Хванаха ме
пръстите на делника.
Дали е слънце или вятър;
дали е сняг или роса –
не питам.
И не знам.
Дали листата плачат,
или дърветата,
настръхнали, мълчат?
Дали асфалта се разтапя,
дали във локви крача –
не виждам.
Но вървя.
Дали Луната грее,
или съседът е отворил
балконската врата
и светлина оттам се лее;
дали денят изгрял е –
не разбрах.
Държат ме
пръстите на делника.
В нощите ми
хищно впиват се.
Ще дойдеш ли?
Небе и вятър и звезди…
Отрупани със сняг
корони на ели…
Ела, очаквам те!
Очакване – откъсване.
Пътека към нощта,
която не е само моя –
оглозгана от делници,
сама…
"Заскрежени птици"
А колко малко очакваме, за да превърнем делника в празник! С удоволствие прочетох това твое творение, Габи.
ОтговорИзтриванеУдоволствието, което това стихче ти е доставило, ме кара да се усмихвам и да търся по-уверено празничното в делника!
ОтговорИзтриване