понеделник, 1 декември 2025 г.

КЛЕТВАТА НА ГОРЯНИТЕ

двайсетгодишно –

момчето, което написа
клетвата на горяните

*
двайсет думи –
тежък товар,
кървави пътеки

*
двайсет години затвор
тежка присъда
за двайсетгодишен
дългата стена към бъдното
е затворена

*
двайсет и две годишна –
горянката, която носи товара
на клетвата към разстрела си
още търси
брод към свободата

***

ОБЕЩАВАМ

обещанията на политиците –
празен звук;
обещанието на горяните –
разменна монета
„свободата“

ПРЕД

пред стената
на историята мълчим
изгорели досиета

ЦЕЛИЯ

цял и цел –
думите,
толкова еднакви,
толкова различни…
лицата ми

БЪЛГАРСКИ

ро̀ден, родѐн… тук,
заровен…
изсъхнали кълнове

НАРОД

шепа мъниста
разпиляна в пръстта
няма да поникне
идеалът на героите…
а идеалът на тираните?!

ДА СЕ БОРЯ

борба за хляб
борба за свобода –
изборът да съществуваш

ЗА НЕГОВОТО

да се освободиш
от себе си –
посвещението
не е просветление
сянката на облака

ОСВОБОЖДЕНИЕ

товарът се изхлузва
от приведения гръб,
раздира кожата,
потича кръв…
как да се изправиш?

И ЗА ДА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВАТ

в зарята на победата
цветни светлинки
изгарят с глух гърмеж

СВОБОДАТА

свобода?!
лесно е да се умре
за нея
трудно се живее
свободен

И ДЕМОКРАЦИЯТА…

единомислието
на демоса – тържество
на средните стойности
2500 години ад
и мечта

ЗНАЯ, ЧЕ

съзнанието да знаеш…
затворът на
сигурността

ВСЯКО

разпръснати облаци,
разпръснати хълмове –
всяка капка, цвят и трева,
всяка прашнка, мравка, муха –
необятност от разнообразие
и невъзможност за всеобхватност

СВОЕВОЛИЕ

своеволие?!
за какво е свободата,
ако нямаш своя воля

И ПРЕДАТЕЛСТВО

всеки индивид
е предател –
или на себе си, или на другите

СЕ НАКАЗВАТ

наказание –
другата страна на наградата
в състезанието
за възпитаване
в послушание

СЪС

съскане…
състраданието е мит.
състояние на изчакване.

СМЪРТ.

смърт –
една сричка;
зад нея тайната на мирозданието
кове ужаса,
сковаващ живия.

ЗАКЛЕХ СЕ

клетвата –
изгубена сакралност,
намерена сила

***

*
двайсетгодишно  –
момчето, което написа
клетвата на горяните
четирилистни детелини
на гроба му

*
двайсет и две годишна –
учителката, която
остави първокласниците,
за да учи родителите им
на свобода

*
в юнската гора
вари чорба
от детелини –
птиците млъкват
преди песента на куршумите

*
пее учителката,
още изнася
урока си по свобода –
цял народ
лоши ученици

Габриела Цанева

Няма коментари:

Публикуване на коментар