ПРОСТОР

Вървя през гората –

реката шуми –

връхлитат мечти

от сините сенки.

В миг куче излая

и времето стри –

опашка върти,

простора измете.

ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА - интервю пред Ирина Гигова за новата си книга "Състояния. Хайга"

Габриела Цанева: Знаех стиховете на Стефан Цанев още преди да се науча да чета

Габриела Цанева: Знаех стиховете на Стефан Цанев още преди да се науча да чета

И в световната поезия тъжните балади са повече от жизнерадостните творби, казва авторката, която тези дни ще представи нова поетична книга

Поетесата Габриела Цанева ще представи на 5 юни, четвъртък, в Американския център на Столична библиотека най-новата си книга - „Състояния. Хайга“. Освен лирични тристишия и четиристишия, вдъхновени от формите на традиционната източна поезия, и няколко по-големи творби в мерена реч, верни на европейския стил, томчето, реализирано от Издателска къща „Изток-Запад“, съдържа и илюстрации, създадени от самата авторка.

Според класическото определение „хайга” е картина, породена от конкретно хайку или друга къса форма на източната поезия - синтез на поетично чувство и визуален образ. Традиционната японска хайга най-често е рисунка с туш, съчетана с калиграфски изписан стих. Терминът „хайга”, използван като характеристика на настоящото произведение е малко произволен, тъй като всички илюстрации в него са изпълнени от автора на стиховете с изразните средства, характерни за западната живописна традиция.

Стихосбирката ще бъде представена пред публиката в четвъртък от поета Петко Огойски, а водещ на вечерта ще бъде друг майстор на словото – журналистът Кирил Назъров. Габриела ще чете стихове, ще отговаря на въпроси и ще дава автографи, а ценителите на изкуството ще имат възможност да се запознаят и с някои от оригиналите на картините, включени в книгата – плод на универсалния талант на Габриела Цанева, която освен писател и художник е още математик, дипломиран химик и юрист. Дни преди литературната премиера тя бе любезна да отговори на няколко въпроса на Факти.бг, свързани с вдъхновенията на поета.

Г-жо Цанева, кое беше определящото състояние, станало причина за раждането на новата стихосбирка „Сътояния“?

Може би размисълът за живота и усещането за отделните мигове, през които минава денят. Всъщност тези състояния може да се нарекат откраднати мигове от потока на времето.

Повече със знак „плюс“ или със знак „минус“ са вълненията в основата на тази поетична колекция?

Според мен са със знак „плюс“, въпреки че някои от хората, които вече са чели книгата, отново намират в нея доста тъга. Но има и доста мажорни настроения. Като че ли има и едното, и другото – може би е постигнато някакво състояние на равновесие.

Кое е най-продуктивното настроение за вас като поет - състоянието на равновесие, или  изживяването на драма?

Винаги съм казвала, че за да седне човек да пише, трябва да му е много тежко на душата, да му е много тъжно. Защото когато човек е весел - той се весели. А когато има за какво да мисли, когато му е много черно и нещо го е потресло – това е нещото, което кара човек да хване химикала и да опише състоянието си или да седне пред компютъра. Веселите моменти са по-неангажиращи. Такава е и тенденцията в световната поезия - в края на краищата много повече са тъжните балади, отколкото жизнерадостните стихове.

Кои са вашите учители в родната и световната лирична традиция?

Първото име, което ми идва на ум от българската традиция, е Яворов, а от световната - Франсоа Вийон. Но това е само на пръв поглед. Като се замисля, имам и други учители...

Ваш чичо е големият поет и драматург Стефан Цанев. До каква степен семейната среда е оказала влияние върху реакциите ви към света и изказа ви на майстор на словото?

Неудобно ми беше да започна с това, но всъщност аз знаех стиховете на Стефан Цанев още преди да мога да чета, защото по онова време той дори не беше печатан и стиховете му се разпространяваха на магнетофонни ленти. Аз по този начин възприемах поезията и може да се каже, че наистина първата поезия, която съм чула, бяха именно неговите стихове. Безспорно, това не може да не дава отражение върху начина ми на мислене, дори върху определянето на интересите ми към науката - защото той има стихотворения от онова време, писани в ЦЕРН: „Как искам окото ми да надникне в циклотрона и един електрон от него да види... И това продължава да ме вълнува...

Във време на бум на науката и технологиите фактът, че изначално имате друга професия, свързана с обективните науки, помага ли ви като поет?

Разбира се. Аз мисля, че всеки опит, който човек е натрупал през живота си, му помага да преосмисли света по различен начин, от различен ъгъл и поглед. Това дава широта, която никой не може да си я „купи“, да си я „прочете“, ако не е станала част от неговия живот. Така че моята подготовка като дете в математическата гимназия и начина ми на мислене като програмист ми помагат, както и фактът, че завърших химия, а химията е една много широка наука. Строежът на веществото, стремежът към вникване в дълбочината на нещата, да се разкрият взаимните връзки в действителността, които правят света такъв, какъвто е – това не може да не дава отражение върху начина на мислене и на изразяване, а поезията е именно вид начин на изразяване. 

НЕБЕТО Е ЗЕЛЕНО

Сънувам, че летя.

Високо и злачно.

Сенките на звездите

тичат край мен –

докосват ме

като дъжд,

като мъгла,

тишина.

Може би не сънувам. Летя.

Докосват ме

облаци

и птици.

Небето е под мен.

Греша,

това са твоите

зеници.

Времето ме

задави, хълцам,

преглъщам миговете

на годините.

Падам.

Ударът в тревата

пак боли – зелено.

Небето е зелено.

Не сънувам. Не летя.

Това са твоите очи –

в зелено плачат.

СЕМЕ БЕЗ КРИЛЕ

Денят днес схлупи хоризонта си.

Не ме вълнува, че облаците падат

и тъпча капките им по паважа.

Без празник – дъжд вали...

Роса пълзи във въздуха, 
блъска се в стените...

Ръбовете на тревите 

са стоманени -

превърнати във остриета,

забиват се в краката ни,

раздират ни лицата.

Капе...

Без празник... мислите ми отесняха –

издува ги главата ми – като търбух,

и копчетата им се разхвърчаха.

Издува се главата ми – ще полети,

като балон със хелий...

Ще стихнат мислите ми,

глухо,

ще ги погълне тишината.

Стихът е кух. Главата ми-балон

се люшка - високо в стратосферата.

Защото пак избягах... там, отвън,

където хоризонтът е Вселената.

* * * 

Останах само семе – без обвивка.

Вятърът не ще ме носи над

нивята.

Птиците не ще закусват с мен...

И нищичко не ще поникне –

от семе, без криле.

ИГРА НА СЕНКИ

игра на сенки

и лъчи – роса върху

гората... плесен...

КЕСТЕНЪТ

Кестенът цъфти

в мъглата, сторък, държи
огньовете на
факлите, разкладени

от есента… Изгаря...

Студът чака да

отбрули душите ни –

падащи листа...

Кестенче се търкулна

в краката, живо е. Бяг...

* * *

И тъпча бодли

от плодове на кестен...

Боси ходила...

* * *

Тичат таралежи.

ДАВЯ СЕ

Светът пак бяга

далече. Далеч е. Не...

тихо се давя.

Изплувах, когато разбрах,

че мога да дишам вода.

И видях глави –

плуват... изтръгнали са

котвите си - вратове.

Разумът виси -

на скъсано въже. Прах...

ПЪТНИК

Вратата хлопна.

Спи домът. Пътникът се

завърна. Живот.