петък, 7 февруари 2014 г.

ДАВЯ СЕ

Светът пак бяга
далече. Далеч е. Не...
тихо се давя.
Изплувах, когато разбрах,
че мога да дишам вода.

И видях глави –
плуват... изтръгнали са
котвите си - вратове.
Разумът виси -
на скъсано въже. Прах...

Публикувано от в
Етикети: , , , ,

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)