"СЛЕД ДЕВЕТИ, СЛЕД ДЕСЕТИ" - за книгата и нейния автор, рецензия

"СЛЕД ДЕВЕТИ, СЛЕД ДЕСЕТИ" - ЗА КНИГАТА И НЕЙНИЯ АВТОР - рецензия

Първата ми среща с творчеството на Христо Ангелов бе през 2012 г., когато, като редактор във в. „Литературно земеделско знаме” публикувах няколко негови епиграми. Порази ме гъвкавата рима, звучността на стиха и лекотата на изказа. Последваха нови писма с епиграми и стихове, които без колебание и с удоволствие публикувахме. Не закъсня и отклика на читателите – Христо Ангелов се превърна в един от любимите автори на рубриката „Ситни, дребни – като камилчета”.

Неговата сатирична поезия носи белезите на майсторството и таланта – едно все по-рядко срещано съчетание в днешната литература, където често намират място шлифоватата посредственост, или неграмотната дарба, а още по-често – неграмотната посредственост, на която липсва дори осъзнаването, че е такава.

Христо Ангелов черпи темите на своето творчество от целия спектър на живота, но преди всичко – от грозното в политико-икономическата сфера. Неговото перо е остро, но тази острота не убива; тя осмива. Думите му се леят леко, звънливо – като планински поток – те измиват, но и прорязват, проправят път през нечистотиите на битието. И тази чистота, тази ведрина са едни от най-хубавите черти на цялото му творчество. Но неговите нюанси не се изчерпват с това. Усещането за носталгия е силно, всепроникващо. Носталгия... но не по нещо, което сме изгубили, а по онова, което никога не сме постигнали... носталгия по неосъщественото възможно... И тази негова ведро-звънтяща поезия, на една друга плоскост, оставя тягостно чувство – на обреченост, на непригодност... и недостижимост.

Когато, в края на 2018 г. започнах да осъществявам проекта списание „Картини с думи и багри”, обърнах се към Христо Ангелов, с молба да предостави свои стихове за публикуване в експерименталния брой 0/2018 г. Той се съгласи, като предостави избора на конкретни текстове на мен. Едва тогава осъзнах, че неговото творчество е доста обемно, разнообразно и същевременно органически цялостно. И стана ясно, че любителят на сатиричната поезия, инженерът, дългогодишният учител, който обича да пише епиграми, е написал достатъчно, за да издаде книга.

Така се роди сатиричният поетичен сборник „След девети, след десети” на Христо Ангелов (издателство gabriell-e-lit, София, 2019).

Той съдържа най-доброто от неговото дългогодишно творчество. Голяма част от включените произведения са публикувани в периодичния печат. Стихосбирката е структурирана в два тематични раздела – „След Девети” и „След Десети”. Заглавията насочват към времето на написване на творбите, но и към тематиката им. Почти еднаквото звучене на двата дяла нагнетяват тягостно чувство за еднаквост на битийната проблематика през тези уж коренно различни периоди от новата и най-новата ни история. Но в същото време заглавието е и едно намигване – една закачка-провокация, едно напомняне, че всичко, което ни се случва зависи от нас самите, и ако искаме нещата да бъдат различни, то трябва да ги направим различни, защото... Защото дори една голяма промяна в отношенията и структурата на общесвената организация, ако не предизвика промяна в мисленето и нагласите на личността, потъва, задръства се и пропада в голямата еднаквост на непроменената народопсихология.

Можете да изтеглите и/или прочетете електронната книга, следвайки връзката:

http://e-books.gabriell-e-lit.com/poezia/sleddevetisleddeseti/Sleddevetisleddeseti-HristoAngelov.pdf

"ПЕРО ОТ ЖЕРАВ" - рецензия

"ПЕРО ОТ ЖЕРАВ" НА ЦАНКА ШИШКОВА

Приятна и неочаквана бе срещата ми с Цанка Шишкова в интернет; много съвпадения на биографични факти, много пресечни точки на житейските ни пътеки. Но още по-приятна и... неочаквана бе срещата ни в живота. Повод за нея стана представянето на новата й книга с хайку поезия "Перо от жерав", с подзаглавие „С хайку и сенрю от Ванкувър до Токио”, състояла се на 15 ноември в читалище "Славянска беседа".

Бях чела нейни хайку във фейсбук. Усещах, че в тях има нещо повече от просто подредени думи в три кратки реда, отразяващи настроението на автора при досега му с природата. В тях има нещо повече от простото копиране на една, станала напоследък модерна, форма на древна поезия... Всеки хайку стих на Цанка Шишкова звучи автентично. Този най-кратък поетичен жанр трудно се поддава на литературна дисекция и анализ, но мога да кажа, че в нейните тристишия чистото съзнание, в което се оглежда уловения от автора миг, се превръща в портал, през който читателят преминава в него и... остава. Не е лесно да се представи пред публика книга с хайку поезия и не защото е трудно да се направи подбор на стиховете, а защото за слушателя-зрител е трудно да ги съпреживее. Бях впечатлена от поднесения на премиерата подбор от 30 хайку, но още повече бях впечатлена от историята на създаване и подбора на произведенията, включени в стихосбирката. Всеки ред и изображение в книгата – хайку, или хайга, вече са били публикувани в световни издания, като “DailiHaiga”, “The Asahi Shimbun”, “Africa Haiku Network”, “Wild Plum – a haiku journal”, “Under the Basho”, “Wfrld Haiku Assоciation” и др.

 ***

жътвена луна 
първи есенни листа 
в сандалите 

















***
изкачване 
внезапен дъжд 
от лешници

 *** 
безлюдна алея 
мъж потропва с бастун 
в ритъма на блус

 ***

празно гнездо 
чапли летят 
към Африка















Предговорът е на Наталия Кузнецова, хайку поет от Русия.
Книгата съдържа коментари и кратки ревюта и на други известни хайку поети, редактори и познавачи на хайку поезията като Марта Хочиловска, Дейвид МакМърей, Исаму Хашимото, Мария Томшак и Габриел Савички, Линда Пиларски, Патрик Пиларски, Никол Пакен, Майкъл Рехлинг, Лори Минор, Аджей Агю-Баах, Емануел Капусиан, Дон Бейард, Цецка Илиева, Катерина Мунро и др.
Но онова, което истински ме изненада, бе фактът, че това е първата книга на Цанка Шишкова с поезия.
Позната добре като автор на 6 книги за Япония, издадени между 2002 и 2017 г., като добър разказвач, като ценител и посланик на японската култура, духов-ност, митология и съвремие, оказа се, че тя едва от няколко години пише поезия.
Нейната поезия е дълбоко наситена с естетиката на японския дух. Една не заучена, а дълбоко преживяна естетика, превърнала се в част от личността. Дали защото Цанка Шишкова е жи-вяла няколко години в Япония, или защото нейната същност е такава, но тя въплъщава в личността си онова, което е в представите ни за Страната на изгр-ващото слънце.
Трудно е за европееца да пише хайку, трудно е и да чете хайку, да разбере и съпреживее онова неуловимо усещане за прекрасното, което се изплъзва и точно затова е прекрасно...
Цанка Шишкова, с книгата си „Перо от жерав” ни дава пътя, по който можем да го постигнем...

"НАРИСУВАЙ МИ СТИХ" - анонс

ПРОЕКТ„НАРИСУВАЙ МИ СТИХ” - анонс 

"Стих - светлина, извираща отвътре, описана чрез думите, за да погали душата. Картина - светлина от цветове, запечатани чрез сърцето върху платното.

Стихове и картини заедно - това е спрежение на чувства, нарушаване на вътрешното спокойствие: да се изгубиш в себе си чрез погледа, мисълта и вдъхновението...."

Таня Иванова, автор, съставител на алманаха и издател

Алманах "Нарисувай ми стих"

Алманахът "Нарисувай ми стих" на изд. „Лунна светлина 13”, София, е създаден като предизвикателство към поетите-художници от България след успешна реализация на подобен проект на Таня Иванова - двуезичния алманах "Пъстър свят", събрал стиховете на български поети, по картини от изложба в София на испански и латиноамерикански художници. Подборът на творбите е направен от Таня Иванова, собственик на издателство "Лунна светлина 13" и е един от авторите. Художественият дизайн и предпечата на изданието са дело на Хавиер Делгадо Мартин. "Нарисувай ми стих" събира творбите - поезия и живопис, на 22-ма автори от цялата страна.

Премиерата се състоя на 20 ноември в София при голям обществен интерес. Освен сборна точка на литература и изобразително изкуство, представянето на алманаха се превърна в истински спектакъл и топла среща на творци и любители на изящната словесност и нейното отражение в багри и форми.

СТЪПКИ ОТ ПЛАМЪЦИ

априлски лалета –

капки кръв по тревата,

или стъпки от пламъци

Стъпки от пламъци, Габриела Цанева

ПОПИВАМ ЗАЛЕЗА

гасна със залеза -
липсата на слънце
изцежда червеното
от вените ми
гасна -
небе след залез
съм

гасна със залеза
окото на слънцето
изтлява,
разтваря се
в облаците,
които отсичат
гърбицата на Витоша
и ме задушават

попивам залеза -
зеленото лице на небето
повило онази звездица,
която премигва в локвата
на заревото

защо не мога да попия
кръвта на небето,
защо не мога да изтрия 
теб,
и мен,
и следата,
която се влачи зад нас -
като слуз след охлюв...

капки роса
по тревата,
след залеза;
капки пот
по челото
на земята

"ПОПЪТНИ СТРОФИ" - рецензия

"ПОПЪТНИ СТРОФИ" - рецензия

Изящна книга, като оформление; от онези, които искаш да докосваш с ръце, които искаш да притежаваш като произведение на визуалното изкуство... Книга, която ти напомня защо печатните издания никога няма да изчезнат... защото книгата, освен информация и/или вербално послание, може да носи наслада за всички сетива.

Получих "Попътни строфи" като подарък от Александър Дъбнишки - познавам фрагменти от творчеството му, харесвам го като автор на поезия и проза; много близко до себе си, като изказ и естетика на присъствието, усещам и Александра Ивойлова, затова няма да пиша за тяхната поезия - тя не ме изненада, очаквах звученето на техния дует, бях подготвена за него от предишни прочити на тяхната лирика.

Картините на Юлия Станкова ме оставиха без дъх.  Нейните образи насищат текста и междутекстовите пространства с особено присъствие - бих го нарекла "божествено", ако вярвах, че такова съществува... Ще го нарека просто "духовно".

„Попътни строфи” е едно изключително сливане-преливане на текстовото и картинното участие, симбиоза, която въздейства разтърсващо и възвисяващо.

Проектът е изцяло авторски, което му придава самобитност, уникалност и завършеност; изпълнен двуезично, чрез авторов превод на английски на Александър Александров Дъбнишки. В изданието са включени 33 библейски цитата и 38 иконописни картини на Юлия Станкова, която е и автор на корицата. Лиричните текстове са на Александра Ивойлова и Александър Дъбнишки. Издателство „Фараго” осъществява изданието, рецензирано от Едвин Сугарев.

7.            Утро.

Кучешкият лай навън

мирише на сняг.

АИ

Аз дойдох

да ти покажа

времето на идната нощ...

Трета книга на Ездра, гл.6,30

Вечерта

замръзнало ръмжене

ще скита

АД

10.         И мъртвият

чака дъжда.

За да поникне отново.

АИ

Ти, който си ми показал много

и тежки притеснения,

пак ще ме съживиш,

и от дълбочините на земята

пак ще ме извадиш.

Псалом 71,20

Пръст

Безсловесна

Живи цвета – отиват си, идват...

АД

33.         Бурени.

Никоя врата

не се отваря

АИ

Нашето светилище е опустошено,

нашият олтар е съборен,

храмът ни е разрушен...

Трета книга на Ездра, Гл.10,21

Шарки

Плесени рисуват

По дъските

АД

На добър час на авторския екип Ивойлова-Дъбнишки-Станкова!..

... Така бих завършила, но нещо ми пречи да сложа точката и да затворя книгата. Може би онова, което ме накара да я препрочета месец след първото ми съприкосновение с текста. И то бе присъствието на третия глас в този диалог сред образи и сенки. Вероятно, защото този трети глас е основата, върху която е изградена образно-вербалната структура на книгата... Защото диалогът Ивойлова-Дъбнишки е опосредстван, предизвикан, от този трети глас. Ролята на библейските строфи е определена от Александър Дъбнишки – именно той прави подбора на текстовете, около които ще се създаде лирико-графичната тъкан на повествованието... Защото тази книга, изградена от фрагменти, постига свое цялостно звучене; попътните строфи не просто бележат пътя, те го трасират, те го изграждат. Пътят криволичи, но стига своя предизвестен край. И все пак - той не би бил извървян, ако не бе споен от присъствието на графичното изобразяване на словесното внушение.

Изпълнени в сива гама в книжното тяло, картините на Юлия Станкова не губят силата на цветовото въздействие; ако картината на корицата не бе пълноцветна, читателят-зрител по нищо не би отгатнал, че цветът е същестувал изначално в тези творби – чисти, завършени и съвършени със своите послания.