Тихо и свежо.
Вали. Дълга есен – до
днес. Стъклата са мокри –
от скреж. Нощ пада...
Измита е. Вятър я
гали, дъжд я изпива
със лунни листа,
разплита косите й...
Закичва челото й...
* * *
Заблестяват алеите
в сребърно...небето – покров
над града става дневно и
каменно.
Спим - под барабанния звън
на дъжда. Ще си отиде
нощта. Ще ни остави – пак –
без посока.
Няма коментари:
Публикуване на коментар