Показват се публикациите с етикет хайга. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет хайга. Показване на всички публикации

събота, 19 април 2025 г.

ЛИЦЕТО ТИ - БУРЯ В НЕБЕТО

толкова дълго ми липсваше,

толкова "винаги",

че те запълних с представата си за теб


сега не мога да си спомня

каква беше

истинската ти същност

сега не мога да те намеря - 

истинска


разпръснати камъчета

по пътеката 

към себе си

разпръснати трохи

към теб


разкъсани линии

е лицето ти -

буря в небето












*


късчета спомени,

мигове, в които стоим -

замръзнали, без премигване -

късчета спомени, 

мигове, които градим...


светят в тъмното

изстиващи въглени -

звезди в бъдното


изтлели мъглявини

неродени светове и поеми -

как да различим

случването

от искането ни

да се случим...


градим

градините 

на непослушанието


градят

оградите

на отрицанието


отричането

на бунта,

на отчуждението

и отчаянието


нищото

на забвението

и всичкото,

което е вън 


сградата

на незнанието 

е завършена...

съвършенство на затъмнението -

на онова, което не искаме;

на онова, което ни срутва...


падат 

ракети -

спагети

от тела...

и намерения


падат 

думи -

куплети

от неизмислени

сътворения -

взривени възмездия

и въжделения

на поети

четвъртък, 7 март 2024 г.

неделя, 28 февруари 2021 г.

четвъртък, 4 февруари 2021 г.

КОКИЧЕ


Темата за 4 февруари е КОКИЧЕ



изпод стария варел

кокичета –

февруарска пролет


*** 

сини кокичета –

спомен

за първия експеримент


*** 



есенни минзухари –

защо не са

кокичета

четвъртък, 30 април 2020 г.

ОСКЪДНИ ДНИ

Оскъдни
дни
отмиват умовете ни,
убиват ни...

Убиват ни
главите,
закичени
с корони -
увити са главите ни
със плесени,
отнесени...
оставаме, спасени
сме!

Оставаме в телата си, оставят ни -
спасени
сме... Спестени са телата ни,
оставят ни -
сами... Върнете ги, телата ни -
пуснете ни!
Пуснете ни...




Скъдни
дни -
зелени
поляни
и пусти пътеки ни
давят с ухехи за чужди вини...
В пустини
се давим, не ни
е леко да правим в живота си бездни...
Потъваме бавно, бавни
сме вече, вечни
сме вече - не ни трябват дни.



В бездни
живеем - ни
белег след нас, ни
спомен от нас, ни
мечти - бедни
сме, обречени,
обесени,
с въже от чужди думи, потресени...
Бесни
сме, бесни -
от чужди безумия сме отнесени...



Безсилни,
обсебени
от обидни
мълчания, обидни
терзания за завидни
съдби... бедни
сме, бедни -
обезглавени,
безжизнени -
лишени
от бъднини..



И само оскъдни
щрихи върху стари картони
оформят лицата ни
без спомени...



Смълчани
сме, смирени,
занемарени...
Оропаснени
дни
ни
чакат, от безумието на света ни.
Умираме бавно, самооперирани -
безкритични,
безлични
обезличени,
заличени,
сами...



Умора - като сълзи
пълзи
по лицата ни,
бездихание хрупа
храрупата на дробовете ни...

Умората на голямата ваканция ни изяде -
пълзи -
като охлюв върху напечения камък
на опустялата Земя...

Не ни трябва пандемичен мор,
за да сме мъртви -
умряхме преди това,
дори не разбрахме защо...

Целият свят заспа
и засънува
кошмарите си
за края на света...

сряда, 15 април 2020 г.

СЪНУВАМ ПУСТОТАТА

Сънувам
пустотата ни...
Изметените мозъци,
пропуснатите съдби,
хипнозата,
умората,
онова,
което
сме били...

Това ли е?

Умора...




Умора?

И лечението й;
облекчението,
отърсването
от ежедневието,
от грозното битие,
от релсите
и коловозите на живота;
от „трябва“,
от избора, който тежи,
от всичко, което боли…
Забава…
… не, не „забава“ като „веселие“ –
просто времето е спряло…

Колко лесно е –
да се заспи…

Да захвърлиш всички битки
за „после“,
за края на лятото,
за края на пандемията…
за края на времето…
когато ще чакаме…
винаги…
някой друг да реши…
вместо нас…

Пандемия на уморени души,
генерална репетиция за „края на света“…
пандемия, която руши –
или просто:

Голямата ваканция
на човечеството,
което кротко спи,
в пазвата
на забравата,
удавено
в потопа
от мутирали вируси,
които отдавна
са опустошили
мозъците ни
и способността
да преценяваме.

Умората пълзи,
все по-навътре в нас се впива,
убива
всички намерения,
умората
изяжда
утопиите ни за бъдеще,
желанието ни за щастие,
разгражда ни…