НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА ЦАНЕВА - НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО В СРЕДАТА
„На попрището жизнено в средата” е първата книга на
издателство gabriell-e-lit, публикувана като електронно издание през м.
февруари 2019 г.
В началото на 2020 представяме на читателите книгата в печатен формат.
Композиционно, литературният сборник на Надежда Александрова
Цанева е изграден от три части, като първите две са в мерена реч, условно
наречени „лирика“ и „импресии“.
Поетичният стил на Надежда Цанева, обаче, е по-скоро
експресивен, образно-сетивен. Поетесата търси и улавя мига – болката, щастието,
липсата, разочарованието, изплъзването на мига, предопределеността, красотата,
любовта и надеждата, фрагментът, който изгражда цялото и цялото, което се
разпада. И именно тук, в хаоса на отломките, в отсъствието на равновесие и
опорна плоскост, лирическият „аз” открива и прокламира програмната същност на
произведението, която се превръща в спасителен мост, по който, в един критичен
момент, авторът се завръща в живота си:
„Не ме придумвай,
че покоят е живот –
покой не искам.
Мъртвите почиват.”
Ако продължим детайлизирането на структурата, можем да
проследим няколко основни теми, около които е концентрирана тъканта на книгата
– неуловимо-избягващите мигове, разпиляването на жизнената енергия,
разхищението на чувства и оставащата пустота. Лирическият „аз” търси онова,
което ще остави следа, ценното, същностното, липсващото в един кух свят, без
щастие и съпричастност. Усещането за сблъсък на стихията с крехкия личностен
стремеж към висина и полет пулсира във всеки стих, наслагва се и обсебва
читателя.
В цикъла „Сбогуване” прави впечатление едновременността на
авторовата овладяност и дистанцираност, от една страна, и на една болезнена,
почти автобиографична точност на изказа в експозициионното стихотворение и в развитието
на действието и развръзката в следващите го. Тук особено силно се чувства преливането
на лирическия „аз” в биографичното поле на авторовата личност, като в същото
време битийната драма от загубата на любим човек размива очертанията на
действителността, за да се докосне и развие в едно почти мистично-приказно
пространство. Когато преминава и през него, поетесата достига до философското
обобщение на последното стихотворение от цикъла, което повдига един от
най-съществените въпроси, преминали през цялата човешка история:
И се питам: докога ще
боли?
И ще бъде изправян
светът пред войни?
Докога ще убиваме,
а страхът от смъртта
ще пълзи,
докога ще умираме,
за да стават след нас
по-добри?
Темата за любовта и самотата, за несбъдването и свободата,
преминават през всички части и слоеве на стихосбирката, като в първата част
виждаме задушаването на едно крехко и светло чувство, което, във втората част се
е превърнало в мътната стихия, помела стените на ежедневието и рутината, за да
стигне до „брега на свободата” и осъзнаването, че „брегът на свободата е пуст”.
Дълбоко лична и изстрадана, като всяка лирика, в поезията на
Надежда Цанева често звучи и гласът на гражданина, тревожен за настоящето и
бъдещето, гласът на личността, която търси брод бързо променящото се
политико-социално обкръжение – брод както за себе си, така и за своя народ.
Моля – спасение
за непознатия, лъган,
незнаещ какво иска
народ!
Дъжд вали.
Все вали и отива в
канала.
В третата част на сборника са събрани няколко публикувани
през годините статии, в които се разгръща и развива този образ, на пръв поглед твърде
различен от лирическия „аз” на поетесата. И това е образът на гражданина, който
иска да промени света и го променя – с думите си, с действията си и с ясната си
позиция за развитието на обществото.
Ценен документ за времето, като кехлибар, затворил в
златисто-прозрачния си обем златисто-призрачните мигове на онова, което вече започва
да става история.
Една книга, която заслужава да бъде прочетена! И нека
пожелаем на автора и книгата лек път към Читателя!
