вторник, 12 ноември 2019 г.

ПОПИВАМ ЗАЛЕЗА

гасна със залеза -
липсата на слънце
изцежда червеното
от вените ми
гасна -
небе след залез
съм

гасна със залеза
окото на слънцето
изтлява,
разтваря се
в облаците,
които отсичат
гърбицата на Витоша
и ме задушават

попивам залеза -
зеленото лице на небето
повило онази звездица,
която премигва в локвата
на заревото

защо не мога да попия
кръвта на небето,
защо не мога да изтрия 
теб,
и мен,
и следата,
която се влачи зад нас -
като слуз след охлюв...

капки роса
по тревата,
след залеза;
капки пот
по челото
на земята

Няма коментари:

Публикуване на коментар