ЗА „С ОБИЧ И БОЛКА“ НА СИДОНИЯ ПОЖАРЛИЕВА

ОБИЧТА, БОЛКАТА И ЗЕМЯТА

След нетърпеливо очакване, най-новата книга на Сидония Пожарлиева „С обич и болка“ /изд. „Фараго“, С., 2023/ е в ръцете ми.

Не за първи път авторката – поет, прозаик и преводач от пет езика ни предлага многожанров и многоезичен сборник. И тук тя не ограничава свободата си на изразяване и ни поднася един синтезиран образ на планетата и човечеството – образът на живата Земя – онази, която ни е създала; онази, която трябва да пазим и обичаме. Още въведението – есето-хайбун „Природата на земята“ /публ. в бр. 1/2023 на сп. „Картини с думи и багри/ задава тематичния обхват на книгата, както и нейното жанрово разнообразие, но загатва и за смелия и́, експериментален характер.

Този, както и други текстове се оказаха познати за мен, вероятно и за голяма част от читателите на списанието – разказът „Птичи плач“ /бр. 2/2023/ , хайбунът „Усмивката“ /бр. 4/2022/, великолепното публицистично есе „Очите“ /бр. 3/2022/, есетата „Възхита“ /3/2022/, „ Разговор с Луната“ /бр. 1/2023/, импресията „Неповторим залез“ /бр. 3/2022/.  Бях дълбоко развълнувана и много щастлива, че именно списанието, което създадох и редактирам се оказа творческата лаборатория на поет и преводач от класата на Сидония Пожарлиева. И се надявам, че този факт няма да ме направи пристрастна в следващите редове.

*

Книгата, структурно е композирана в три части – „Природата“, „Земя родна, земя космична“ и „От земята до небесните селения“. И, въпреки тази фрагментация, сборникът остава тематично единен.

Защото всяка творба в него е пропита от болка и обич, във всеки ред тупти сърцето на лирическия Аз, от всяка дума струи светлина – едно добро послание за мир, справедливост, отговорност, грижа и възхита от красотата. Красотата на природата – земна и космична; красотата на човешката същност и душа, на таланта и творчеството, на силата, стремежа, любовта. Любовта – към животни и цветя, към неповторимия залез, неповторимото раждане, живот, съзидание… Съзиданието – огромното мироздание, човешките постижения, божественото начало – Богът в Човека… И отговорността на цивилизацията, отговорността на личността – пред природата.

Всяка дума в този неголям по обем сборник е призив към любов и съзидание; към опазване на живота… И отново стигаме до „живата планета“ –  онази авторова конструкция, прокламирана във въведението и защитавана до последната страница.

*

Не на последно място искам да спомена постиженията в поетичното майсторство, които ме впечатлиха в някои стихотворения: „Разпятие“, „Преобръщане“, „Полет от Сириус“, „Космично“ и др. Поетесата не се ограничава в рамките на класическото четиристишие и класическите стихосложения, в които са издържани някои творби; тя търси белия и свободния стих и не се страхува да руши – ритъм и рима.

Сидония Пожарлиева е и добър автор на хайку. Тук тя често прибягва до естетиката на далекоизточната поетична форма, като отново демонстрира своята освободеност. Нейните тристишия, често с авторски преводи на френски и португалски, са наситени с послания, които не се ограничават до мига на съзерцание. В тази книга, посветена на природата и екологията, авторът не използва хайку в неговата най-често разбирана роля – на „стихотворение за природната красота“.

Ще завърша с полиграфично-художественото оформление на книжното тяло и корицата, издържани изцяло в черно и бяло. Дали защото минималистичното във визуалния прочит предполага максимална анга-жираност с вербално-текстовия ресурс на цялото, или защото такъв е естетическият усет на художника Мая Златева – резултатът е една стойностна творба и един стойностен продукт на полиграфското изкуство – предметът книга „С обич и болка“, за чиято художествена стойност имат заслуга и предговора на Петко Тотев, и работата на редакторите Мая Баева /български текст/, Мари Ноел Опитал /френски текст/ и Георги Митов и Христина Тасева /португалски текст/.

Да пожелаем лек път към читателя на книгата и автора!

сп. "Картини с думи и багри", бр. 1/2024

ЗА „OBZNANJENO“ /“ОБЯВИ“ НА ДРАГАН РИСТИЧ

След виртуалното ни запознанство по повод първото издание на Националния конкурс за танка поезия „Черешовите води на българската танка“ с Драган Ристич си разменихме много авторски книги. Да се запознаем и чрез творчеството си, предвид езиковата бариера, не беше лесно, но не беше и пречка. В средата на септември получих като подарък с автограф три книги от четиритомника „Obznanjeno“ /„Обяви“/ на издателството от Ниш „Punta“.

*

Една истинска панорама на поетичното творчество на автора, обхващаща период от близо три десетилетия. Изданието е многоезично и многожанрово, като включва стихове на сръбски, авторски преводи на английски и немски, както и преводи на други езици – японски, български и др., на творби, участвали и публикувани в различни чуждестранни издания и конкурси. В томовете преобладава присъствието на хайку и свързани хайку, но не липсват и танка, ренсаку от свързани танка стихове, както и хайбуни.

Лично за мен, този начин на автоселекция и композиране на сборна авторска книга бе откровение. Прочитът през различни езици дава много по-дълбок поглед към вътрешната структура и същност на творбата. И е още една възможност за автора максимално да изчисти излишното и да се концентрира върху същественото в своето послание, а за читателя – да проследи различните пътеки в авторовите търсения и открития.

А палитрата на търсенията в поетичния свят на Драган Ристич е ярка и многообразна. Една красива картина на света, пътешествие в скритите кътове на съзнанието и рефлексията на личността, както и търсене на пресечните точки между общественото съзнание и личното несъзнавано.

Майсторска поезия, отправяща мощно послание за любов към природата и човека, зовяща към отговорност и обществена ангажираност на твореца.

Една поредица, в която всеки може да намери частица от себе си и своите терзания и надежди.

Габриела Цанева,

сп. „Картини с думи и багри“, бр. 4/2023

ОМАГЬОСВАНЕТО НА ДОБРИНА СИМОВА

 Добрина Симова е автор с богата творческа биография. Тя работи с успех в различни жанрове – поезия и проза за деца и възрастни, като не се страхува да навлиза дълбоко и в бодливото поле на сатирата. Вече повече от година тя представя свои произведения в сп. „Картини с думи и багри“, като е сред най-активните и най-четени автори в списанието.

„Омагьосване“ /изд. „Мултипринт“, С., 2023/ е тринадесетата ѝ книга и втора за тази година след сборника с разкази за деца „Всичко е шест“. И е наистина антология с избрана поезия – своеобразен венец на творческите търсения и достижения на поетесата.

Тук са събрани преди всичко вече публикувани произведения – в периодичния печат и в електронни издания, както и в сборници, алманаси, антологии и онлайн групи. Тематичното разнообразие е голямо, като обхваща широк спектър от търсения с емоционално, философско и гражданско измерение, отразено в структурното изграждане на стихосбирката.

Стихотворенията са обособени в седем раздела, които остават жанрово единни, макар и не еднообразни като стихосложение. Немалко от тях са пример за добро владеене на класическия стих, но Добрина Симова не е скована от формата, тя често я нарушава, за да създаде с дисонанса акцент върху посланието.

*

В много от произведенията поетесата се е доверила на свободния и белия стих. Добри примери са „Изгубена във Венеция“ /сп. „Пламък“, 2007/ – където римите напълно са изгубени, за да се подчертае освободеността на лирическия Аз, който не се страхува от загуба на идентичност и „Тичай, тичай, моето момиче“, /в. „Пулс“, 1997/, където, в един напълно накъсан, задъхан стих, римата има своята роля на катализатор на нагнетената емоция – тук „безразличие“ съзвучава с „момиче“; „посребряла“ с „полудяло“, „тичаш“ с „врича се“… за да стигнем и до класическото „кокиче – момиче“.

Майстор на апевата – един от малкото автори, издали самостоятелна книга изцяло в най-краткия поетичен жанр /„Дъга за вечеря“, 2022/, в настоящото издание Добрина Симова не включва апеви.

*

Впечатлява широкия времеви диапазон, в който са публикувани подбраните творби – от 1990 / „Толкова по…“, публ. в. „Мисъл“ от 30.11.90/, та до най-новите стихове – от края на отиващата си 2023 г. Приятно е да споменем, че сред тях е и цикълът „Полет“, намерил място в онлайн изданието на бр. 4/2023 на сп. „Картини с думи и багри“ /30.11/, както и в настоящото печатно издание на броя.

Без да бъдем изчерпателни, ще посочим сред първите публикации „Равновесие“, /в. „Друм“, 1991/, „Време – неорана нива“, /сп. „Армейска младеж“, 1992/, „Цяла ябълка“, /в. „Пулс“, 1996/ „На четири очи“, /в. „Пулс“, 1997/ и др.

Общото впечатление обаче е, че „Омагьосване“ е сборник на новите прозрения на поетесата. Преобладават стихове от последните две-три години, белязани от темите за пандемията, войните,  политическата катастрофа на управляващата класа и духовното лутане на обществото. Но не тяхното мрачно внушение е водещо. Добрина Симова е изпълнена с горчив оптимизъм, който бележи пътеката на нейното послание. В нейната поезия пулсира ярка и топла жизнена сила, която пресича мрака на света, за да изведе лирическия Аз от лабиринта на битийните крушения, изолацията и духовната изпразненост.

Като допълнение към идеята за цялостно представяне на творческите постиже-ния на авторката са двата последни раздела – цветно приложение със снимков материал от премиери, рецитали, срещи с читатели, ученици и други публични изяви и литературна критика – отзиви и рецензии за отделни книги и за цялостното ѝ творчество.

Да пожелаем на книгата и автора лек път към читателя!

Габриела Цанева,

сп. "Картини с думи и багри", бр. 4/2023

ЗА ЦОНКА ВЕЛИКОВА, "ЗАЩОТО-VІ" И "ТЪРСАЧИ НА ЧУДЕСА"

 

ЦОНКА ВЕЛИКОВА: ЗАЩОТО… ТЪРСЯ

Не за първи път пиша за творчеството на Цонка Великова – автор, който винаги ще изненадва читателя с жанровото разнообразие,  специфичната наситеност и инди-видуалност на литературното си творчеството.

Вече утвърден майстор на кратките източни форми, търсеща поетичния си стил в иносказателното, тя намира своята най-ярка изява в поредиците „Защото“ и „Търсачите…“

Дали защото е трудно да бъдат еднозначно жанрово определени, дали защото авторът продължава да търси, дали защото по пътя на своето търсене намира отговорите и се чувства длъжна да ги даде на читателя – не като дидактичен текст, не като „истината от последна инстанция“, а като изстрадана житейска констатация – която дава насока, но не изисква приемане.

През тази есен получих като подарък още две изящно оформени книжки от авторката – „Защото“ – VІ, на издателство „Архимед“, София, илюстрирана с мозайки на проф. Илия Илиев, под редакцията на Юлиана, Дамянова и с графичното оформление на Ангелина Аврамова и „Търсачи на чудеса“ на столичното издателство „Фараго“.

„84 изречения, а толкова много усилия!“ – сподели авторката по повод шестия том на „Защото“ в личен разговор, по повод ролята на изкуството и отговорността на творците в днешния ден, доминиран от научно-технически открития и иновации, разтърсван от войни, политически разломи и раждането на изкуствения интелект.

И тя е права – в тези 84 изречения-афоризми е заключена много мъдрост. Из-чистени от всичко излишно, оформени като хайку тристишия, те вдъхновяват и дават на читателя онази опора, от която всеки човек в определен момент от живота си се нуждае… Защото – от опора и подкрепа има нужда и най-силния.

*

В човешката природа е търсенето – понякога търсим отговори и да намериш защо се е случило нещо, или защо сме постъпили по определен начин, или сме получили отговор, какъвто не сме очаквали е най-важното. Друг път търсим пътя си, защото…

А често търсим щастие, късмет, надежда…

Или чудеса – за да обясним непознатото, или за да избягаме от отговорността да изживеем живота си достойно, давайки повече, отколкото желаем да получим.

Именно чудесата са темата на тази четвърта по ред, и вероятно не последна книга от поредицата „Търсачи…“ на Цонка Великова. Събрала между кориците си 47 приказки, тази чудодейна колекция е извор на много човешка топлина, любов и упование в мъдростта на избора и добротата.

Често в историите има поука, която е закодирана в цялостния текст, в заглавието, или в последните изречения. Но понякога те са само разкази за необикновени, неочаквани постъпки на обикновени хора, с които те променят трагичната ситуация, в която са поставени и сочат пътя към избавление… Често тези къси разкази звучат като предания и легенди за любовта, която винаги намира път, по който да победи тленното, или като приказки, в които разумът печели битката с тиранията.

*

В настоящия брой на сп. „Картини с думи и багри“ представихме подбор от именно тези крайни форми, изразители на авторовите търсения, които счетохме за най-подходящи да покажат богатството и широкия диапазон, в които магичното и дидактичното в творбите на Цонка Великова намират изява.

Без съмнение, „Търсачи на чудеса“ е нов етап в развитието на поредицата, добила вече известност сред читателската аудитория и признание в средите на литературната критика.

Нека пожелаем успех на автора и лек път към читателя на новите и́ книги от знаковите поредици „Защото“ и „Търсачи“!

Габриела Цанева,
сп. "Картини с думи и багри" бр. 4/2023

ЗА КИРИЛ БОЖИНОВ И "В ТУНЕЛА НА ПРЕХОДА"

 

Красивият месец октомври – златен, още горещ, вече есенен…

Тогава получих един неочакван подарък – малка книжка с автограф – така то-пъл, така мъдър…

„На Габи – от сърце…

Няма щастие, което

да не е платено с рани.

По закона на сърцето –

с обич Обичта се брани. – от автора

 

И той поглежда от задната корица към читателя – Кирил Божинов, автор на девет стихосбирки, носител на редица награди за поетично майсторство и народно будителство. И той е такъв – поет и будител, който с творчеството си държи съвестта будна и чиста.

Кирил Божинов балансира умело върху тънкото острие, делящо лириката и сатирата и с лекота води читателя през отломките на гражданското общество, което градяхме повече от 30 години, но не успяхме да изградим. И, една позабравена, но вечно пареща тема влиза брутално в светлата есен, засмуква ума и сетивата и ги изпраща в нагърченото усукано пространство на недоизживяното, пропуснато ми-нало… И падаме там, откъдето все искаме, но не можем да се измъкнем – „В тунела на прехода“…

Между националното знаме и знамето на Европейския съюз ни гледа Левски от корицата /проект на автора/ – с оня поглед, който шепти – „времето е в нас и ние сме във времето“… за да ни напомни, че идеалите на най-светлата личност в историята ни днес са идеали на европейското единство. Но – идеалите вече са мъртви, ненужни, хляб е нужен на бедняка, защото, ограбван от обещаващи всичко политици, народът остана без нищо. А в тази нищета най-страшното е бягството на новото поколение от територията, която трябва да бъде Родина, но не е.

Стихосбирката на Кирил Божинков съдържа 22 стихотворения, 13 сонета и три поеми, които проследяват надеждите, възторзите, стремежите, разочарованията и горчивите констатации за живота като политическа реалност и възможност за личностна реализация през последните три десетилетия. Всяка творба е добре премислена; изящно построена – не просто панорамен поглед към света, но и дълбока дисекция  на проблемите в него.

Правят впечатление стихотворенията, посветени на Левски и Ботев, в които лирическият аз не изявява преклонение, не прославя жизнения път и подвиг на героите, а търси паралел между историческия момент, увенчал тяхната саможертва и днешния ден.

Трите поеми безспорно принадлежат на сатиричния жанр, като в тях пародията подчертава вътрешния трагизъм на безизходните търсения на поета. И все пак – във всяка творба от тази стихосбирка звучи посланието от автографа – „с обич обичта се брани“. Защото – във всеки стих е втъкано усещането за светлина, а общото  посланието на автора, изведено от цялостния прочит на книгата може да се опише като „горчив оптимизъм“.

„В тунела на прехода“ на добричкото издателство „Матадор 74“, 2023 г. излиза под редакцията на академика на БАНИ Марин Кадиев, който е автор и на послеслова.

В края на книгата са цитирани откъси от рецензии и отзиви за творчеството на Кирил Божинов от Петко Огойски, проф. Симеон Хаджикосев, Георги Балабанов, Димитър Милов, Боян Ангелов, Георги Драмбозов, Лили Донкова.

Да пожелаем лек път на автора и стихосбирката към Читателя!

Габриела Цанева,
сп. "Картини с думи и багри" бр. 4/2023

ЗА НАДЕЖДА ЛЮБЕНОВА И „КОЙ УБИ ЯСТРЕБИНЧЕТАТА“

„В ДА-Търговище, където се съхраняват архивите на Общ. Добротица, в чийто състав влиза и с. Ястребино, не са предадени архивите, в които са вписани ежедневни събития, кореспонденции и пр. до 17.09.1944 г.

Без писмена заповед от МВР не се задържат хора, не се убиват, не се прави блокада, не се опожаряват къщи и плевни. За Ястребино такива заповеди няма. Полицейските архиви са прочистени, няма архив, от който да се види кой и кога е извършил злодеянието. В периодичния печат, както и в местни Омуртагски, Габровски, Поповски и Варненски вестници не са публикувани сведения за блокада и убийства в с. Ястребино. Знае се, че шумкарите са се трепали един друг и са приписвали убийствата на властта, опожарявали са къщи и плевни.

В ДВИА – В. Търново няма сведения за действията на войската при разгрома на Омуртагския партизански отряд и убийства на деца и възрастни ятаци от с. Ястребино, общ. Попово през декември 1943 г. ДВИА – В. Търново 19.06.2019 г. / виж приложението/

След 9-ти на населението е забранено да говори за убийствата в Ястребино. Архивите на църквата са унищожени.

Във Варненска област, както и на други места се организират траурни шествия – митинги при погребения на убити шумкари, отразени във варненския в-к „Народно дело“. На някои от тях присъства и партизанинът Рангел Калайджийски от Ястребино, вече зам. началник на Окол. упр. на МВР-Омуртаг. Държат се речи. За убийствата в Ястребино – нито дума. Там не се организира траурно погребение, на което биха присъствали живи свидетели и биха говорили за злодеянието.

Гласност на трагедията се дава при провеждане на монтирания „народен съд“. Военачалниците свидетелстват, че главното командване им дало списъци с имена на осъдени /от военно-полеви съд въз основа на ЗЗД/. В тях не е имало имена на деца, разбира се, а за възрастните ятаци от Ястребино /писмено/ било наредено да бъдат разпитани и освободени.

Непонятно защо главният обвиняем за убийствата в Ястребино подпоручик Константин Йорданов – легионер, не е ликвидиран веднага след блокадата от отмъстителните шумкари, нито на 9-ти при масовите чистки /могъл е да избяга със семейството си в чужбина преди тази дата, но е останал в България, както много други/. Арестуван е и предаден на следствените органи за сценария пред „народния съд“, за да понесе наказанието заедно с други участници в блокадата./ Осъден е на смърт. Името му не е публикувано в „Държавен вестник“ с имената на други осъдени, не е написано на стената пред НДК - /това всеки може да провери/, няма го в списъка на реабилитираните в ДА – Разград.“

*

Така започва най-новата книга на Надежда Любенова – поетеса, добре позната на читателската аудитория и с документалната си проза, отваряща прозорец към едни от най-тъмните години в най-новата ни история („Стряма – вторият Батак – 1944“, 2009 г., „По следите на терора“, 2017 г., „Голямото зло в Голямо Конаре – 1944-1989", 2018 г., „В съда влизат убитите“, 2020 г.)

„Кой уби ястребинчетата“ на пловдивското издателство „Макрос“ (2021, 2022) е поредният опит на авторката да осветли истината и даде отговор на този мъчителен въпрос.

Няма човек, който да не потръпва от ужас пред целенасочено, хладнокръвно убийство на хора, особено когато става дума за деца и няма човек, който би оправдал такова злодеяние, независимо какви причините, които се сочат като необходими за извършването му.

И точно затова е важно да се знае истината за трагичната смърт на 6-те деца от Ястребино.

За да даде отговор на въпроса, поставен със заглавието на книга, авторът прави задълбочено и добросъвестно проучване на писмени документи и свидетелски разкази.

Томът съдържа богат снимков материал – архивни документи, съдържащи заповеди, протоколи за разпит на свидетели и съдебни протоколи, изрезки от вестници, фотографии, писма до автора, кореспонденция с държавни и общински служби. Към някои от разказите, включени в книжното тяло са добавени собственоръчните подписи на хората, които са споделяли спомените си.

Акцентът на документалното изследване е върху участта на децата от с. Ястребино, но голяма част от материалите в книгата се отнасят до достоверното описание на историческия момент в годините около убийството им, а именно – политиката на България и участието на страната във Втората световна война, деветосептемврийския преврат и масовия терор непо-средствено след него, някои от присъдите на Народния съд, касаещи участници в събитията в Ястребино и околностите, вклю-чително действията на „шумкарите“ – „партизани“ през 1943 г. Наред с това има интересни препратки, които запознават читателя с развитието, същността и законовата уредба на държавните служби в страната между 1878 г. и 1944 г. – полиция, жандармерия, общини и т.н.

Авторовите симпатии и антипатии на Надежда Любенова са видни и личат както в подбора на тематиката и фактите, така и в езика на повествованието, но документите, подбрани и представени в изданието говорят високо и ясно със своята неподправена автентичност

Тази книга повдига много болезнени за българската история въпроси. Кара ни да преосмислим залегнали дълбоко в нас стереотипи и пропагандни клишета, превърнали се в същностни характеристики на събития и идеологии. Тя дава и отговори – чудовищни в своята първична оголеност.

И – дано  обществото ни е дозряло да ги чуе...

Габриела Цанева

сп. "Картини с думи и багри", бр. 4/2023, 

в. "Литературно земеделско знаме", бр. 4/2023

ЗА "ЖАСМИНОВ ДЪЖД" НА ПАВЛИНА ПЕТКОВА

 

ЖАСМИН И ЗВЕЗДИ

или за стихосбирката на Павлина Петкова "Жасминов дъжд", изд. "Астарта", Пл., 2023

Не за първи път пиша за книгите на Павлина Петкова и не за първи път изразявам искреното си вълнение на читател и възхищението си на поет от нейното поетично майсторство, което най-ярко се проявява в кратките форми – апева и хайку. За разлика от хайку, класически японски жанр с дълга история и световно влияние, апева е нова и непозната поетична форма, създадена през 2016 г. в Унгария от българина Тодор Симеонов.

Едва от три години е позната у нас, но вече немалко поети са приели предизвикателството да създават цялостни творби само от 15 срички, както и да експериментират с различни разновидности, като свързани апеви, обратни апеви, поеми и песни апеви и др.

Павлина Петкова е не само пионер в жанра, не само автор, който го развива и популяризира, но и творец, който умее да постави формата в услуга на съдържанието, на посланието, което отправя и вдъхновението си. Пише пълнокръвна, яр-ка, жизнена и красива поезия, която не е окована в строгата структура (изискваща стихотворението да е от пет реда, като първият ред съдържа една сричка, а всеки следващ с по една повече, без пренасяне на думи), а е изваяна от нея.

След „Слънчеви камбани“ и „Ледени висулки“, това лято тя издаде и трета стихосбирка в този жанр – „Жасминов дъжд“ /изд. „Астарта“, Пловдив, 2023/.

Павлина Петкова запазва своя свеж поглед към живота в цялото му разнообразие – от дълбоко личните преживявания, през отношенията с най-близките до общочовешките проблеми, през природните картини и феномени до философските обобщения за битието.

С лекота и непринуденост авторката ни води по своя път и ние я следваме – картина след картина. Всяко петстишие, толкова кратко, колкото е едно вдишване, разказва история, която замисля.

Природата, с нейните сезонни промени, които се отразяват в човешките чув-ства и възприятия, човешките отношения – любов, стремежи, мечти, които намират своя образ в природните явления – този огледален свят извежда пред читателя поетесата. „И /всяка /сянка е / от живота /отражение“ – заключва тя.

Но, за да стигне до този извод е нужно да понесе „На / плещи / мисли все / непосилни – / оловна тежест“…

Философските обобщения следват житейските прозрения:

Жал.
Капка
роса под
стъпките на
сънното утро.

Олицетворението и пиетата към природната прелест преливат:

До
нея
на страж бор
расте влюбен –
омайна бреза.

За да се върне обратно към любовта – онова най-интимно и най-възвисяващо чувство, което ни кара да полетим:

Без
повод
цветята
разцъфват на
твоите устни.

В края на стихосбирката намираме и нетрадиционни апеви – озаглавени поеми от свързани апеви („Спомени свидни“, „Левски“, „Мамо“, „Бащин дом“), апеви от десет реда и накрая, огледална апева от 21 реда. Въпреки експериментирането с тези по-дълги форми, стихосбирката остава в съзнанието ни като единна мозайка, създадена от ярки скъпоценни камъчета – 15-сричкови прозрения.

Всеки, който дори бегло познава естетиката на хайку, ще я усети и в апевите на Павлина Петкова, и може би точно това преливане на жанровете прави „Жасминов дъжд“ толкова успешна книга.

Дали съзнателно или не, авторката е постигнала онова междукултурно вплитане, което е най-ценното за развитието на изкуството и на човешкото общество.

„Жасминов дъжд“ – една великолепна поезия, която дълбоко вълнение препоръчвам на читателя!

 

ОЩЕ ЗА "КНИГА ЗА МЕЧТИТЕ" НА ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ

 Запознах се с белетристичните текстове на Венелин Терзиев чрез редактора им Силва Василева – човек и професионалист, когото ценя и уважавам. В един горещ юлски ден на 2022 г. получих от нея писмо с шест есета. Направи ми впечатление експресивната сила на езика и ерудицията на автора, Венелин Терзиев – име, което не познавах, но вече знаех, че ще запомня. А причината за това бе както безспорното качество на текстовете му, така и мигновената духовна близост, която почувствах.

Каква беше изненадата ми, когато научих, че Венелин Терзиев е инженер химик, също като мен, и също като мен има интереси в много и различни сфери на техническите и обществени науки, но не на последно място и към изкуството на думите. Богатата му академична биография задълбочи интереса ми към есеистичното му творчество, защото то, само за себе си, е една необятна планета, която тепърва предстои да бъде изследвана.

Ще започна с необичайната архитектура на неговите импресии, включващи лични авторови разсъждения върху определени, а често и твърде аморфни, разливащи се към друго теми, подкрепяни с цитати от стихотворения – известни стихотворения на класици на българската литература, или пък съвсем непознати творби на неутвърдени автори.

Преднамерено или не, в едно есе можем да намерим имена от различни поколения, стихове с различна ритмика и стил, но – обединени от общо послание; често съзвучно, но понякога несъвместимо с настроението на лирическия „Аз“. И накрая, като препратка или като основен аргумент, следва биографична справка за личността, провокирала авторовите търсения. Понякога тази част е отделена като точен цитат/препратка към уикипедия, или официален сайт, но понякога е най-съществената, макар и имплицитна част от тъканта на есето. Дали поезията дава отправната точка, от която Венелин Терзиев развива своите оригинални авторови разсъждения, или поезията идва като доказателство на авторовата идея?  Трудно е да се отговори еднозначно, а и едва ли е нужно.

 

Като главен редактор на списанието за литература и визуални изкуства "Картини с думи и багри" съм щастлива, че имах възможността да дам публичност на тези оригинални текстове, които се превърнаха в ярки и красиви щрихи към малкия отрязък от пейзажа на изкуството, който се опитваме да покажем.

В периода от юли 2022 до януари 2023 г., който обхваща три броя на списанието /брой 3/2022, брой 4/2022 и брой 1/2023/ публикувахме 27 есета в онлайн изданието, като 10 от тях намериха място и в печатното ни издание.

И това е така, защото есетата на Венелин Терзиев са силни като въздействие и внушения, като литература и философско послание, но и като литературен анализ на текстовете, които са цитирани. Преди всичко, обаче, като начин на мислене и експресия както на богатата ерудиция на своя автор, така и на неговите оригинални прозрения.

Решението на автора да ги събере в книга бе навременно и добро и се радвам, че той предложи ръкописа на издателство gabriell-e-lit.

Заглавието ме порази – „Книга за мечтите“! Нещо толкова простичко, но и така всеобхватно.

„Книга за мечтите“ не е само книга за мечтите.

Това е книга за живота. За разочарованията и надеждите, за моментите на радост и тъга, за връщанията към детството, за днешния миг и пътеките към бъдното.

Тя е и една своеобразна поетична антология, и един философски диалог на автора с творци от различни поколения, носители на множество послания.

Трудно е да се определи жанра на „Книга за мечтите“, защото всяко есе е различно по своята структура и естество, макар всички те да имат и общи елементи

Ще си позволя да направя обобщението, че включените текстове могат да се обединят в три основни категории – есета-анализи на творчеството на даден поет /или конкретна негова книга/, литературно-философски разсъждения, концентрирани около определена тема, които са подкрепени или изведени от цитати на няколко поета и есета в тесния смисъл на жанра – есета/опити за търсене и намиране на смисъла на нещата от живота.

Всяка от тези три категории белетристично-философски статии на проф. Венелин Терзиев заслужава вниманието и адмирациите както на четящата публика, така и на литературната критика. Да се аргументирам с това, че са написани с дълбоко разбиране на горещите проблеми на днешния ден, едновременно с ярка емоционалност и с култивирана академична рационалност от мислещ, чувстващ и четящ човек, е недостатъчно.

„Книга за мечтите“ е една болезнена диагноза на своя автор и на обществото, в което живеем. Всяко есе е породено от конкретно събитие, има своята вътрешна история и следва пътеките, по които тя се развива, но всяко от тях води към авторовата позиция, която може да се изрази най-просто като „стремеж към човечност“. И този стремеж се простира във всички посоки на плоскостта личност-общество.

В допълнение ще обърна внимание на оригиналния дизайн на корицата, дело на арх. Десислава Димитрова и яркото присъствие на графичния елемент в текстовото тяло, а именно – фотографиите на Божидар Генков и Венелин Терзиев, вплетени органично в плътта на словото, като още един извор за размисъл. Те имат както илюстративен характер, така и силно въздействие като самостоятелни творби. За добрата комуникация с читателя съществено допринасят предговора на Силва Василева, авторовият послеслов, както и тези на Тони Теллалов и Минка Минчева, вкл. моето редакторско заключение.

Интересна е и „пътната карта“, очертана от местата, на които са писани есетата, посочвани от автора в края на всяко… Защото те не са родени в сумрака на някаква стая, дълбоко скътана в пещерата „у дома“ или извисяваща се над облаците. Тези есета са писани „на път“. Като разхвърляни камъчета светят в плътта на земята градовете, дали временен подслон на автора, но чертаят не пътеката на неговите стъпки, а един широк хоризонт – оня, от който той гледа света и неговите, на света, и своите си, човешки проблеми. Но това е друга тема – може би – следващо пътешествие на духа…

В заключение ще кажа, че есетата на Венелин Терзиев са силни като въздействие и внушения, като литература и философско послание, но и като литературен анализ на текстовете, които са цитирани. Преди всичко - като начин на мислене и експресия както на богатата ерудиция на своя автор, така и на неговите оригинални прозрения.

Мисля, че за читателя е важно това, че в ръцете си държи една цялостна творба, която ще го докосне до един ярък и самобитен, едновременно рационален и емоционален творец, ще му даде информация за житейските и творчески пътеки на много български и не само български личности, предимно поети, но и хора, оставили диря в други области на литературата, обществените или природните науки, повече или по-малко известни.

И ще стане повод за размисъл.

 

д-р Габриела Цанева

 

ЗА "МУЗИКА НА ТИШИНАТА"

ФОТОГАЙГА И ИКЕБАНА - ИЗЛОЖБА

Не за първи път съчетанието между различни изкуства очарова и изкушава по един особен начин, който разтваря сетивата и отключва въображението ни.

На 14 юни галерията към столичния културен дом „Средец“ отвори врати за изложбата „Музика на тишината“, която свърза по неповторим начин фотохайга на Александра Ивойлова с композициите от икебана на Валентина Герова, Мария-Марчела Колева и Богдана Нейкова.

В първите горещи дни на лятото изяществото на неуловимите форми, изградени от живи и мъртви цветя, керамика, стъкло и запечатани мигове върху фотохартията на пейзажи, светлосенки, парчета от предмети и слово създават усещане за спокойна надвременност в забързания ден.

---

Една капсула от тишина, в която звучи музиката на непреходното тленно.

И чуваме капките, удавили времето:

дъждовен април –
времето
удавено

И се оглеждаме в локвите, събрани в керамичен съд и приютили отраженията на водните лилии, и търсим следите на облаците, които залязват в преследване на птичи ята, за да усетим носталгията и напрежението от бягството на сезоните:

есен
огнен тигър
преследва ятата

Порази ме тази композиция, където, под изящните клонки на брезата потрепват от полъха на преминаващия зрител почти невидимите листенца и стъбълца на тревичките в икебатана под хайга. Тук много добре е използвано и стъклото, като елемент на композицията, през което прозира чистият цвят на удавена маргарита – едно бяло слънце с туптящо жълто сърце, чиято сянка следва заоблените стени на вазата, за да се отрази на свой ред в белия плот.

---

И една безпомощност, един ням зов на кривите, изсъхнали клонки, от които очакваме пасивност… Но те се протягаат към нас – едни ръце, които търсят съпричастност! Розовите листенца на живия лилиум нежно допълват нюансите на бордо, слонова кост и охра на керамичния съд…

---

Тук общото присъствие на хайга и икебана гради пространство на контрастите – един много деликатен, фин пейзаж, в който слънцето прозира през мъгла, един чуплив миг, уловен от обектива на художника – поет… И една устойчивост, изградена върху крехката конструкция на няколко сухи елемента – клони, корени, дънер, листа…

*

Тук представям две хайги, които много обичам, но и една необичайна икебана, направена от зеленчуци, вместо от цветя!

---

Но този експеримент – закачка към посетителя, не променя общото настроение на изложбата, което води в две посоки, като едната от тях е съзерцание, най-добре видимо в тази хайга, изградена от снимката на сянка на ръка с роза върху фон на небе, отразено от водна повърхност, и хайку, което разказва не за рожден ден, а за следата, останала след него:

рожден ден
на прага на къщата
листенце от роза

Другата е пулсиращата, провираща се между светлина и сенки радост от живота:

ИЗЛОЖБА "ОБИЧ" - ДИГИТАЛНИ СЛЕДИ

 В малкото галерийно пространство на  Creative Studio ни посрещат, подредени по стените, дигиталните отпечатъци на Валентина Григорова…

Познавам тези картини от месеци – споделени в електронната ни кореспонденция и представени в електронната ни галерия. Уловени сънища в дигиталния свят на компютрите. И за мен бе странно усещането, че те не съществуват „в действителност“, че нямат „оригинал“ върху картон, стъкло, платно и камък… Те са само следа от диханието на художника върху лицето на един таблет…

Наблюдавала съм онлайн как Валентина Григорова рисува върху този таблет – едни смели щрихи, оставящи своите електронни следи някъде, където усещането ни за реалност се губи.

Познавах тези изображения преди да се родят като картини-отпечатъци, преди да се превърнат в предмети за изложба и продажба. И е странно да се разхождам между тях – изложени или предложени като отпечатъци в рамки и дори върху текстил…

Едно изкуство с кауза, една изложба, приходите от която ще помогнат на животни без дом или в беда…

В тези настръхнали рисунки фигурите са във фокуса на композицията; дори когато не са центрирани, те господстват над останалите елементи и владеят вниманието на зрителя.

Но някъде там е домът – който липсва в битието на персонажа. Или домът, който ни чака. Домът, тъй нужното пространство.

В следващите две композиции доминират настръхналата котка и босият човек.

Една ваза, един пепелник, луната, синята тъма – гледка през прозореца ли е? Или мечта. Сините сенки на мечтите ни следват.

Синият мрак на нощта доминира и в следващите изображения.

Те остават студени, макар прегръдката и докосването да се опитват да ги стоплят.

Тъй крехка е момичешката фигура, вдигнала света си като митичния Атлас!

Ключово е докосването, отново; споделената топлина, движението, музиката, съ-преживеният момент.

Може би неслучайно тази композиция е отпечатана многократно с различни цветни филтри. За да стигне художникът до пълната свобода на полета.

Габриела Цанева

 Tagged "Картини с думи и багри" - изкуство, "Картини с думи и багри" - списание, брой 1/2023, Валентина Григорова, Визуални изкуства, Габриела Цанева, д-р Габриела Цанева, изложба, нашият избор