НЕ ИЗЖИВЕНИ

Страхувам се
да спра.
И да погледна
в себе си.

Зад себе си;
зад всички
изживени дни…
Не изживени.

Неизживени дни
зад мен
лежат.

Лежи
животът,
несъбудил се.
Ще се събудя ли?
Да бъда Буда ли?
Страхувам се
да спра.
И да погледна
в себе си.
Пред себе си;
през всички
неживени дни,
в които
очите ми се
взират.
Будя се.
Но по-пробудена
не ставам.

И не намирам
брод към себе си.

Бродя –
до края на
Вселената
и стигам –
крайното
спасение.
Спасявам –
не себе си.

ПУСТИНЯ

Пясък ли вали?

Стълба към спасение –

плясък на вълни.

СЪН, ПОЕЗИЯ...

Сън, поезия,

мечта, неуловимо...

Валс върху роса

танцуват балерини.

Прецъфтяло глухарче.

СТЪПКИ ПО ПЯСЪК

Пътеката се

вплита в хоризонта, а

очите търсят още...

Познание за

друго? Стъпки по пясък.

Стъпкани. Вятър повя.

ОКОТО НА ГОРА

Небето гледа

през окото на гора.

Сплетени ръце.

 

"ЗАСКРЕЖЕНИ ПТИЦИ" тази нощ ще гостуват на "НОЩЕН ХОРИЗОНТ"

Тази нощ (от 0:00 до 3:00 часа), на живо, в предаването "НОЩЕН ХОРИЗОНТ" на БНР ще чета стихове от "Заскрежени птици", ще слушаме музика, ще говорим за изкуството и за живота... Очаквам ви!

ПЕЧАЛНИ ОБЛАЦИ

Надвисналите облаци

отърсиха

товара си с печал.

Чакам -

Слънцето да ги

прогони.

Догонвам пролетта,

свита

в неразлистените

клони.

Цвъртенето на

птици ме следи.

Не зная как от

сънищата ми

се раждат дни -

олекнали от

грижи,

тежки от

мечти.

"Заскрежени птици" 

СНЕГЪТ СЕ РАЗТОПИ

Снегът се разтопи –

градът се наводни.

Сред бяла киша

куче тича

със светнали очи.

Изправило уши –

небето с тях промуши.

Сред бяла киша

куче тича –

опашка рунтава върти.

Муцуна рошава навежда –

небето в локва се оглежда.

Снегът се разтопи.

Градът се наводни.

Земята се изцежда.

Човек сред бялото върви

и мисли, че проглежда –

“Светът се промени!”

Но само тъй изглежда.

"Догонвам бягащия ден"