вторник, 29 ноември 2011 г.

КРЪГОВРАТ

Есента дояжда живота ми.
Едва пролазвам до края й –
гъсеница свита в изгнили листа…

Нагазвам в бялото на зимата.
Като акула отхапва ме студа
и вплитам сухи пръсти в сухи клони…

Свивам се в покоя на дъжда.
Кога дошъл е юни? С трева
закичих си главата, с жита направих си

покров. Зърната падат в тучната
земя – като сълзи от кехлибар,
отронени върху кора на бор.

Пълзят по хлъзгавата антрацитна плът.
Отнасят ми душата надалеч. Потъвам.
Дъждът шуми над мен,оплождайки пръста.

Разпукват се цветята в тъмнина.
Дали е пролет? Лято? Есен? Не.
Дошъл е краят на деня.

"Заскрежени птици"

2 коментара:

  1. Браво, по принцип не разбирам от поезия, но това ми хареса.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти за харесването и за споделянето, приятелю! Нали знаеш - "като няма в труд поету награда - чезне мисъл, фантазия отпада"!

    ОтговорИзтриване

Архив на блога

Търсене в този блог

Популярни публикации