игра на сенки
и лъчи – роса
върху
гората... плесен...|  | 
| 
Студът чака да 
отбрули душите ни – 
падащи листа... 
Кестенче се търкулна 
в краката, живо е. Бяг... 
* * * 
И тъпча бодли 
от плодове на кестен... 
Боси ходила... 
* * * 
Тичат таралежи. | 
| 
Изплувах, когато разбрах, 
че мога да дишам вода. 
И видях глави –  
плуват... изтръгнали са 
котвите си - вратове. 
Разумът виси - 
на скъсано въже. Прах... |