ОБИЧАМ ТЕ

Обичам те.

Това е факт,

не зависи от теб,

нито от мен,

обичам те...

Уморена съм,

уморени сме –

да се обичаме

и да бъдем щастливи...

Обичам те,

това е факт.

Нямаш заслуга за него,

нито аз...

Ще бъда с теб до края.

Зная –

няма сила, която да ни раздели...

Ще остана с теб,

това е само началото...

Обичам те –

само изглежда, че сме в ада...

В рая сме, знаеш ли?

Мигът е спрял...

Мефистофел само си мисли,

че е отнел душата ни...

А душата ни...

Душата ни е цяла...

Обичам те –

твоята душа ми е по мярка,

затова я нося, вместо моята...

Дадох ти душата си в заем,

да си послужиш с нея,

докато нямаш сила да изгладиш своята...

Не ми я връщай,

недей –

твоята ми е достатъчна...

Изпрах я,

закърпих я – няма нужда от гладене...

Нося я –

като последния писък на модата...

Без колене,

без рамене,

без ходила,

раздрипана...

Не ми трябва друго,

освен погледа ти...

Ще ме погледнеш ли?!

Обичам те –

знаеш го,

дори когато няма какво да кажеш,

дори когато аз те ругая,

когато забравям слабостта ти,

когато играя герой...

Обичам те –

знаеш го...

Няма сила,

която да го промени...

Ние променихме съдбата...

не просто „съдбата си” –

ние променихме Вселената,

когато тя не поиска да те спаси...

Ние променихме Битието,

променихме пътеките,

по които вървим...

Ние хванахме Времето...

„О, миг, поспри!”

Спряло е времето,

не тече –

от минало към бъдеще...

Завихрено настояще –

това сме,

обичам те...

И няма да те пусна в бездната...

и няма да ме пуснеш,

зная –

обичаш ме...