МЯСТО ЗА ДУШИТЕ НЕ ОСТАВА

“Бог се роди, той е с нас” –
ще пеят утре и ще се надяват…
А днес предъвкваме молитвата
сред вкусни залъци.
Стомасите се пълнят,
големеят,
тъпчат се.
Наместват се в средата
на телата ни.
Обсебват ни.
Изяждат ни.
И място за душите
не остава.

СНЕГЪТ СЕ РАЗТОПИ

Снегът се разтопи –

градът се наводни.

Сред бяла киша

куче тича

със светнали очи.

Изправило уши –

небето с тях промуши.

Сред бяла киша

куче тича –

опашка рунтава върти.

Муцуна рошава навежда –

небето в локва се оглежда.

Снегът се разтопи.

Градът се наводни.

Земята се изцежда.

Човек сред бялото върви

и мисли, че проглежда –

“Светът се промени!”

Но само тъй изглежда.

"Догонвам бягащия ден"