понеделник, 3 март 2025 г.

3-ТИ МАРТ, ТАН-КУ

1.

3-ти март –
разпънатата кожа 
на България 
между два хищника.
Хиените вият.
              Габриела

2.
Български национален
празник – в Япония
фестивал на кукли¹.
                Димитър

3.
Червените устни
на кукловодите –
147 години на сцената
провали и падения
и една победа.
                  Габриела

4.
Бяло, зелено
и червено – синьото
е излишно
                  Димитър

5.
Късен сняг – падат
прецъфтелите цветчета
върху наболата трева.
Колко излишни
кръвопролития.
                    Габриела

6.
Ние и дяволът²
вървим рамо до рамо
от Шипка до днес.
                     Димитър

¹hina-matsuri
²Robert Johnson „Me and the Devil“, 1938

Габриела Цанева, Димитър Анакиев

сп. "Картини с думи и багри", бр. 1/2025

четвъртък, 20 февруари 2025 г.

МЕДИТАЦИИ

*

постигнах празнота
на съзнанието –
нито следа от мисъл

*
през прозореца –
бяло, като неизписан лист
и следите на гарван

*
тихо и пусто –
работен следобед
кучетата копаят
дупки в паркета
и запълват липси

*
липсата ти –
издълба дупка в мен
колко Вселени
трябва да родя,
за да я запълня

*
празно и равно –
всички емоции в кома
нирвана ли?

*
през мъглата
силуетът на слънце
пробуждане

неделя, 22 декември 2024 г.

ЗА "ДУМИ В НОЩТА НАПИРАТ" НА ПАВЛИНА ПЕТКОВА

 Винаги с удоволствие чета поезията на Павлина Петкова, но най-новата й книга е повече от великолепна! Няма стих, който да не е точно на мястото си и да не е в хармония с цялото. Поетичната сбирка отново излиза със знака и графичното оформление на пловдивското издателство „Астарта“, този път под редакцията на Красимир Манев, а деликатните илюстрации са на младата Пламяна Георгиева.

Композицията като че ли следва естествения ритъм на живота, към който се придържа и поетесата, за да изгради дома на своя полет. В основата му е най-кратката поетична форма, която дава името си на първия раздел, „Апева“, и с която започва пътешествието към космическите висини и дебрите на духа; към непознатото и непознаваемото, към делничното, което прераства във философия и към прозренията, които дават силата си насъщния ден.

Когато чета апевите на Павлина Петкова усещам духа и естетиката на хайку – два жанра, в които тя има своите безспорни успехи, но които са и богатото поле на нейното творческо търсене.

Следват „Ситнежи“, сполучливо наречени от авторката кратки поетични форми, в които също се усеща силно далекоизточната естетика. Останалите три раздела в стихосбирката са по-скоро тематично, отколкото определени жанрово определени – „Любовта в мен“, „Сезони“ и „Галак-тически светове“.

Тръгвайки от най-кратките поетични форми, в които се вмества само един миг на душевен трепет или фрагмент от пейзаж, Павлина Петкова минава през горнилото на любовта – в цялото ѝ многообразие, във всичките й нюанси, през всичките сезони на човешкия живот, за да стигне до космическите висини, до вечните въпроси за смисъла на живота и сътворението, за доброто и злото, за пътя, който вървим и за следата, която оставяме. В тази, последна част на стихосбирката, виждаме най-ярко таланта и дълбочината на поетичния заряд, който носи автора в себе си – една развиваща се във времето и пространството магия!

Габриела Цанева, сп. „Картини с думи и багри“, бр. 4/2024

вторник, 19 ноември 2024 г.

ЮЗДИТЕ НА ЖИВОТА

изпускам юздите на живота си –

толкова чужди думи ехтят в главата ми,
копита на коне

*
потъвам в жълти листа –
вихрушки към звездите

*
глъхнат ушите,
вслушвам се –
вятърът изтри всички следи

*
надигам глава –
очите ми пълни с пръст,
разорани пътеки

*
кървят коленете
по пътя след мен –
нито капка


сряда, 6 ноември 2024 г.

ЖЪЛТИТЕ ЕЗИЦИ НА ТОПОЛИТЕ

Жълтите езици на тополите

се протягат към мен,
ближат ме, всмукват ме…
Хиляди листенца полепват по гърба ми,
впиват се в клетките ми,
навлизат в лимфата и кръвотока ми.
Тополите – обесници
плениха мe с хилядите пипала
на красотата си.
Есен си.
Толкова тиха и ласкава,
толкова изобилна, толкова страшна с предизвестения край.
Охрените лъчи на влизат в прозирната ниша на кожата ми
маршируват в такт с дишането ми –
накъсано-разкъсано от полените на есента.
Есен си.
Задушаваш ме,
караш ме да умирам с края на деня,
със залеза,
със звездопада.
Разкъсаните капиляри на гърлото ми
протягат болезнените си краища и пият сланата
на утрото.
Ще има ли утро?
Къде да търся изгубената пита на слънцето?
Ще се върна след 5 милиарда години и ще чакам да се раздуе,
да стане червено,
огромно и рехаво,
да се разплуе,
да изхвърли уморените си фотони,
да изхвърли уморените си електрони,
да издуха леките си ядра и
да стигне отвъд орбитата на Земята,
да я поеме в себе си –
един изгубен пиксел в картината на Вселената,
а после –
да се взриви…
Тихо ще заспим в бялото сърце на Слънцето,
вкопчени,
вместени,
вмесени в него
и ще чакаме края на времето.

вторник, 29 октомври 2024 г.

ТИ ДОЙДЕ С ДЪЖДА

 Ти дойде с дъжда

с първите капки,
които почукаха
на стъклата.

Ти дойде с дъжда –
като есен,
като тишината
в края на деня.

Ти попи в мен –
като в пръстта,
разрохкана
и кална.

И преливаш –
като вълна
над язовирна стена,
повличаш камъни и дървета,
превръщаш реките в езера и морета.

После се свиваш
под затворените ми очи,
повиваш съня ми,
препускаш в сънищата ми
и ме правиш буден.

Не заспивам –
всяко заспиване е смърт,
всеки сън
е нова реалност,
но тази тук,
пак е вън.

Не заспивай –
сънищата ни се преплитат,
препускаме в гънките между тях –
така ли разпридаме пределите на времето?
Така ли градим паралелни вселени?

Или, по-добре заспи!
Под затворените ни клепачи тупти сърцето на сътворението.

Ти дойде с дъжда.
Тихо влезе през стъклото
с потропването на капките.
Проби тишината ми –
свредел в главата ми.
Ти дойде с дъжда.
Есен си.
Ще заспя под листата ти.
Песен си –
Адажиото на Албинони.

четвъртък, 24 октомври 2024 г.

КОРЕЛАЦИИ

*

ври супата –
какъв мирис
на есен!

*
един миг
след него
враната я няма

*
къде си, камъче,
което ме препъна…
или те ритнах аз?

*
колко трудно се движи
писецът върху листа –
хилядолетната еволюция
на калиграфията
срещу един клик

*
защо да опитвам
да хвана мига с четката си –
АI го прави толкова
лесно, толкова хубаво,
толкова истински мое

*
все още записвам
мислите си и търся очертанията ти–
не да ги видя,
не да ги видят…
да знам, че ни е имало

петък, 18 октомври 2024 г.

КОМЕТАТА

*

капки роса
върху козината на куче –
а денят е пълен
с политически хаос,
муцуната души

*
главата на кометата *
все по-близо до
гърбицата на Витоша –
политическото
замитане в ход

*
опашката на кометата
все по-далеч от орбитата на Земята
все повече политици
изпадат от орбитата
на поносимостта ми

*
капки роса
върху брадата на скитника
градът е пълен
с боклук,
който сменя собственика си

*
изгубих те във високата
облачност на хоризонта, комето!
небето е пълно с истински звезди,
а аз за теб тъгувам –
няма да има човечество за следваща среща

*
капки роса
върху стъклото на балкона –
искам да изхвърля
туптящата буца в мен
някъде долу

* Кометата C/2023 A3 (Tsuchinshan-ATLAS) идва от облака на Оорт и през октомври 2024 г. преминава на около 70000 км от Земята; става видима с просто око или бинокъл; следващото й приближаване до Слънцето ще бъде след 80000 години.