"СЛЕД ДЕВЕТИ, СЛЕД ДЕСЕТИ" - за книгата и нейния автор, рецензия

"СЛЕД ДЕВЕТИ, СЛЕД ДЕСЕТИ" - ЗА КНИГАТА И НЕЙНИЯ АВТОР - рецензия

Първата ми среща с творчеството на Христо Ангелов бе през 2012 г., когато, като редактор във в. „Литературно земеделско знаме” публикувах няколко негови епиграми. Порази ме гъвкавата рима, звучността на стиха и лекотата на изказа. Последваха нови писма с епиграми и стихове, които без колебание и с удоволствие публикувахме. Не закъсня и отклика на читателите – Христо Ангелов се превърна в един от любимите автори на рубриката „Ситни, дребни – като камилчета”.

Неговата сатирична поезия носи белезите на майсторството и таланта – едно все по-рядко срещано съчетание в днешната литература, където често намират място шлифоватата посредственост, или неграмотната дарба, а още по-често – неграмотната посредственост, на която липсва дори осъзнаването, че е такава.

Христо Ангелов черпи темите на своето творчество от целия спектър на живота, но преди всичко – от грозното в политико-икономическата сфера. Неговото перо е остро, но тази острота не убива; тя осмива. Думите му се леят леко, звънливо – като планински поток – те измиват, но и прорязват, проправят път през нечистотиите на битието. И тази чистота, тази ведрина са едни от най-хубавите черти на цялото му творчество. Но неговите нюанси не се изчерпват с това. Усещането за носталгия е силно, всепроникващо. Носталгия... но не по нещо, което сме изгубили, а по онова, което никога не сме постигнали... носталгия по неосъщественото възможно... И тази негова ведро-звънтяща поезия, на една друга плоскост, оставя тягостно чувство – на обреченост, на непригодност... и недостижимост.

Когато, в края на 2018 г. започнах да осъществявам проекта списание „Картини с думи и багри”, обърнах се към Христо Ангелов, с молба да предостави свои стихове за публикуване в експерименталния брой 0/2018 г. Той се съгласи, като предостави избора на конкретни текстове на мен. Едва тогава осъзнах, че неговото творчество е доста обемно, разнообразно и същевременно органически цялостно. И стана ясно, че любителят на сатиричната поезия, инженерът, дългогодишният учител, който обича да пише епиграми, е написал достатъчно, за да издаде книга.

Така се роди сатиричният поетичен сборник „След девети, след десети” на Христо Ангелов (издателство gabriell-e-lit, София, 2019).

Той съдържа най-доброто от неговото дългогодишно творчество. Голяма част от включените произведения са публикувани в периодичния печат. Стихосбирката е структурирана в два тематични раздела – „След Девети” и „След Десети”. Заглавията насочват към времето на написване на творбите, но и към тематиката им. Почти еднаквото звучене на двата дяла нагнетяват тягостно чувство за еднаквост на битийната проблематика през тези уж коренно различни периоди от новата и най-новата ни история. Но в същото време заглавието е и едно намигване – една закачка-провокация, едно напомняне, че всичко, което ни се случва зависи от нас самите, и ако искаме нещата да бъдат различни, то трябва да ги направим различни, защото... Защото дори една голяма промяна в отношенията и структурата на общесвената организация, ако не предизвика промяна в мисленето и нагласите на личността, потъва, задръства се и пропада в голямата еднаквост на непроменената народопсихология.

Можете да изтеглите и/или прочетете електронната книга, следвайки връзката:

http://e-books.gabriell-e-lit.com/poezia/sleddevetisleddeseti/Sleddevetisleddeseti-HristoAngelov.pdf