НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА ЦАНЕВА - НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО В СРЕДАТА - рецензия

НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА ЦАНЕВА - НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО В СРЕДАТА

„На попрището жизнено в средата” е първата книга на издателство gabriell-e-lit, публикувана като електронно издание през м. февруари 2019 г. 

В началото на 2020 представяме на читателите книгата в печатен формат.

Композиционно, литературният сборник на Надежда Александрова Цанева е изграден от три части, като първите две са в мерена реч, условно наречени „лирика“ и „импресии“.

Поетичният стил на Надежда Цанева, обаче, е по-скоро експресивен, образно-сетивен. Поетесата търси и улавя мига – болката, щастието, липсата, разочарованието, изплъзването на мига, предопределеността, красотата, любовта и надеждата, фрагментът, който изгражда цялото и цялото, което се разпада. И именно тук, в хаоса на отломките, в отсъствието на равновесие и опорна плоскост, лирическият „аз” открива и прокламира програмната същност на произведението, която се превръща в спасителен мост, по който, в един критичен момент, авторът се завръща в живота си:

„Не ме придумвай,

че покоят е живот –

покой не искам.

Мъртвите почиват.”

Ако продължим детайлизирането на структурата, можем да проследим няколко основни теми, около които е концентрирана тъканта на книгата – неуловимо-избягващите мигове, разпиляването на жизнената енергия, разхищението на чувства и оставащата пустота. Лирическият „аз” търси онова, което ще остави следа, ценното, същностното, липсващото в един кух свят, без щастие и съпричастност. Усещането за сблъсък на стихията с крехкия личностен стремеж към висина и полет пулсира във всеки стих, наслагва се и обсебва читателя.

В цикъла „Сбогуване” прави впечатление едновременността на авторовата овладяност и дистанцираност, от една страна, и на една болезнена, почти автобиографична точност на изказа в експозициионното стихотворение и в развитието на действието и развръзката в следващите го. Тук особено силно се чувства преливането на лирическия „аз” в биографичното поле на авторовата личност, като в същото време битийната драма от загубата на любим човек размива очертанията на действителността, за да се докосне и развие в едно почти мистично-приказно пространство. Когато преминава и през него, поетесата достига до философското обобщение на последното стихотворение от цикъла, което повдига един от най-съществените въпроси, преминали през цялата човешка история:

И се питам: докога ще боли?

И ще бъде изправян светът пред войни?

Докога ще убиваме,

а страхът от смъртта ще пълзи,

докога ще умираме,

за да стават след нас по-добри?

Темата за любовта и самотата, за несбъдването и свободата, преминават през всички части и слоеве на стихосбирката, като в първата част виждаме задушаването на едно крехко и светло чувство, което, във втората част се е превърнало в мътната стихия, помела стените на ежедневието и рутината, за да стигне до „брега на свободата” и осъзнаването, че „брегът на свободата е пуст”.

Дълбоко лична и изстрадана, като всяка лирика, в поезията на Надежда Цанева често звучи и гласът на гражданина, тревожен за настоящето и бъдещето, гласът на личността, която търси брод бързо променящото се политико-социално обкръжение – брод както за себе си, така и за своя народ.

Моля – спасение

за непознатия, лъган,

незнаещ какво иска народ!

Дъжд вали.

Все вали и отива в канала.

В третата част на сборника са събрани няколко публикувани през годините статии, в които се разгръща и развива този образ, на пръв поглед твърде различен от лирическия „аз” на поетесата. И това е образът на гражданина, който иска да промени света и го променя – с думите си, с действията си и с ясната си позиция за развитието на обществото.

Ценен документ за времето, като кехлибар, затворил в златисто-прозрачния си обем златисто-призрачните мигове на онова, което вече започва да става история.

Една книга, която заслужава да бъде прочетена! И нека пожелаем на автора и книгата лек път към Читателя!