Къде си?
Космическите струни тежат
от нагнетеното очакване на те видя.
Къде си?
Зад оня ъгъл,
до който никога не стигам?
Или зад следващия,
който знам къде е,
но знам, че няма да отида –
толкова далеч,
толкова отвъд…
Къде си?
Ще ме последваш ли?
Ще стъпваш в стъпките ми…
Толкова е лесно –
не заспивай,
не затваряй очи –
очите ти са всичко,
което имаш.
МЪЛЧАНИЕТО МЕЖДУ ПЕТ И ШЕСТ
Точи се тишината – като златист мед,
пречупва лъчите на топлината,
пари по ръцете ми,
тишината – между пет и шест.
Мълчанието ти –
притиснато между разпилените мигове;
между пет и шест,
когато трябва да ми кажеш,
че всичко е наред,
че всичко е както беше вчера,
че си щастлив…
Щастлив ли си?
С всички спомени,
които не си отиват;
с всички спомени,
които не намираш,
които не те намират,
в които не се намираш…
Мълчанието ти –
между пет и шест,
което се разлива като шума
на шампанско
или вълна,
като шума на река,
излязла от своя каменен бряг,
за да намери безбрежието
на тишината
отпреди раждането на времето.
Габриела Цанева / Gabriela Zaneva
