КЕСТЕНЪТ

Кестенът цъфти

в мъглата, сторък, държи
огньовете на
факлите, разкладени

от есента… Изгаря...

Студът чака да

отбрули душите ни –

падащи листа...

Кестенче се търкулна

в краката, живо е. Бяг...

* * *

И тъпча бодли

от плодове на кестен...

Боси ходила...

* * *

Тичат таралежи.