МЕЧТИТЕ СБЪДВАТ СЕ...

Тъга по детството -

неизлудувано.

Тъга по любовта -

нелумнала.

Тъга по нощите -

неизбудувани.

Тъга по изгреви -

недосънувани.

Тъга по дните -

минали без спомени.

Тъга по спомените,

неоставили следи.

Тъга по миналото

и по бъдното...

Мечтите сбъдват се.

Но няма Утре.

Защото Вчера

е пропуснато.

НЕ ИЗЖИВЕНИ

Страхувам се
да спра.
И да погледна
в себе си.

Зад себе си;
зад всички
изживени дни…
Не изживени.

Неизживени дни
зад мен
лежат.

Лежи
животът,
несъбудил се.
Ще се събудя ли?
Да бъда Буда ли?
Страхувам се
да спра.
И да погледна
в себе си.
Пред себе си;
през всички
неживени дни,
в които
очите ми се
взират.
Будя се.
Но по-пробудена
не ставам.

И не намирам
брод към себе си.

Бродя –
до края на
Вселената
и стигам –
крайното
спасение.
Спасявам –
не себе си.

ПЕЧАЛНИ ОБЛАЦИ

Надвисналите облаци

отърсиха

товара си с печал.

Чакам -

Слънцето да ги

прогони.

Догонвам пролетта,

свита

в неразлистените

клони.

Цвъртенето на

птици ме следи.

Не зная как от

сънищата ми

се раждат дни -

олекнали от

грижи,

тежки от

мечти.

"Заскрежени птици" 

УСЕЩАНЕ ЗА СВОБОДА

Разцъфнаха
изсъхналите
сетива.

Усещане
за свобода
ме дави.

Бушува
в мен;
души ме.
Очи в очи –
с живота
ме остави.

Усещане
за свобода…
Усещане,
че нищо
не се “случва”,
а се прави;

Усещане,
че всичко
се гради;

Усещане,
че битието
се твори
и направлява…

Усещане,
че скритото
се проявява…

"Заскрежени птици"

ЗАСКРЕЖЕНИ ПТИЦИ

Снежни облаци
обрулени висят.
Заскрежени птици
падат.
Бяло е –
като “отвъд”.

Не искам
вятър да ме
брули.

Свивам
замръзналите си
крила.
Като бяла птица
падам.
Не,
летя –
заскрежена капка,
забравена
в небето...
или избързал цвят,
откъснат
от полето?

ДЕЛНИК

Хванаха ме
пръстите на делника.

Дали е слънце или вятър;
дали е сняг или роса –
не питам.
И не знам.

Дали листата плачат,
или дърветата,
настръхнали, мълчат?
Дали асфалта се разтапя,
дали във локви крача –
не виждам.
Но вървя.

Дали Луната грее,
или съседът е отворил
балконската врата
и светлина оттам се лее;
дали денят изгрял е –
не разбрах.

Държат ме
пръстите на делника.
В нощите ми
хищно впиват се.

Ще дойдеш ли?

Небе и вятър и звезди…
Отрупани със сняг
корони на ели…

Ела, очаквам те!

Очакване – откъсване.
Пътека към нощта,
която не е само моя –
оглозгана от делници,
сама…

"Заскрежени птици"

КРЪГОВРАТ

Есента дояжда живота ми.
Едва пролазвам до края й –
гъсеница свита в изгнили листа…

Нагазвам в бялото на зимата.
Като акула отхапва ме студа
и вплитам сухи пръсти в сухи клони…

Свивам се в покоя на дъжда.
Кога дошъл е юни? С трева
закичих си главата, с жита направих си

покров. Зърната падат в тучната
земя – като сълзи от кехлибар,
отронени върху кора на бор.

Пълзят по хлъзгавата антрацитна плът.
Отнасят ми душата надалеч. Потъвам.
Дъждът шуми над мен,оплождайки пръста.

Разпукват се цветята в тъмнина.
Дали е пролет? Лято? Есен? Не.
Дошъл е краят на деня.

"Заскрежени птици"

МАГЬОСНИЧЕСКА НОЩ

Магьосническа нощ.
С Луна, отворена
като око
в челото
на небето.

Магьосническа нощ -
звездите са избягали
далеко,
подгонени
от злачните
лъчи
на Слънцето,
което
се оглежда
в лицето
на старата Луна.

Магьосническа нощ,
в която светулките
блещукат
над пожълтелите жита -
припламват и угасват -
с ритъм на сърца.

Магьосническа нощ.
Изгубени метеорити
падат като дъжд
в степта.

Магьосническа нощ -
ела!

За да останат
блясъка
и мрака.
За да я няма
сивината,
която впива се
в душите
и в телата -
без дъх оставя ни
зациментира ни;
отравя ни.

Превърнати
във камъни
оставяме душите си
да скитат надалеч…

Магьосническа нощ -
вдигни магията от нас -
с билки и цветя;
с цъфнали жита
с въздишащи светулки…

Магьосническа нощ,
в която майчини милувки
ни правят по-добри.

ЩЕ СЕ СРЕЩНЕМ СРЕД ЗВЕЗДНИ ТАЛАЗИ...

на баба

Здравей,
или
довиждане…

До следващия път,
когато пак
ще бродя в мрака;
нощта ще ме души;
ще тичам, ще хвърча -
по черните следи
на звездните талази.
Ще търся твоите очи -
забулени зад пелени
от прах, разпръснат
от раждането на звезди.

Довиждане,
или -
здравей…

Аз пазя всичко
в паметта си.
И още вярвам, че
ще се срещнем
зареяни там някъде,
където свършва
Времето.
Защото още не е
намерена онази
светлина, родена
от избухването
на Вселената.