивойлова ключовото понятие е вятър. Вятърът е простор, стихия, свобода – онова, за което няма брегове. В този смисъл, опозицията е между брега, като убежище, дори ако е грубо и вятъра – като безграничност.
Различно е отношението, изградено между следващите две хайку:
*
рибарски лодки
донасят залеза
в мрежите
(Златка Тименова)
*
гласовете на морето
през всички прозорци
изпълват празния дом
(Александра Ивойлова)
Тук можем да кажем, че общото звено е „мрежа“.
В хайку на Златка Тименова, мрежата е онази плътност, която улавя залеза, за да го донесе в семейството, на брега, при общността. В хайку на Александра Ивойлова, мрежата са прозорците на празния дом – те са дупките, през които нещата преминават. Тук мрежата не задържа, тя пропуска – в случая – през нея влизат гласовете на морето, за да запълнят пустотата на празния дом.
Гласовете на морето – бурният вик на вятъра и вълните ли е? Или виковете на рибарите, които зоват стихиите?
Цялата стихосбирка следва този модел на задочен разговор, който е повод да бъдат събрани в едно разпръснатите елементи за отминали мигове.
Допълнителна плътност и многопластовост на съдържанието придава триезич-ността на поетичния текст.
Защото едно хайку на български не звучи така, както звучи на френски и няма онази различна нюансираност, която има на английски. Всяко тристишие, всъщност, притежава своя тройствена образност, която съществува независимо като естетика и въздействие, макар и тематично свързана с основния авторов текст.
Например – нека погледнем френския вариант на тристишието на Александра Ивойлова:
les voix de la mer
a travers toutes le fenetres
emplissent la maison vide
Преводът е много близък до българския оригинал, и все пак, остава думата „maison“, която има по-скоро смисъл на къща/постройка, отколкото на дом/семейно огнище.
А сега да видим това хайку:
voices of the sea
through all the open windows
fill the empty home
В английския превод фразовото разминаване с оригинала е съществено, но е намерен точен вътрешно-смислов превод.
Именно тук, в английския текст е напълно видим образът на дома/мрежа, тъй като в него директно се говори за „всички отворени прозорци“, докато в оригинала това само се подразбира.
Повече от 100 хайку картини си разменят двете поетеси, илюстрирани с няколко пълноцветни фотографии. И тяхното пътешествие е красиво, богато, преживяно. То ни дава път към откъсването от себе си и срастването с мига на словото.
Ние не просто четем, ние виждаме, усещаме, вкусваме, чуваме – морето и само-тата, залеза, порива, бурята, съзерцанието и спомена.
*
зимно слънце
стъпките ни в пясъка
ще останат топли
(Златка Тименова)
*
силуетите ни
в пясъка вдлъбнати –
преди колко лета
(Александра Ивойлова)
Много различни като изказ, естетика и светоусещане, но и толкова съзвучни в своя стремеж към яснота, изчистеност на фразата и поетична точност.
И все пак, при Златка Тименова усещането за топлина и близост е ярко и силно послание, противопоставено на зимното слънце. При Александра Ивойлова аморфната форма на силует в пясъка допълни-телно се разпада чрез възклицанието „преди колко лета“! Тук тегобата на отминаващото време-заличител на връзки, спомени, животи идва, за да придаде плътност на чувството за загуба и тленност.
И тази тенденция на близост и разминаване се запазва в цялата стихосбирка.
Четем:
*
на плажа
сянката на водно конче
върху лицето ти
(Златка Тименова)
И отговора/допълване:
*
тъмната страна
на луната –
скритите ни желания
(Александра Ивойлова)
И все пак – можем ли да противопоставим философската вглъбеност на Алексан-дра Ивойлова с ведрото вглеждане в света на неуловимия детайл на Златка Тименова?
Според мен, не! Защото всеки един от двата подхода води до един и същ отговор – оня, който за всеки от нас е различен, защото ни разказва за собствената ни същност и стремежи.
Ще открие ли читателят своя собствен съкровен отговор?
Опитайте, може би ще успеете…
