Тихо вият комари и впиват хоботи в цветя и животни.
Тихо изсмукват кръвта на живота. Тихо умират във мрак.
ОБЕСЕНА НОЩ
Утихна стаята. Нощта умря – обесена с пердето на прозореца.
Замръзнали са – часовете и минутите, увиснали за примката, с която дните са завързани.
И чувам – кръвните ми клетки стържат по грапавия зид на вените.
ЛЕТНИЯТ ДЕН
Денят изпи крехкия хлад на зората. И властва – нажежен до бяло; съскащ от жега; сладък от мирис на липи и пъстър от изгорели венчелистчета.
Лятото изпи крехкия хлад на телата. И властва:
Въздухът, натежал от лъчи.
Вятърът, изял влагата на земята.
Ароматът на цветя и треви.
Воят на птиче ято.
Писъкът на котарак, изгубил двубоя с улично псе и раздраният грак на някой, заспал на паважа…
ПТИЦИТЕ СВИРЯТ НА АРФА
Планината изплува от сивите валма на дъжда.
Слънцето простря лъчи – като струни на арфа.
Птиците, останали от цвъртене без глас засвириха на тях.
ПРОМЕНЯМ
Свилата бавно ме обгръща.
Онази, която ме кара да изкривявам действителността; да я усуквам; да я увивам и в нея да се скривам – като в пашкул.
Все по-ясно усещам другите измерения.
Онези, които се разтягат; които разцъфтяват – като пролетна поляна и ме приютяват, когато познатите три не могат да ме поберат.
Понякога почти истински виждам, как битието се разслоява; как еднородната му тъкан се разцепва… И как – разцепена и разслоена – аз правя крачка, две… и влизам; преминавам.
И там оставам. Не, продължавам.
Вървя – разцепена и разслоена – понякога не дишам; понякога не спя; понякога сърцето ми не бие… Но вървя. Вселената разцепва се пред мен. Докосвам разслоената й гръд.
Пристъпвам.
Преминавам.
И променям.
*
На сухи лъчи – облаците се държат. На арфа свирят птици онемели.
МЕЧТА ЗА УТРЕ
Адът е край мен. Какво ме чака Утре?
Нов ден?
Или мечта за онова Утре,
когато светът ще бъде променен…
ГЛУТНИЦА ОТ МЕЧТИ
Хлад повя от прозореца – горещият ад на пустинята. Кучета плачат на двора. Отчаяние? Умора…
Дъхът на Сахара отнесе душите ни. Сухи и мъртви са… Вслушвам се. Камъни пукат в тъмата… Не… Скарабеи драскат по тях.
Воят на вятъра отвя тишината.
Дюни пълзят като хищници.
Мигат очи – сухи главни.
Суши ги – дъхът на Сахара…
Души ги – глутница от мечти.
Габриела Цанева
из „Врабче върху антената“ /“Реши се и ще си свободен“-част XI, изд. „Весела Люцканова“, София, 2001; изд. gabriell-e-lit, С., 2019, 2021; „Врабче върху антената“, изд. еКниги, София, 2010; изд. gabriell-e-lit, София, 2025/
„Приказният град гора“ на Кирил Назъров – един от най-обичаните и четени класици на детската литература у нас, е първата книжка за деца на издателство gabriell-e-lit.
Щастливи сме, че нашият приятел, колега и редактор във в. „Литературно земеделско знаме“ и сп. „Картини с думи и багри“ се довери на издателството за поредната си среща с малките читатели!
Красиво илюстрирана от приятели-художници на автора, книжката излиза в началото на май 2025 г. като печатно издание с корица на Пламен Петров, художествен дизайн на Нина Христова и с консултант проф. Костадин Динчев.
Не за първи път пиша за поезията на Кирил Назъров – както за сатиричните му книги, така и за неговата лирика и стиховете му за деца. И трябва да призная, че най-голямото, поне за мен, предизвикателство е да надникна в света вълшебника, който води така умело диалога си с най-малките читатели и да погледна с техните очи пътечката, която им сочи!
*
Още от корицата, книжката ни отвежда в приказния град гора!
Още с първите строфи елегантната поезия на Кирил Назъров твори картини и образи, които остават незабравими:
Пъстрее гората – вълшебна отколе, очаква децата и есен, и лято, и зима, и пролет.
Петстишната строфа, твърде рядка в българската поетична традиция, веднага грабва вниманието със своята разчупеност и освободеност; не прави изключение и римата – „отколе“/ „пролет“. Добър пример за всеки читател, особено за младия – как трябва и може да се борави с думите, за да се постигне лекота и красота на израза.
Тази лекота и красота присъстват и се усещат в цялата стихосбирка. Много са поетите, които умеят да боравят с римите – създават оригинални, интересни образи и метафори с думи, които формално са рими, но, макар да броят сричките, не успяват да уловят ритъма, асонанса и дисонанса в мелодията да словото.
При Кирил Назъров не е така – неговите стихотворения имат гласа на гората и вятъра, на ручея и вълните, чуваме в тях песента на славея, рева на жирафа с шал на врата, стъпките на заю и лиса в снега, полета на орела и осата, усещаме ласката на слънцето и любовта, която струи от всеки ред, който неусетно сме поели дълбоко в същината си.
*
Но целта на поета, който е приел нелеката мисия да пише за деца не се изчерпва само с това да постигне поетично съвършенство; не само да изгради естетическите критерии на младите си читатели, но и да насърчи любознателността им:
Зоват ме чудните пътеки: – Приятелю, по нас тръгни! Из храстите, тревите меки, скалите… Вредом надникни!
И това не стига – трябва да посочи деликатно и ненатрапливо най-важните, най-дълбоките ценности, тъй изхабени, за-хвърлени напоследък:
Запяват в хор безброй пътеки: – Когато всякъде надникнеш, ще опознаеш и навеки земята родна ще обикнеш!
Много са уроците, които децата трябва да научат – не само за нещата и връзките между тях, но и за отношението ни към света и онези, които ни заобикалят; за отношението ни към основните права на личността и понятия, като свобода и вярност, идеал и любов. Всяко стихотворение идва със своето ценно житейско послание:
Но на Цвета туй помогна, тя разбра: Чичопей не пее щом е в плен и далече от любимата гора! Щом го пусна тя, Птичето далече отлетя и запя…
*
Добър, оригинален; но бих го нарекла и педагогически подход при структурирането на стихосбирката предлага познавачът на детската психика и интелигентност Кирил Назъров.
Почти всяко стихотворение води след себе си или следва гатанка в стихове, за която подсказва отговора:
Твойто бодро „Тра-та-ра…“ се разнася над селцето – в приказния град Гора, а отеква ми в сърцето.
И гатанката:
Цял ден чукат върху клоните, ала не коват пирони те. Чуй ги – чукат с чуден чук ту оттатък, ту пък тук… Чукат от зори до здрач и бързат горските ковачи… Не ковачи, а…/ичавлъК/
Самите гатанки също са изградени така, че отговорът идва с рима.
Така, малкият читател научава много за света, но и за стихията на думите, онези градивни елементи, които ще оформят начина на мислене, изразяване и вътрешната същност на личността.
Тук ще добавя, че графичното изписване на отговорите на гатанките също е решено многозначно и далеч не скучно. Виждате по-горе обратното изписване на думата; другаде, обаче, последното стихче завършва с многоточие, което чака римуван отговор:
В слънчев ден тя върви до мен. Облак щом се зададе, в миг изчезва! Но къде? Някъде навярно нанка моята немирна /С–-/
*
Композиционно, след въвеждащите в приказния град гора стихотворения и гатанки, следват четири раздела, посветени на сезоните – „Пролетничета“, „Ласките на лятото“, „Есенно пъстробагрие“ и „Вълшебства в зимната гора“.
И така, малчуганите могат не само да усетят цветовете и ароматите, топлината и дъжда, вятъра и припека, снега и мраза на годишните времена, но и да научат за цветята и животните, които се пробуждат и засповат, които живеят и общуват с природата през всеки месец и сезон.
За най-малките – идват на помощ илюстрации и снимки, които показват онова, което казват стиховете.
Пристрастна съм – като читател и почитател, като издател…
И все пак – без съмнение, пред нас имаме една книга за деца, която ще обогати душата и съзнанието на всеки малък читател, а на по-големите – ще подари истинска наслада от четенето на поезия – звънка, ясна, чиста, стройна и красива!
На добър път!
Габриела Цанева,
в. "Литературно земеделско знаме", бр. 2/2025, бр. 3/2025
„Луна в огледалото“ – една дълго събирана, чакана, обмисляна книга.
Много, ако не и почти всички от включените произведения вече са били публикувани в периодични издания, сборници и антологии.
Книга – кръстопът.
Докато изграждах концепцията за композицията, докато събирах късчетата поезия, с които да й дам плътност и живот – стиховете остаряваха, затрупвах ги в ума си, събитията ме застигаха и отминаваха. Две години изминаха след „Зад гърба“… Променях се, променях… светът се промени и ние с него.
Работата ми като редактор и издател все повече ме убеждава, че в днешния динамичен свят трябва да се публикува бързо, веднага – за да направим портрет на днешния ден, защото утре ще бъде друго, и днес ще е забравено.
*
И все пак – „Луна в огледалото“ следва логиката и строежа на почти всички стихосбирки, които издадох след 2018 г., събирайки в едно поетичните ми бележки, нахвърляни свободно, или изградени във все по-освобождаващата се за мен рамка на източните поетични форми и жанрове.
Формалната конструкция е съставена от четири части – „Безформие“, „Източни форми: монолози“, „Източни форми: диалози“ и „Хайбуни“.
„Безформие“ дава дом на поезията – онази, която може да бъде наречена „свободен стих“; понякога – „бял стих“.
Останалите три части са своеобразен щрих на източните поетични традиции. В тях са събрани творби, подчинени на източната философия и естетика – хайку, танка, ренсаку, хайбун.
Много мощни форми за изразяване на позиция; поезия, която дава глас на автора, който иска да говори на света, да го променя… или поне да даде оценката си за картината на реалността, пред която е изправен.
В „Източни форми: диалози“ са включени ренсаку, в които влизам в поетичен досег с други поети – Димитър Анакиев, Златка Тименова, Надежда Александрова. Красива форма на дискусия, която дава различен ракурс към определена тема; но и сближава различните поетико-естетични търсения на различните автори.
По своята същност, „Хайбуни“ е преди всичко есеистична мозайка, градяща лицето на авторовата позиция за вчера и днес; за днес и за утре. Включените творби не са точно „класически“ хайбуни – в някои от тях прозаичният текст е заменен с концептуална поезия, след която следват хайку фрагменти, като в някои случаи има и хайку е заменено с хайга.
Видно е, че по своята структура и форма в дълбочина, частите на книгата са повече /или по-малко?!/ от четири.
Но това са някои от възможните пътеки, по които всеки читател е свободен да тръгне…
Приятно пътешествие – отвъд огледалото и Луната!
Сравненията бягат.
Мислите се разпадат – затихващи функции… И – изненада!
Многозначност в словосъчетанието „затихваща функция“!
И радост – разчупена скука! Вече не съм балон, който се пука!
Аз съм балконът, от който гледам – бездната долу, полетът – горе.
Тихо и млечно, мъгла, пух, замръзнала вечност – Тук!
Пак е пусто и безразмерно; мизерно еднакво и безполезно.
Но нещо се случи – нещо се случва – скупчвам в ума си всички емоции – пук – пак съм аз, още една опция за пътя към теб…
Габриела Цанева, автор и издател
Книгата е достъпна за свободно четене и сваляне от сайта на издателството – бел. ред.
Той не е име от легендите на изкуството, а наш съвременник.
Днес щеше да навърши 90 години, но си отиде преди четвърт век. А картините му градят епоха! Ярко присъствие в новата българска и европейска живопис – като творец и личност. Много хора го помнят. И, макар да го познавах бегло, неговото творчество винаги ми е било близко – определящо до голяма степен естетическите ми критерии и предпочитания.
Георги Божилов – Слона. Роден е на 13.06.1935 г. в Пловдив.
През 1959 г. завършва ВИИИ „Н. Павлович“ специалност декоративно-мону-ментална живопис в класа на проф. Г. Богданов. През същата година участва в Пър-вото международно биенале на младите художници, проведено в Париж. От 1960 г. участва в общи художествени изложби на СБХ. Приживе прави над 25 самостоятелни изложби в България и чужбина. Заедно с Енчо Пиронков, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски, Христо Стефанов и Бояджана, Слона е един от художниците от така наречената „Пловдивска школа от 1960-те“.
Основните му работи са в областта на кавалетната живопис, жанровете портрет, пейзаж и фигурална композиция. Създава и някои монументални приложни творби за институции в родния си град – стенопис в Народната библиотека „Иван Вазов“ (архитект Мария Милева), мозайка в Цен-тралната поща, сграфито при Художествената галерия в Стария Пловдив, калкани на обществени сгради и др… Това е, което може да се прочете за него в интернет.
За щастие, могат да се намерят в мрежата и много снимки на негови картини.
Тук ще представя някои от тях – като обща илюстрация на неговото творческо амплоа и натюрел.
Допада ми несиметричната композиция и цветовото решение. Критичната липса на равновесие доминира – едно махало, замръзнало във времето; едно махало, което се опитва да спре мига. То виси, някак встрани, от „колелото на живота“ – малък кръг в по-голямата мозайка на битието… И една напомняща стрелка – толкова на пръв поглед ненамясто в композицията.
Показвам още една –
„Композиция“ от 1991 г., ХГ „Д. Добрович“:
В нея също присъстват символно-графични знаци. Фрагментарно решение за основното изображение, решено в землисто-охрената гама, предпочината от автора. Но колко различно, колко хладно е общото послание! Макар спрялото време да говори за замръзнала статичност в първото платно, животът в него тупти – той още съществува в своята капсула – махалото още може да излезе от неравновесното си състояние.
Във втората картина, обаче, сивосинкавият фон създава усещане за замръзналост. И тази замръзналост е рамка; тя е затвор – за онова, което е „вътре“; за нас, които сме „вътре“.
Една различна представа за „Ноктюрно“ създава художникът със следното платно, за което е избрал именно това наименование:
Ноктюрно – худ. Георги Божилов – Слона
Тук само тъмната гама насочва към „Ноктюрно“ – нощ. Липсва романтиката, която подсказват „Ноктюрните“ на Шопен, липвсва спокойствието и тишината, които търсим в тъмата. Нощта на Георги Божилов е различна – тя е бунт, тя е търсене в хаоса от насложени от дните условности; тя е разрушаване на сградата на наложените ценности.
Също толкова неочаквани са фрагментите, изграждащи композицията и света на „Карнавал“ – тук можем да открием персонажи, които повече свързваме с панаира и цирка, със зоологическата градина и менажерията… Декор от сцена на забравена пиеса – кон със сбруя без ездач, захвърлени маски и някой, изгубил лицето си. Една моментна снимка на общество без ценности.
Карнавал – худ. Георги Божилов – Слона
За да достигнем до трагичния и очакван край на бездуховността – Апокалипсиса.
Верен на натюрела си и избора на цветове и форми, художникът представя Краят – една мозайка от изгубена безформеност, в която доминира риба в небето и силует на човек, уловен от паяжината на умиращи дървета… Някъде високо на хълма, пред него – остатък от сграда в най-простия си и функционален вид – открит навес за подслон. Какво е нужно – за подслон на мислите ни?
И след Апокалипсиса – Икар, стремежът към полет, към висина, към Слънцето – като божество и недостижимост…
Икар, 1978 – худ. Георги Божилов – Слона
Не, това не е хронологията на художника, а моето решение да предствая с моите думи и неговите багри образа му на творец…
Колко горчива ирония в осакатеното метално тяло на въображението и стремежа към непостигнатото, към забранения плод, към онова, което е „табу“ за обществото, недораслото до визията на гения! Колко хилядолетия вече загива Икар! Колко хилядолетия – полетът му е вечен.
Колко горчива ирония в осакатеното метално тяло на въображението и стремежа към непостигнатото, към забранения плод, към онова, което е „табу“ за обществото, недораслото до визията на гения! Колко хилядолетия вече загива Икар! Колко хилядолетия – полетът му е вечен.
Този полет – прекършеният устрем към свобода, съвършенсво, чистота и простор, е закодиран и в други знакови картини на художника:
И след моя словесен портрет на художника, нека видим един портрет, нарисуван от него на личност, позната на много поколения любители на киното у нас и не само – незабравимата Катя Паскалева, оставила дълбока и трайна следа в творческия и житейски път на художника:
Портрет на Катя Паскалева, худ. Георги Божилов – Слона
Габриела Цанева, сп. "Картини с думи и багри", бр. 2/2025
„ВРАБЧЕ ВЪРХУ АНТЕНАТА“ НА ЧЕТВЪРТ ВЕК – предисловие на автора
Врабче е кацнало върху антената – надпява се с Вселената.
Издува гръд до пукване – напук на всички космически лъчения; напук на слънчевия вятър; напук на всички звездни населения.
Врабче оспорва си с Вселената правото на вечност.
*
Тази стихосбирка има дълга история.
„Врабче върху антената“ трябваше да бъде втората ми поетична книга.
Стиховете, включени между кориците й следват без прекъсване онези, които изградиха първата – „Догонвам бягащия ден“. Някои от тях са непосредствен отзвук на усещанията, родени след публикацията и премиерата й – осъзнатата отговорност на публичността; други следват горещите политически събития от края на ХХ век у нас и в Европа – в тях отеква викът на изненада, ужас, отчаяние и безнадеждност; и резонансът – от съпричастност, устойчивост и тиха решимост – битката за утрешния, по-добър ден на човечеството да продължи.
По онова време, лятото преди четвърт век, за мен бе по-важно сборникът ми с есета и публицистика, с вече избрано заглавие „Реши се и ще си свободен“ да бъде публикуван. Тогава, преди четвърт век, излезе от печат дебютният ми роман „Треви под снега“ /изд. „Весела Люцканова“, С., 2000/, а рецензентът му Георги Цанков и издателката Весела Люцканова, също разбираха нуждата от представянето пред обществото на статиите, събрали най-горещите моменти от началото на промените у нас… Портрет на тихата, революция – първите митинги, площадни бдения, шествия, стачки… първите разцъфнали надежди за демокрация, първите разочарования, предателства, паднали маски – от първо лице и без маска…
Така, стиховете, които можеха да станат втората ми стихосбирка, но носеха общи послания с публицистиката ми, бяха инкорпорирани като част ХІ на сборника с есета и стихове „Реши се и ще си свободен“ – книга, която излезе през късната есен на 2001 г. отново със знака на изд. „Весела Люцканова“ и с рецензенти Георги Цанков и Недялко Йорданов.
*
През 2010 г. събрах поетичната колекция отново и след незначителна авторедакция я предложих на изд. еКниги. Тази електронно издание беше много важно за мен, защото даде самостоятелен живот на стихове, които много обичам и ценя и които, почти десетилетие, оставаха встрани, невидими в моето творчество. И защото считах, че електронната книга е по-близка и по-достъпна за читателя.
Наскоро забелязах, обаче, че сайтът на изд. еКниги вече не съществува, а с него – и електронното издание на стихосбирката ми. Това е причината да я представя отново на вниманието на читателя – отново като електронна книга в двата формата pdf и epub, но освен това и за първи път като самостоятелна печатна книга.
Настоящото издание на „Врабче върху антената“ е второ, но за отделните произведения, които го съставят, изданието е трето.
*
„Реши и ще си свободен“ е дневник; включените в него есета и статии следват хронологичния ред на събитията, които описват и от които са породени. Идеята на книгата е да бъде „документ на епохата“. Дали е изпълнила тази своя роля – не аз трябва да преценявам и обявявам. Да следвам събитията, или – да водя читателя през пътечката, издълбана от тях – бе цел и смисъл на изданието, но „Врабче върху антената“ следваше друга логика – логиката на поета. Стиховете носеха своята дата, но подреждането им, както в общото есеистично-публицистично издание, така и във второто, самостоятелно издание бе подчинено на „поетичната истина“ – онова, което като автор считах, че е важно да споделя и представя.
Когато започнах работа върху настоящия текст, някак неусетно, започнах да следвам друга нишка – на събитията и преживяванията, които са били в основата на създаването на стиховете. И представям пред вас плътта и духа на лирическия „Аз“, не на авторедактора. Може би, гледната точка след четвърт век се променя, може би – приоритетите се губят, за да остане носталгията по онази останала във времето личност, която е създала словесната тъкан – онези „късчета време“, които носят не само отделно, но и общо послание – посланието на мига, от който са кристализирали; на поредицата от мигове – стъпки по гърба на стрелата на времето…
Безвременни оставих само първото и последното стихотворение…
*
Боли – това, което в мен роди желание за Друго…
И хвърли каската на черепа ми в младата трева.
Какъв е коренът на онова, което тласка ни към Още?
Себеоткриване? Себеизвайване? Себедоказване?
Осъществяване… Овеществяване?!
Себеизяждане?! Себеразграждане? Себераздаване…
24 май 2025 г., София
Габриела Цанева
Книгата е достъпна за свободно четене и сваляне в платформата за електронни книги на издателство gabriell-e-lit: