БРЯГ И МОРЕ

Вълна облиза

брега... той й отвърна

с целувките на всички

песъчинки и

парещата ласка на

нощния си бриз... Дали?

МИДИ НА ПЛАЖА

Водораслите

прозират под вълните...

Миди на плажа.

РАКОВИНА

Раковината

плаче в тревата. Вой на

буря... Затворен.

НЕ ИЗЖИВЕНИ

Страхувам се
да спра.
И да погледна
в себе си.

Зад себе си;
зад всички
изживени дни…
Не изживени.

Неизживени дни
зад мен
лежат.

Лежи
животът,
несъбудил се.
Ще се събудя ли?
Да бъда Буда ли?
Страхувам се
да спра.
И да погледна
в себе си.
Пред себе си;
през всички
неживени дни,
в които
очите ми се
взират.
Будя се.
Но по-пробудена
не ставам.

И не намирам
брод към себе си.

Бродя –
до края на
Вселената
и стигам –
крайното
спасение.
Спасявам –
не себе си.

ПУСТИНЯ

Пясък ли вали?

Стълба към спасение –

плясък на вълни.

СЪН, ПОЕЗИЯ...

Сън, поезия,

мечта, неуловимо...

Валс върху роса

танцуват балерини.

Прецъфтяло глухарче.

СТЪПКИ ПО ПЯСЪК

Пътеката се

вплита в хоризонта, а

очите търсят още...

Познание за

друго? Стъпки по пясък.

Стъпкани. Вятър повя.

ОКОТО НА ГОРА

Небето гледа

през окото на гора.

Сплетени ръце.