на баба
Здравей,
или
довиждане…
До следващия път,
когато пак
ще бродя в мрака;
нощта ще ме души;
ще тичам, ще хвърча -
по черните следи
на звездните талази.
Ще търся твоите очи -
забулени зад пелени
от прах, разпръснат
от раждането на звезди.
Довиждане,
или -
здравей…
Аз пазя всичко
в паметта си.
И още вярвам, че
ще се срещнем
зареяни там някъде,
където свършва
Времето.
Защото още не е
намерена онази
светлина, родена
от избухването
на Вселената.
Няма коментари:
Публикуване на коментар