ЖЪЛТО И СТРАХ

Луната се е

впила в разперените

нокти на дърво.

***

А то – като смок

е усукало стъбло...

Все смуче сок от пръстта.

Паднали листа –

като лица се взират

в Луната. Жълто и страх.

ПИРШЕСТВОТО НА ЦВЕТЯТА

Пиршеството на

цветята свърши – сънни

падат в листи и треви...

Сънни падат... и

уморени ще сплетем

венци от главите им.

Сънни падат... Пак

изгарят цветовете

есенните дни.

ИРИСИТЕ ТИ

Ирисите ти -

син простор над мен. Светят

въгленчета в пепелта.

Докосват ме и

галят като дъжд, като

роса. Тежка тишина.

***

Изпосталяло време –

безцветно,

беззаветно,

безвкусно –

сух залък в гърлото,

преглъщам

беззвучно.

ЗАДАВИХ СЕ

Задавих се

с трохите, изпаднали

от торбата на душата ми.

Остана ли нещо, за което да живеем, да се борим, да градим?

Градини и огради,

разграбени.

Вече не питам, за да получа отговор, а за да задам въпроса.

Вече не търся отговори...

Нямат смисъл отговорите, когато никой не пита...

И остават разхвърляните-

нахвърляни

мисли-

безсмислици

асоциации-

пръснати птици...

Цели,

предели,

къде ли?

Къдели... Топли дрехи, овце, тълпа, тъпа... без душа...

Удушавам...

душ,

канал,

отпадък,

упадък

дъно.

Пак стигнахме дъното.

Вече няма надежда за „после”.

Вече няма кой да търси „още”.

Задавих се с трохите, изпаднали от торбата на душата ми.

***

И виждам цветни

слънца, прожектирани

върху клепачите ми.

Думите стържат –

изтриват изтлелите

мигове – като роса.

КЪЛВАЧЪТ

Здрач пада. Тик-так -

секундите пеят. Не.

Кълвачът говори на

стария орех -

за полет, за слънце, за

зелено небе. Трак-трак... 

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ЕСЕН

Залезът пови

житата с прах. Пак пари

въздухът. Стовари се

небето - златен

похлупак. Тежи, души.

Предчувствие за есен.

ПЛАНИНА

Гърбицата на

планината изяде

половината небе.

Луната свети –

пастир пасе звездите.

Водопад от светулки.

Пулсира в мрака

светулка... път начерта.

Звезда в утрото.

ПРАХ И ЗНОЙ

водата тихо

ромони в коритото

на каменна чешма, а

вятърът шуми

в листенцата на цъфнал

храст... в тревата - прах и зной...

топъл дъжд слепи

бягащите пясъци

върху асфалта

В ПАРКА

Гълъби кълват
коричка до стар просяк.
Пролет ли дойде?

Враните гукат,

гълъби грачат, плаче

дете, валят цветове.

Минувачите

крачат, вятърът облак

влече. Пак слънце пече.

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ЕСЕН



Вятърът пови

житата с прах. Пак пари

залезът. Стовари се

небето - златен

похлупак. Тежи, души.

Предчувствие за есен.





ВЕЧЕРНА РОСА

Хруска пясъкът

под уморени стъпки,

зората преглъщам със

сол напоена…

С напукани устни се

смея – вечерна роса…

БРЯГ И МОРЕ

Вълна облиза

брега... той й отвърна

с целувките на всички

песъчинки и

парещата ласка на

нощния си бриз... Дали?

СТЪПКИ ПО ПЯСЪК

Пътеката се

вплита в хоризонта, а

очите търсят още...

Познание за

друго? Стъпки по пясък.

Стъпкани. Вятър повя.

ГРАДЪТ ЗАСПИВА

Градът заспива
призори, премигва със
окото на Луната...

Следи от стъпки
върху скреж. Бездомник ли?
Или денят е почнал?

КЕСТЕНЪТ ЦЪФТИ

Кестенът цъфти
в мъглата, сторък, държи
огньовете на
цветове, и факлите,
разкладени от есен…

ВРЕМЕТО СПИ...

Завой, след него
небе, брегове, безброй...
Реката пълзи, покой...
Времето спи и
падат лъчи... Слънцето
позлати синевата...

СУХА СЛАМКА

Тревите шушнат
приказки за мравката,
понесла суха сламка.

Щурчето свири
песни за лятото под
сянка на суха сламка.

РАВНОДЕНСТВИЕ

Растат житата,
огрени от есенни
листа. Равноденствие...

Бяга Земята
по своя път - Слънцето
пак я взриви в цветове.

СЛАДОСТ

Гроздови зърна,
разпукани - сладост и
сласт... Отлетели ята...

В изкълвана длан
дюля спи и сънува
клюн... Врабче на перваза...

УТРОТО ПЛАМНА

Празникът свърши.
Само цветна хартия
остана. Мъртви цветя.

Утрото пламна.
Розово-синьо небе...
Сянка върху стената.